Решение № 1714 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1714 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100511015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12432 от 25.06.2025г., постановено по гр.д. № 1566/2025г. по описа на СРС, 28-ми състав, е признато за установено по предявения от Л. М. А. иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, че Л. М. А., с ЕГН:

**********, и адрес: София, ж.к. ****, не дължи на дружеството сумите: 958,30 лева – цена за топлинна енергия за периода от 01.08.2012 г. до 30.04.2014 г.; 180,54 лева – мораторна лихва за периода от 30.09.2012 г. до 27.04.2015 г., и 22 лева – държавна такса в съдебното производство – задължения по изпълнителен лист от 28.07.2016 г. по частно гражданско дело № 26707/2015 г. на Софийския районен съд, 30 състав.

С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса по делото; на адв. И. А. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 350 лева – разноски по делото и на ЧСИ Б.Б. на основание чл. 77 ГПК сумата от 48 лева – такса за препис от изпълнително дело.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил съобразил последователността на изпълнителните действия, които прекъсвали погасителната давност като неправилно бил приел, че наложеният през 2021г. запор върху вземанията по банкови сметки на ответника в „Банка ДСК“ АД не прекъсвал давността, тъй като не бил поискан от взискателя. Излага доводи, че давността била петгодишна и не била изтекла към датата на предявяване на иска. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата Л. М. А. е подала отговор на въззивната 1 жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Посочено е, че в конкретния случай погасителната давност безспорно била изтекла към датата на предявяване на иска. В тази насока счита, че поисканите и извършени действия по изпълнение, вследствие на които не било реализирано изпълнение, не прекъсвали давността, тъй като представлявали действия по проучване на имуществото на длъжника. Тяхното предприемане представлявало незаконно удължаване на погасителната давност в противоречие с чл. 113 ЗЗД. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от отрицателните установителни искове, а в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В първоинстанционното и въззивното производство няма спор и от приетите от СРС писмени доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.

М. А. е издаден изпълнителен лист от 28.07.2016г. по гр.д. № 26707/2015г. по описа на СРС, 30-ти състав, за сумата от 958,30 лева – незаплатена главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.08.2012г. до м.04.2014г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, сумата от 180,54 лева – мораторна лихва за периода от 30.09.2012г. до 27.04.2015г. и сумата от 22 лева – разноски за държавна такса.

Няма спор и по въпроса, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила в тази част заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по горепосоченото гражданско дело.

Безспорно е също, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20168560402836 по описа на ЧСИ Б.Б..

При наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху приложимия давностен срок относно процесните вземания, както и върху обстоятелствата, водещи до неговото прекъсване. В тази насока съдът намира следното.

Както е изяснено в съдебната практика /Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК/ нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.

В конкретния случай, от приетия от СРС препис от изп.д. № 20168560402836 по описа на ЧСИ Б.Б., както и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че заповедта за изпълнение в частта за процесните вземания е влязла в сила на 28.07.2016г., откогато е започнал да тече петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Съобразно съдържанието на изпълнителното дело, този давностен срок е прекъсван на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, със следните поискани/предприети действия по изпълнение:

2

На 08.09.2016г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е възложил на частния съдебен изпълнител да определя начина на изпълнението на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Вследствие на това възлагане на 29.09.2016г. съдебният изпълнител е наложил запор на вземанията на длъжника Л. М. А. по банкови сметки в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД. Давността е прекъсната от датата на налагане на запорите – 29.09.2016г. и е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.

След това, в рамките на възложените му правомощия на 05.02.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на длъжника по банкови сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Давността е прекъсната на 05.02.2018г. и е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.

На 07.11.2018г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника и на трудовото му възнаграждение. В изпълнение на тази молба, на 27.03.2019г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение в Дестка градина 78 „Детски свят“.

Давността е прекъсната считано от предприемане на изпълнителното действие – 27.03.2019г. и е започнала да тече нова давност.

На 22.07.2019г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал от съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху трудово възнаграждение, както и да бъде извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника. Молбата не е изпълнена от съдебния изпълнител, нито е върната от него, не са дадени и указания за отстраняване на нередовности на молбата, каквито не се констатират. Както е изяснено в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС и решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Когато поисканото изпълнително действие не е предприето поради бездействие на съдебния изпълнител, давността се прекъсва от датата на поискването. Ето защо в конкретния случай давността е прекъсната на 22.07.2019г. и е започнала да тече нова давност.

На 08.07.2021г. в рамките на възложените му правомощия съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, с което действие давността отново е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към датата на предявяване на иска – 10.01.2025г.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че наложеният на 08.07.2021г. запор не прекъсвал давността, тъй като не бил поискан от взискателя. Още с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнение и действието на това възлагане не е отпаднало към датата на налагане на запора. Видно от изложената по-горе хронология, изпълнителното производство не е прекратявано, включително не е настъпила и перемпция на изпълнението към този момент, нито взискателят е оттеглял извършеното по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ възлагане с молбата за образуване на изпълнително дело. Следователно предприетото на 08.07.2021г. изпълнително действие е извършено надлежно от съдебния изпълнител в рамките на възложените му от взискателя правомощия и не е било необходимо да бъде поискано изрично от взискателя, за да породи правни последици, включително тези по чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Неоснователен е доводът на въззиваемата страна, че безрезултатните изпълнителни действия не прекъсвали течението на погасителната давност, тъй като имали характера на проучване на имуществото на длъжника. Съобразно постановката на т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. Следователно от значение за прекъсването на давността по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дали е предприето действие по изпълнение, а не дали вследствие на него са постъпили суми по сметката на съдебния 3 изпълнител, нито дали по запорираната банкова сметка е била налице секвестируема част от вземането.

Предвид гореизложеното се налага изводът, че считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение в процесната част до датата на предявяване на иска не е изтекъл период от пет години, през който погасителната давност да не е била прекъсвана на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД, погасителната давност не тече докато трае исковият процес относно вземането, включително когато е иницииран от длъжника - решение № 50017/27.03.2018 г. по гр. д. № 720/2022 г. ВКС, IV ГО, решение № 50012 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2021 г., IV г. о., ГК и други. Следователно погасителната давност за процесните вземания не е изтекла и предявените искове са неоснователни.

Предвид несъвпадението в изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски има единствено въззивникът „Топлофикация София“ ЕАД. В първоинстанционното производство същият не е сторил разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева, т.е. 51,13 евро. Във въззивното производство е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, общо 125 лева, т.е. 63,91 евро, които следва да му бъдат присъдени.