Разпореждане № 100487 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 100487 гр. С., 21.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20221110147866 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 (заявител) срещу П. Б. Г. с ЕГН ********** (длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми са 1 000 лева главница; 326 лева и 12 стотинки възнаградителна лихва; 1 521 лева и 28 стотинки договорна неустойка; 224 лева и 1 стотинка законова лихва за забава за периода 01.

03. 2021 г. – 01. 08. 2022 г.; 184 лева и 74 стотинки неустойка за забава, начислена еднократно на 15. 04. 2021 г., и 25 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.

Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за паричен заем „Кредирект“ № 477833 от 15. 12. 2020 г., общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“ и тарифа за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“, заявителят е предоставил на длъжника парична сума в размер на 1 000 лева, а той се е задължил да му върне главницата заедно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % (изчислена на годишна основа) на четиринадесет месечни вноски, четири от които в размер на 33 лева и 38 стотинки, а останалите десет в размер на 119 лева и 26 стотинки. Годишният процент на разходите при това положение според данните по договора за потребителски кредит е в размер на 48, 21 %. От друга страна, заявителят и длъжникът са уговорили също така две неустойки: първата в размер на 1 557 лева и 88 стотинки, дължима в случай на неизпълнение на длъжниковото задължение да представи уговорено обезпечение (т. 6. 2 от договора във връзка с чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от общите условия), втората в размер на 25 лева при неизпълнение на задълженията за погасяването на договора за заем (чл. 37, ал. 1 от общите условия във връзка с тарифата).

1

Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по т. 6. 2 от договора в размер на 1 557 лева и 88 стотинки съдът приема за косвен разход по кредита, защото възниква при сбъдване на отлагателно условие (неизпълнение на акцесорното задължение да се даде уговореното между страните обезпечение). Че тя е разход по потребителския кредит личи и от включването й в погасителния план. Тя е трябвало да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите, но страните са пропуснали да го сторят.

При правилно изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на стойността на тази неустойка, той надхвърля императивния максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Освен това неустойка в размер 1 557 лева и 88, която би трябвало да обезпечава изпълнението на парични задължения (главница и възнаградителна лихва) в общ размер 1 326 лева и 12 стотинки, значително надхвърля уговорената от страните обезпечителна функция и следователно е нищожна поради противоречие с добрите нрави (т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС).

Що се отнася до претендираната неустойка за забава в размер на 184 лева и 74 стотинки, начислена еднократно на 15. 04. 2021 г., съдът приема следното. Според изложението на обстоятелствата, на които се основава това вземане, заявителят твърди, че тази неустойка се дължи на основание чл. 7 от договора във връзка с чл. 37 от общите условия и чл. 3 от тарифата. В нито един от цитираните текстове обаче не се съдържа изрична уговорка за съответна неустойка. При това положение претенцията за неустойка за забава противоречи на представения договор за потребителски кредит. Страните са уговорили единствено неустойка за „разходите, направени от заемодателя за събиране на вземането на просрочен кредит“ (чл. 37, ал. 1 от общите условия), която заявителят претендира като „25 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането“.

Присъждането на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, каквото заявителят претендира в размер на 224 лева и 1 стотинка, наред и заедно с неустойки за забава, каквито той също претендира в размер на 184 лева и 74 стотинки, съответно в размер на 25 лева, е противозаконно. Ако заповедният съд издаде заповед за изпълнение и за двете суми, длъжницата би понесла две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а заявителят би получил две обезщетения за едни и същи вреди (решение № 1823 от 27. 10.

1995 г. по гр. дело № 2879 от 1994 г., ВС, V г. о.).

По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки поради противоречие със закона и с добрите нрави. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите суми, като пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 срещу в частта, 2 в която се претендира от П. Б. Г. с ЕГН ********** заплащането на сумата от 1 521 лева и 28 стотинки договорна неустойка, сумата 184 лева и 74 стотинки неустойка за забава, начислена еднократно на 15. 04. 2021 г., и сумата 25 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, във връзка с договор за паричен заем „Кредирект“ № 477833 от 15. 12. 2020 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на „СИТИ КЕШ“ ООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3