Решение № 1370 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330116896 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата М. Д. Д. е предявила против „Вивус.БГ“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за кредит № ***/24.01.2025 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на „такса разглеждане“, установена в Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 24.01.2025 г. към Договор за кредит № ***/24.01.2025 г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 33 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

С исковата молба ищцата М. Д. Д. е предявила против „Вивус.БГ“ ЕООД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 157, 52 лв. (след прието с Определение от 19.03.2026 г. на основание чл. 214 ГПК изменение на иска чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по недействителен Договор за кредит № ***/24.01.2025 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В случай на отхвърляне на главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в условията на евентуалност, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 148, 87 лв., 1 представляваща недължимо заплатена сума за такса за разглеждане, установена в Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 24.01.2025 г. към Договор за кредит № ***/24.01.2025 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че между нея и „Вивус.БГ“ ЕООД е сключен за Договор за кредит № ***/24.01.2025 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 700 лв., при установен годишен лихвен процент от 40, 97 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Твърди, че на основание Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 24.01.2025 г. към Договор за кредит № ***/24.01.2025 г. е установено задължение за заплащане на такса разглеждане в размер от 148, 87 лв. Сочи, че в изпълнение на задълженията по договора е заплатила сумата от 700 лв. за главница, сумата от 148, 87 лв. за такса и сумата от 1, 13 лв. за лихва Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса за разглеждане, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса за разглеждане в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на такса в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е нищожен и поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане на основание чл. 10 а ЗПК, поради установяването и в противоречие с добрите нрави и поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото последната е във вреда на потребителя. Счита, че посочената клауза не е уговорена индивидуално по смисъла на чл. 146 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените главни искове, като при евентуалното им отхвърляне се моли за уважаване на предявените при условията на евентуалност искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски 2 кредит с размер на предоставената главница от 700 лв. и възнаградителна лихва от 23, 59 лв. Сочи, че още на етап преддоговорни отношения потребителят е уведомен за дължимата сума по споразумението за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане, чрез предоставяне на Стандартен европейски формуляр. Сочи, че в стандартния случай искането за предоставяне на кредит се разглежда в 7-дневен срок, като се оценява кредитоспособността на заявителя, като при изрично заявена услуга за разглеждане искането за предоставяне на кредит се разглежда в рамките на 15 минути, което ангажира финансов и човешки ресурс. Твърди, че сключеното между страните споразумение не притежава характер на анекс към договора за кредит, а е отделно съществуващо правоотношение, по силата на което страните са се съгласили проверката за кредитоспособността да бъде извършена в по-кратък срок. Поддържа, че допълнителната услуга не представлява задължително условие за получаване на заемната сума, като предоставянето на тази услуга е съобразена с принципа за свобода на договарянето. Сочи, че след одобряване на заявката е сключен процесния договор за кредит, задълженията по който са предсрочно погасени на 04.02.2025 г. със заплащане на сумата от общо 857, 52 лв., като предвид предсрочното погасяване е намалено задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 23, 59 лв. на 8, 65 лв. Поддържа, че задължението за допълнителна услуга стои извън обхвата на основание договор за кредит, като в договора за кредит е посочен начина на определяне на годишния процент на разходите, неговият размер, както и обстоятелството, че в последния е включен като единствен разход по кредита договорната лихва. Счита, че при определяне на годишния процент на разходите не е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Твърди, че размерът на таксата за допълнителна услуга е справедлив спрямо размера на отпуснатия кредит. В този смисъл се позовава на практика на СЕС. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че таксата за разглеждане е свързана с усвояването и отпускането на кредита, поради което счита, че не е допуснато нарушение на чл. 10 а ЗПК.

Възразява се по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано на основание чл. 38 ЗАдв., като се моли да бъдат взети предвид останалите образувани между страните производства.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е сключен за Договор за кредит 3

№ ***/24.01.2025 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 700 лв., при установен годишен лихвен процент от 40, 97 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %; 2. че на основание Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 24.01.2025 г. към Договор за кредит № ***/24.01.2025 г. е установено задължение за заплащане на такса разглеждане в размер от 148, 87 лв.; 3. че в годишния процент на разходите, посочен в договора не е включено задължението за такса разглеждане.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 700 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 23.02.2025 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Посочено е, че общата дължима сума е от 872, 46 лв., в която е включена главница, възнаградителна лихва от 23, 59 лв. и еднократно възнаграждение за допълнителна услуга за бързо разглеждане от 148, 87 лв., която услуга е свободно избираема и не е свързана с усвояването и управлението на кредита, нито влияе на резултата от оценка на кредитоспособността.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит № ***/24.01.2025 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 700 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 723, 59 лв. за срок от 30 дни – на 23.02.2025 г., в която е включено задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 23, 59 лв.

Със споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 24.01.2025 г. е установено, че с оглед подадено искане от кредитополучателя, кредиторът предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга за разглеждане на подаденото от него искане за отпускане на кредит, като се задължава: 1. да разгледа подаденото от кредитополучателя искане за отпускане на кредит и да предостави отговор в рамките на 15 минути от подписване на споразумението и 2. ако искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в искането за обработване извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок от 2 часа от началото на първия следващ работен ден. В разпоредбата на чл. 3 от Споразумението е установено, че кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора възнаграждение в размер от 148, 87 лв. в срок до 23.02.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски 4 кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.