Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 3132 от 27.08.2026, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Частно гражданско дело 1429/2026
Вид
Разпореждане № 3132
Подписан
27.08.2026
В сила
27.08.2026
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 ал. 1 предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Девня

Производството е по реда на чл. 410 ал. 1 от ГПК.

Постъпилото заявление отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, не е в противоречие със закона или с добрите нрави. На заявителя следва да се издаде заповед за изпълнение. Следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

На заявителя, в съответствие със съдържащото се в заявлението искане, следва да бъдат присъдени още и направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40, 90 евро съгл. чл. 26 НЗПП.

Претенцията на заявителя следва да бъде отхвърлена относно претендираната сума 154.61 евро неустойка за непредоставяне на обезпечение. С конкретната договорна клауза е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер, надхвърлящ размера на предоставения заем. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаграждението си - кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. На следващо място, уредената в чл. 6.1 от договора неустойка за неизпълнение на задължение по договора противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено в тази му част.

По отношение на претендираната сума, посочена в заявлението като 1

„такса“ на първо място не е посочено на какво основание се претендира същата и за каква услуга е начислена. Посочено е само, че таксата е начислена по повод процеса на събиране на кредита. Изхождайки от това, най - вероятно става въпрос за Разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска, които разходи без съмнение са свързани с управлението и усвояването на кредита. Съдът намира, че клаузата, задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги е недействителна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а ал. 2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на възнаграждение, свързани с управлението и усвояване на кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че претенциите по чл. 410 ГПК за сумата от 167.61 евро, представляваща такса за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК

203374133, със седалище и адрес на управление: ***, за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, против Т. Г. К., ЕГН:

********** да заплати сумата: 154.61 евро, представляваща неустойка по чл.

6.1. от Договор за потребителски кредит № 1016522 от 12.02.2024 г. и 167.61 евро - начислени такси по приложената Тарифа за събиране на вземането от първоначалния кредитор.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Г. К., ЕГН: ********** в полза на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133 за останалите претендирани суми.

Разпореждането подлежи на обжалване само в частта за присъдените разноски.

Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение, на заявителят да се издаде изпълнителен лист, като се извърши отбелязване за издаването му върху документа и върху заповедта за изпълнение

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА )

2