Решение № 4348 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4348 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100508486 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 5035 от 20.03.2024 г., постановено по гр. д. № 39082/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 153-и състав, „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС на С. С. Е. сумата от 2238,22 лв., представляваща общата стойност на извършените 13 броя неразрешени платежни операции в периода 29.07.2021 г. – 02.08.2021 г. с притежаваната от ищеца дебитна карта посредством токенизирана виртуална карта, без негово съгласие, ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 639,53 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Според жалбоподателя съдът неправилно и непълно обсъдил изводите на експерта по изготвената по делото техническа експертиза, от която следвало, че процесните 13 платежни операции са или разрешени, или извършени при допусната груба небрежност от страна на ищеца в процеса по създаване, и активиране на електронен еквивалент на платежна карта, както и при съхраняване и боравене с персонализираните средства за сигурност на ползваните платежни инструменти. Вещото лице посочило, методите и средствата за задълбочено установяване идентичността на платеца, съответствието на платежните операции с нормативните изисквания, отсъствието на технически повреди и недостатъци в системите на банката. Въззивникът не е съгласен с приетото от съда, че ответникът не е доказал спазването на задължението си по чл. 100, ал. 2 и ал. 4 ЗПУПС за прилагане на задълбочено установяване идентичността на платеца при извършване на процесните платежни операции, както и че последните са неразрешени, доколкото тези изводи противоречали на събраните по делото доказателства. Трансакциите били извършени и потвърдени след процедура по установяване идентичността чрез използването на услугата „Apple Pay“. Освен това при създаването на електронен образ на платежната карта в мобилното приложение били въведени всички персонализирани защитни характеристики на картата и бил изпратен и уникален код чрез SMS до телефонния номер на 1 картодържателя, като това било видно от експертизата по делото, поради което съдът неправилно и необосновано възприел обратното. Установил се начинът на извършване на платежните операции чрез услугата “Apple Pay“, както и начинът на токенизация на платежната карта в приложението. Според жалбоподателя в случая е ирелевантно обстоятелството, че ищецът използва мобилно устройство, чиято операционна система не поддържа приложението „Apple Pay“. Жалбоподателят поддържа, че ищецът е нарушил задълженията си по чл. 75, т. 3 ЗПУПС, както и задълженията за съхранение на персонализираните средства за сигурност, което разкривало признаците на груба небрежност. В настоящия случай приложение намирали разпоредбите на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени, като е заявена и претенция за разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна С. С. Е. не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е редовна.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

На етапа на въззивното производство не е спорно, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за издаване и обслужване на персонална дебитна карта с № 5169070003494175 към разплащателна сметка с IBAN *********, открита през 2005 г., както и че ищецът е ползвал услугата „Интернет банкиране“ на ответника съгласно Общи условия от 20.04.2011 г. Не е спорно, че на 29.07.2021 г. от цитираната сметка е направено онлайн плащане на виртуален ПОС терминал на стойност 1391,78 лв., а в периода 31.07.2021 г. – 02.08.2021 г. са извършени общо 12 плащания в общ размер от 846,44 лв. към чуждестранни търговци на физически (реални) ПОС терминали. Не е спорно, че посочените транзакции са направени през мобилното приложение „Apple Pay” посредством добавена в него токенизирана виртуална карта, както и че след издаването на извършените плащания ищецът е уведомил банката.

В хода на въззивното производство спорът се концентрира върху това дали процесните платежни операции са били разрешени, както и дали доставчикът на платежни услуги е доказал, че е налице груба небрежност от страна на ползвателя на платежните услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е разрешил или е дал съгласие за извършването й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Съгласно алинеи 2 и 3 на цитираната разпоредба разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията. Съгласието за изпълнение на платежна операция или на поредици от платежни операции се дава по ред и начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни услуги. Съгласието за изпълнение на платежната услуга може да бъде дадено и чрез получателя или доставчика на услуги по иницииране на плащане.

В случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на платеца стойността на неразрешената платежна операция, освен когато доставчикът на платежни услуги има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи/чл. 79, ал. 1 ЗПУПС/. Различните хипотези на намаляване или изключване на отговорността на банката при неразрешени платежни операции са уредени в чл. 80 ЗПУПС.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е 2 разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежна услуга носи доказателствена тежест при установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.

В чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е посочено, че установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежни услуги да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция.

Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги /чл. 78, ал. 4 ЗПУПС/.

В конкретния случай ищецът твърди, че не е разрешавал процесната платежна операция, поради което с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС в тежест на ответника е да докаже автентичността на платежната операция.

В хода на първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице посочва, че на 20.07.2021 г. в услугата Apple Pay е било създадено виртуално копие на физическата карта на ищеца, което е станало чрез въвеждане на данните за картата (номер на картата, срок на валидност на картата и CVC код), както и с изпращане на уникален еднократен код чрез SMS до телефона на картодържателя. На 27.07.2021 г. чрез услугата Apple Pay е било извършено 1 плащане на виртуален ПОС терминал – в този случай идентификацията от 20.07.2021 г. вече е извършена и е достатъчна за идентифициране на клиента. На дати 31.07.2021 г., 01.08.2021 г. и 02.08.2021 г. чрез услугата Apple Pay с така създаденото виртуално копие на дебитната карта на ищеца са извършени 12 плащания на реален (физически) ПОС терминал – в тези случаи идентификацията от 20.07.2021 г. вече е извършена и е достатъчна за идентифициране на клиента. Съгласно заключението след като картата веднъж е вкарана в услугата Apple Pay , при всяко плащане услугата автоматично въвежда персоналните идентификатори на дебитната карта, което се е случило и при процесните 13 плащания. Съгласно заключението на вещото лице създаването на цифров образ на физическа платежна карта се извършва чрез сканиране на картата с камерата на устройството или чрез въвеждане на данните за картата ръчно и задължителна идентификация на клиента, чрез банката-издател на картата, като най-често тази идентификация е чрез SMS или телефонно обаждане от банката към клиента, който желае да активира картата си в услугата Apple Pay. Вещото лице посочва, че услугата Apple Pay, както и свързаното с нея приложение Waller, са предварително инсталирани на всички устройства с операционна система iOS. При създаване/добавяне на тоукънизиран образ на платежна карта първо потребителят се подканва да сканира картата си или да въведе данните за нея ръчно. След като това се случи, се преминава към екран, който изисква верификация и въвеждане на код чрез SMS, телефонно обаждане или по друг начин. При успешна стъпка по верификация, на потребителя се показва съобщение за успешно активиране/добавяне на картата и тя се появява в приложението Wallet и услугата Apple Pay. При плащане на реален (физически) ПОС е необходимо първо собственикът на Apple устройството да натисне десния бутон два пъти и след това да доближи мобилното си устройство до устройството за безконтактно плащане – ПОС терминала. След това, за да се потвърди плащането, собственикът на устройството трябва да изпълни едно от следните три действия: да сканира лицето си, да сканира пръстовия си отпечатък или да въведе ПИН кода си за отключване на устройството, като при успешно плащане се получава съответното съобщение в устройството. Вещото лице е констатирало, че към момента на проверката мобилният апарат на ищеца е с операционна система Android, като на него има следи от 3 ползване от поне 2020 г., като на мобилния апарат на ищеца не е инсталирана услугата Apple P a y или приложението Wallet, тъй като те могат да работят само на устройства с операционна система iOS. В компютърните данни на ответника има данни за активирана услуга Apple Pay със създаден цифров образ на дебитната картана ищеца от дата 20.07.2021 г., като по информация от системите на ответника валидирането на добавянето на картата е станало чрез изпращане на S M S с еднократен код за потвърждения на 20.07.2021 г. в 10:31:18 часа до телефонния номер на ищеца. Вещото лице е отбелязало, че при активация на карта в услугата Apple Pay и последващото валидиране не е необходимо телефонния номер на устройството с Apple Pay да съвпада с телефонния номер, който се използва за валидация на добавянето на картата чрез SMS код.