Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 304 от 20.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 227/2023
Вид
Решение № 304
Подписан
20.07.2023
В сила
26.06.2025
Състав
Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 380 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.45 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000227 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260042 от 15.12.2022 г., изменено в частта за разноските с определение № 260025 от 16.02.2023 г., постановени по т. д. № 45 от 2020 г., Окръжен съд Хасково е:

- осъдил ЗАД „О** З.“АД С. на основание чл.432ал.1 от КЗ вр. чл.45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на И. Ж. И. сума в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, причинени от настъпило на 28.11.2018 г. ПТП, по общински път между селата Р. и Д., община Х. в посока село Р. от лек автомобил марка „О.“ модел “В.“ с рег. № ***** **, управляван в тъмната част от денонощието от А. С. Д., ведно със законната лихва считано от 30.04.2019 г. деня следващ датата на която е изтекъл 3-месечния срок за произнасяне от страна на застрахователното дружество до окончателното изплащане на сумата;

- отхвърлил иска в останалата част за разликата от 150000 лв. до пълно предявения размер от 300 000лв. като неоснователен;

1

- осъдил ЗАД „О** З.“ АД да заплати на Окръжен съд Хасково държавна такса в размер на 6000 лв.;

- осъдил ЗАД „О** З.“ АД да заплати на И. Ж. И. деловодни разноски по делото в размер на 1200 лв.

- осъдил ЗАД „О** З.“ АД С. да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв., съгласно чл. 38 ал. 2 и ал. 1, т. 2, вр. чл.

36, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

- осъдил И. Ж. И. да заплати на ЗАД „О** З.“ АД разноски в размер на 5686 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ответникът по иска ЗАД „О** - З.“ АД е обжалвал описаното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за сумата над 80 000 лева до присъдените 150 000 лева;

В подкрепа на жалбата си ответното дружество чрез процесуалния си представител изразява становище, че в обжалваната от него част, решението е неправилно и незаконосъобразно. Искането е в тази част решението да се отмени и да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли за посочената разлика в застрахователното обезщетение и да се присъдят сторените по делото разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от представителя на ищеца в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 150 000 лева до пълния предявен размер от 300 000 лева, както и относно началната дата от която е присъдена законна лихва върху главното вземане.

В жалбата е изразено становище, че в тази част решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, тъй като присъденият размер на обезщетението бил значително занижен. Искането е в обжалваната от тях част решението да се отмени, като се постанови друго, с което предявеният иск се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 30.01.2019 г., както и да 2 се присъдят сторените деловодни разноски.

Всяка от страните е оспорила жалбата на другата страна.

Третото лице помагач на страната на ответника - А. С. Д. не изразява становище по въззивните жалби.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Хасково е било образувано по предявен от И. Ж. И. против ЗАД „О** З.“ АД иск, с правно основание чл. 432 вр. чл. 380 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 300 000 лв., за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие различни по вид и степен телесни увреждания, получени вследствие ПТП на 28.11.2018 г., на път ** – ***+*** км. между с.

Д. и с. Р., Х. област, предизвикано от А. С. Д. като водач на лек автомобил, „О. В.“, рег. ***** **, застрахован при ответника.

Искът се основава на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

На 28.11.2018 г., около 03:00 часа, при управление на лек автомобил "О.

В." с рег. № *******, по път П - **, с посока на движение от с. Д. към с. Р., А.

С. Д., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост – преваляване на дъжд и мокра пътна настилка, губи контрол над управлението на автомобила, напуска пътното платно отляво по посока на движението си и се блъска с дясната си страна в крайпътно дърво. Вследствие от удара, пътуващите в автомобила пътници в т.ч. и ищецът И. Ж. И. получават различни травматични увреждания.

С влязла в сила присъда № 11 от 01.04.2022 г., постановена по НОХД № 2 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-Хасково, подсъдимият А. С. Д. е признат за виновен в това, че на 28.11.2018 година на общински път между селата Д. и Р., Община Х., област Хасково, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „О." модел „В." с рег. № * **** **, в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда) и без да има необходимата правоспособност нарушил правилата за движение: чл. 20 ал. 1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да 3 контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват") и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - Ж. З. Ж.а, б.ж. на с. Б., Община Х., и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с лявото око (вследствие разкъсване на очната ябълка и последвалото й оперативно отстраняване) на И. Ж. И., като му е наложено съответното наказание.

Съгласно с разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че в резултат от произшествието, ищецът И. И. е получил следните травматични увреждания:

- тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в импресионно счупване на челна кост; контузия и разкъсване на мозъка в лява челна област; полифрагментно счупване на основата на черепа; счупване на лява очница и лицеви кости; пневмоцефалия; разкъсване на лява очна ябълка;

- контузия на бял дроб;

- изкълчване на лява тазобедрена тава;

- разкъсно-контузна рана в областта на дясна лакътна става с оставане на парченца чужди тела /парченца стъкло/ около сухожилието на мускулус карпорадиалист, проявено след три години с чувство на болка и уплътнение около залавното място на сухожилието, което е наложило оперативно отстраняване на парченцата стъкло.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между собственика на лекия автомобил марка „О." модел „В." с рег. № ******** и „О** - З.“ АД, действаща през периода, в рамките на който е настъпило и застрахователното събитие.

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

4

В настоящото производство се поддържат възражения относно справедливия размер застрахователното обезщетение, като и двете страни поддържат в различна насока твърдения, че определеното от съда обезщетение не отговаря на критериите за справедливост. Спорен е и въпросът за наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредите.

Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни и съдържащите се в жалбите на страните оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че на ищеца е проведено сложно и продължително лечение, като с първоначалната интервенция оперативно е лекувана черепно-мозъчната травма, при която е приложена трепанация на черепа, извършено е отстраняване на мозъчен детрит, освободено е вътрешночерепното налягане и е отстранена разкъсаната очна ябълка.

Вследствие описаната тежка травма са се получили следните усложнения: оперативно отстраняване на лявата очна ябълка, довело до загуба на лявото око; отключване на безвкусен диабет /недостиг на хормона вазопресин, който се отделя от хипоталамуса в мозъка/; оформяне на кожен дефект на лицето; оформяне на белези от раните и счупванията на черепа, водещи до обезобразяване на лицето.

Основното лечение е било последвано от още няколко оперативни интервенции, през периода от 18.06.2019 г. до 21.04.2021 г., свързани с частично възстановяване на засегнатите от черепно-мозъчната травма части.

Изкълчването на тазобедрената става е лекувано чрез поставяне на пострадалия на директна екстензия.

В случая е установено, че вследствие от произшествието, ищецът е получил изключително тежки травми, които са причинили постоянно разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с лявото око; затруднения в дъвченето и говоренето; трайно и тежко обезобразяване на лицето; диабет. Травмите се характеризират с висока интензивност на претърпените болки и страдания, с реална опасност за живота на пострадалия и необходимост от поредица оперативни интервенции.

5

Освен множеството травмиращи операции; ищецът е трябвало да изтърпи продължително обездвижване и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването.

Същественото обаче, с оглед определяне на тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди е, че независимо от навременното лечение и от последвалия продължителен постелен режим и обездвижването, предвид характера и тежестта на травмите, възстановяването му е продължило през един дълъг период, не е приключило напълно, като значителна част от последиците от травмите са необратими т.е. пожизнени – загуба на лявото око, обезобразяването, затруднено движение на десния крак, безвкусен диабет.

Установено е, че И. продължава и понастоящем да търпи болки и неудобства, заради описаните последици от тежките увреждания.

Освен физическите болки и страдания, произшествието и получените травми са се отразили неблагоприятно и върху нервнопсихологическото развитие на ищеца. Негативните промени в това отношение се изразяват в силно изразени прояви на тревожност, потиснатост, ниска самооценка, промени в краткосрочната и дългосрочна памет и други емоционални промени.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; възрастта на пострадалия; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото те също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна заплата, както и застрахователните лимити за застраховките гражданска 6 отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г. спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. 2,3 % , съответно – 3.7 %, което сочи на тенденция за леко подобряване на социално-икономически условия и стандарта на живот в страната към датата на събитието и след това.