Определение № 161 от 18.04.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Разград, 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20233300500074 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, представляван от изп.директор Ю. Ю., подадена чрез пълномощник, срещу определение № 80 от 28.02.2023г., постановено по ч.гр.д. № 20233320100069 по описа за 2023 година на РС Кубрат, с което съдебното производство е прекратено поради неотстраняване на нередовности в заявлението за издаване на заповед за изпълнение в определения от съда срок. Жалбоподателят твърди, че е подал редовно заявление, а указанията на съда за поправяне на нередовности са неправилни.

Моли въззивния съд да отмени определението.

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за основателна, но по съображения, различни от изложеното в нея:

Производството по ч.гр.д. № 69/2023 г. на Районен съд Кубрат е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. С. Д. за заплащане на следните суми: главница в размер 758.56 лв.; договорна лихва в размер 101.28 лв. за периода 16.11.2021г.-12.07.2022г.; обезщетение за забава в размер 278.92 лв., считано от 17.11.2021г. до датата на подаване на заявлението и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. В частта на обстоятелствата, от които произтича вземането, заявителят е посочил, че е титуляр на вземането 1 по силата на договор за цесия, сключен с „Сити Кеш“. Последният е сключил договор за потребителски кредит с длъжника, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лв. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Общата стойност на плащанията по договора е договорена в размер 932.27 лв., а само договорната лихва е в размер 132.27 лв.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит и приложение към него.

Районният съд е оставил заявлението без движение, приемайки го за нередовно поради непосочване на обстоятелства, на които се основава искането, началото на просрочието, извършените от длъжника плащания.

Съдът е счел, че без тези обстоятелства не може да извърши служебна проверка за противоречие със закона или добрите нрави, обосновано на неравноправни клаузи.

С уточняваща молба заявителят изложил становище, че постъпилите плащания от длъжника заявителят е за неотносимост в заповедното производство. Посочил, че преценка за неравноправност на клауза извън обхвата на посочените в заявлението може да се направи единствено в рамките на исковия процес и се позовал на съдебна практика – Определение № 1435 от 21.02.2022г. по в.ч.гр.д. № 737/2022г., СГС, ЧЖ-VI-Ж с-в.

С обжалваното определение съдът е прекратил съдебното производство поради неизпълнение на указанията, водещи до невъзможност за съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Въззивният съд приема следното:

Неизпълнението на указанията на съда, пряко свързани с изискването за редовност на заявлението съгл. чл.410 ал.2 ГПК, в случай, че неизпълнението препятства съда да изпълни задълженията си относно преценката за противоречие със закона или добрите нрави или за наличието на неравноправни клаузи, предпоставя отхвърляне на заявлението в цялост или в определени негови части, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, а не прекратяване на производството. За разлика от разпоредбите на общия исков процес, в глава 37 ГПК не е предвидена възможност за прекратяване на съдебното производство. Нередовното заявление и непоправянето му е една от хипотезите в посочената разпоредба, наред с останалите в чл.411 ал.2 ГПК, при които се установява противоречие със закона или добрите нрави, наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или липса на постоянен адрес или обичайно местопребиваване на длъжника в РБ. Ако заповедният съд констатира някоя от тези предпоставки, отхвърля частично или изцяло заявлението, но не прекратява производството. Няма основание да се приеме нещо различно и за предпоставката, съдържаща се в чл.411 ал.2 т.1 ГПК.

2

Тъй като обжалваният съдебен акт не решава по същество инициирания съдебен процес, същият следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Едва след произнасяне на първостепенния съд с акт по същество, въззивният съд ще може да осъществи инстанционен контрол по същество върху него.

Такава е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 151 от 12.04.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 20233300500088 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Разград и Определение № 156 от 13.04.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 20233300500087 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Разград.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява определение № 80 от 28.02.2023г., постановено по ч.гр.д. № 20233320100069 по описа за 2023 година на РС Кубрат, и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3