Определение № 4479 от 01.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4479 гр. С., 01.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110114624 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 54389/21.3.2022 година от С. С. Ц., ЕГН **********, с адрес за връчване – град С., ул.(АДРЕС), партер против Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес – село П., ж.к.“(АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че на 25.02.2022 г., в предаването „******“ на телевизия (ТЕЛЕВИЗИЯ) , ответникът Б. Н., представен като експерт по национална сигурност и бивш министър на отбраната, коментира актуални събития по повод започналите ден по-рано активни военни действия на РФ в У, като е казал, че Б. М.Б. заедно с Г. и Ц. са основните проводници на руското влияние в Б.. Посочил е, че опитите и саботирането на разследванията на терористичната и подривна дейност на руските специални групи в Б., взривовете в българските оръжейни заводи, тровенето на български граждани, руския ,, ТП“, спирането на диверсификацията и строителството на газопровода с Г. оказвали пряко влияние на руската държава в Б. чрез български политици, Б., Ц. и Г.. Твърди, че изказването е било отразено в редица печатни и електронни медии, като същото е било водещо заглавие в 1 голяма част от тях.

Твърди, че в последващо свое участие на 03.03.2022 г. ответникът е заявил, че е било доказано, че българската прокуратура под ръководството на Ц. и Г. е прикривала, много вероятно, е прикривала и е възпрепятствала разследването на тези престъпления на руските специални служби в Б.. Посочил е, че според данни на британски и чешки източници Г. и Ц. са забранявали на българските разследващи органи да си сътрудничат с британците.“ Твърди, че това изказване също е било отразено в множество медии. Твърди, че в своето участие по (ТЕЛЕВИЗИЯ) ответникът сам е признал, че е правил подобни изказвания по отношение на ответника и в предишни периоди. Ищецът е дал такива примери, а именно на 30.05.2021 г. в интервю по БНР, ответникът заявил, че под външен съвет Г., преди това Ц., и Б. прикривали дейността на руските служби в Б.. Твърди, че на 19.01.2022 г. в предаването „Ч К по телевизия „Е.“ ответникът заявил, че по поръчка от прокуратурата на Г. и Ц., Г., шефът на ДАНС Г.ев, М.М., тогава вътрешен министър - тези хора са разпореждали операции по отклоняването на вниманието и смачкването на случая “Н.“. Посочва, че посочените изказвания за били направени в контекста на започналия военен конфликт между Р. и У, като Народното събрание на Р. Б. категорично осъдило грубото нарушение на международното право от страна на РР ф. Посочва, че агресивните действия срещу У предизвиквали широк обществен отзвук и у нас, свързан с осъждане на руското нападение и подкрепа за каузата на украинския народ. Твърди, че изказванията на 25.02.2022 г. и 03.03.2022 г. се отличавали както с особена негативна тежест на твърденията, така и със специфичните обстановка и контекст, в която са извършени. Твърди, че определянето на ищеца като основен проводник на руското влияние в Б., както и твърденията, че е извършил действия, грубо нарушаващи правовия ред в Р. Б., включително разпространение на идеи на властта на чужда държава, която е заклеймена заради своите действия в този момент, носи в себе си изключително негативен контекст. Посочва, че направените изказвания представят ищеца в изключително негативна светлина и дълбоко накърняват честта, доброто име и достойнството му. Твърди, че направените от ответника изказвания като не представляват оценъчни съждения или анализи, а директно касаят фактически твърдения, внушаващи действия, граничещи с престъпления по глава Първа от Наказателния кодекс. Посочва, че не е без значение, че ответникът също е публична личност, като същият е бил заместник министър и министър на отбраната, както и на ръководител на постоянната дипломатическа мисия на Б. към НАТО.

Твърди се, че интензитетът на причинените от ищеца вреди е по-голям, с оглед на личността му, професионалните и нравствени качества, както и интегритет, изискуеми както за магистрат, така и за председател на КПКОНПИ, които ЗСВ, съотв. ЗПКОНПИ поставят.

Твърди се, че поведението на ответника излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от КРБ и чл. 10 от ЕКЗПЧОС.

Твърди се, че всички тези изявления ищецът е наблюдавал и възприел лично, както чрез гледане на телевизионните предавания, по които са излъчени, така и чрез прочитането 2 на всяка статия в печатна или електронна медия, която ги е отразила. Ищецът твърди, че е изпитал силна раздразнителност и притеснение, като вдигнал е кръвно налягане, изпитал е силно безпокойство и физическо неудобство. Посочва, че тези клеветнически и неистински твърдения са възприети от ищеца като позорящи за честта и достойнството му, като изключително негативно засягащи личния и професионалния му авторитет, достойнство и добро име в обществото, включително в качеството му на бивш главен прокурор и председател на КПКОНПИ. Твърди, че след предаването са последвали обаждания и коментари от приятели и колеги, които са обсъждали думите на ответника и на които е следвало да се обяснява, че в тях няма нищо вярно. Сочи, че състоянието на тревожност не е изчезнало и до настоящия момент, тъй като спрямо ищеца била създадена невярна представа за неговата личност и е злепоставен в обществото, сред негови приятели и колеги, накърнена била и собствената му самооценка. Посочва, че в резултат на деянията на ответника са започнали проблеми със съня, засилило се е чувството на смущение, напрежение, гняв и неудобство - както в работа, така и извън нея.

С оглед гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Б. Н. Н. да заплати сумата от 2000 лв., като част от 15 000 лв., за публично отправените от същия неверни и клеветнически твърдения, съдържащи и приписване на неизвършено престъпление, направени в предаването „******“ по (ТЕЛЕВИЗИЯ) на 25.02.2022 г. и в предаването „*****.“ по (ТЕЛЕВИЗИЯ) на 03.03.2022 година, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба – 21.3.2022 година до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, с който оспорва предявения от ищеца иск като неоснователен. Твърди, че предявения иск представлява злоупотреба с право, като искът имал три основни цели, а именно:

1) да бъде принуден да ограничи или дори да прекрати публичните си прояви, които са съпроводени или посветени на личността на лидера на **** и пагубните последици от неговото присъствие в политиката и пряко в управлението на държавата;

2) да посвети време, усилия и средства, включително финансови, за организиране на адекватна съдебна защита и да бъде да бъде мотивиран за последващо участие пряко или косвено - в опитите за спасяване па завладяната държава, според значението, което признава на това понятие проф. С. П..

3) да се възползва от фактическия имунитет на ищеца срещу наказателно преследване, дължащ се на процесуалната закрила на действащия главния прокурор и подчинената му прокуратура и да получи своеобразна съдебна „индулгенция“' за принадлежност в миналото към средите, довели до завладяване на държавата.

Ответникът не оспорва, че е участвал в предаванията на (ТЕЛЕВИЗИЯ) и (ТЕЛЕВИЗИЯ), посочени в обстоятелствената част на исковата молба, както и съдържанието на цитираните изявления, направени в рамките на двете телевизионни прояви; не оспорва фактическите твърдения на ищеца, описващи международната 3 осъдителна реакция па руската агресия в У, както и признанието на ищеца, че ответникът е правил многократно идентични или сходни по съдържание публични изявления преди процесните, които не са причинили непозволено увреждане и неимуществени вреди поради отсъстващ контекст, както и не оспорва, че ищецът е публична личност.

Оспорва, позицията представена от ищеца да има нещо общо с това, че е експерт по национална сигурност. Твърди, че публикациите на стр. 2 и 3 от исковата молба следвало да се тълкуват като позиция и мнение на ответника, както и, че цитираните в исковата молба се отличавали с нещо от предходните изявления на ответника. Оспорва позицията му да е „трайна фиксация“ в личността на ищеца. Оспорва твърдения да съдържат твърдения за извършени престъпления. Оспорва, изявленията му да съдържат фактически твърдения, които са неверни и позорящи в съчетание. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между изявлението му и здравословното състояние на ищеца на 25.02.2022 г. или уронване на неговите личен и професионален авторитет, съответно е причинило загуба на самоуважение.

Ответникът твърди с отговора на исковата молба, че не са налице увреждания в резултат на въпросните изявления. Твърди, че участието на ищеца в публичното пространство многократно е било повод за коментари, имащи пряко или косвено отношение към РР ф. Твърди, че състоянието на войната между Р. и У съществува от 2014 г., поради което не е правопроменящ факт, който да прави поведението на ищеца противоправно.

Сочи, че е широко известен факт топлите отношения между Главната прокуратура на РР ф и оглавяваната от ищеца Върховна касационна прокуратура до 2019 г.

Твърди, се от ответника, че са широко известни впечатленията от достъпната информация за активността па българската прокуратурата и ангажираността па ищеца при осъществяване на разследването срещу евентуалните извършители на опита за убийство чрез отравяне на 3-ма български граждани, включително Е. Г., сина му и директор в компанията. Посочва личните обяснения на ищеца, в качеството на главен прокурор и отговарящ за дейността на прокуратурата като цяло, че отровените са „яли салата с пестициди“ и смехотворната хипотеза на фирмата, доставчик на салатите, като съучастник в акта на организиране и осъществяване на акта на отравяне.

Посочва се в отговора на исковата молба, че идентично е положението с отказа за разследване на взривовете във фабриките и оръжейните складове на български и чешки компании, включително такива на българският гражданин Г. на българското юридическо лице „Е.“ и заетостта на прокуратурата в този период да осъществява гостоприемно посрещане па главния прокурор на РР ф - г-н Ч..

Твърди се с отговора на исковата молба, че изявленията на ответника са предшествани от предходни събития, оказали отрицателно въздействие върху ищеца. Ответникът оспорва да е извършил противоправни действия, оспорва същите да са предизвикали увреждания у ищеца.

Ответникът е заявил с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване или 4 самоувреждане от страна на ищеца, за настъпилите у него вреди. Оспорва възможността за настъпването на твърдените от ищеца вреди.

С оглед гореизложеното ответникнът моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е предявен иск с правна квалификация чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.