Решение № 381 от 15.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 422/2025
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 15.09.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130, ал.1 · Изборен кодекс
- чл.106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1-ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1-ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1-ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 381 гр. Пазарджик, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети С. през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500422 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4178 по описа за 2023 година е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на П. М. М. с ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „*****“ *********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 8000 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2022г. в гр. Б. на бул. „*****“ по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „********“, модел „*****“ с рег. №******, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 22.11.2023г. до плащането.
Отхвърлен е иска за разликата над 8000лв. до предявения размер от 15000 лв., както и иска за законна лихва за забава за периода от датата на застрахователната претенция - 12.07.2022 г. до подаването на исковата молба в съда.
1
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на Х. И. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., бул. „*****“ №***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 6500 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2022г. в гр. Б. на бул.
„*****“ по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „********“, модел „*****“ с рег. №******, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 22.11.2023г. до плащането.
Отхвърлен е иска за застрахователно обезщетение за разликата над 6500лв. до предявения размер от 10000 лв., както и иска за законна лихва за забава за периода от датата на застрахователната претенция -12.07.2022г. до подаването на исковата молба в съда.
Осъдена е ЗД“Бул Инс“ АД да заплати на Х. И. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., бул. „*****“ №***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 1780 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2022г. в гр. Б. на бул. „*****“ по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „********“, модел „*****“ с рег. №******, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 22.11.2023г. до плащането, като е отхвърлен иска за разликата над 1780лв. до предявения размер от 2780 лв., както и иска за законна лихва за забава за периода от датата на застрахователната претенция -12.07.2022 г. до подаването на исковата молба в съда.
Осъдено е ЗД“ Бул Инс“ АД, да заплати на адвокат Д. С. Т. от САК, личен №*****, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 2148.42 лв.
Осъдена е ЗД“Бул Инс“ АД, да заплати на Районен съд - Пазарджик, на основание чл.78, ал.6 ГПК, съдебни разноски размер на 1002.82 лв.
Осъдена е П. М. М. с ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „*****“ ********* да заплати на ЗД“Бул Инс“ Бул инс“ на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдебни разноски в размер на 816.67 лв.
2
Осъден е Х. И. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., бул. „*****“ №*** да заплати на ЗД „Бул Инс“АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдебни разноски в размер на 662.91 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ЗД „Бул Инс“ АД.
Дружеството обжалва решението в частта , с която са осъдени да заплатят на П. М. М. обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лева до присъдените 8 000 лева.
Молят в тази част решението да бъде отменено и иска до размер на 8000 лева отхвърлен. Молят съответно и разноските да бъдат изменени с оглед изхода на спора.
Относно причинените увреждания на ищцата П. М. били представени следните медицински документи :
- Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение №8386/14.05.22 г,, с Основна диагноза по МКБ: 540.0 Контузия на раменния пояс и мишницата, заедно с консултация от ортопед-травматолог ,като данните от консултацията не могат да бъдат прочетени поради неразбираем почерк.
Доколкото е видно били направени образни (рентгенови) изследвания на „рамо и на челюсти". Пострадалата е отказала болнично лечение.
- Съдебномедицинско удостоверение № 91 от 16.05.22 г.
Представената медицинска документация удостоверявала, че вследствие на пътен инцидент от 14.05.2022 г. П. М. М. е получила травматични увреждания, изразяваща се в повърхностни наранявания - контузии, охлузвания и подкожни кръвонасядания с малки наранявания на кожата предимно в лявата половина на тялото (главата, лявото рамо, гръден кош и корема, както и левия долен крайник), подробно описани в представено Съдебномедицинско удостоверение № 91/16.05.22 г.
Преди това на 14.05.22 г. е била на преглед в спешно отделение на болнично заведение, за което има представен медицински документ.
Тези повърхностни наранявания в тяхната съвкупност са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда (чл.130, ал.1 от ИК).
Нямало представени данни за настъпили усложнения в оздравителния 3 период, чиято обичайна продължителност е около две - три седмици.
Съдът неправилно кредитирал свидетелските показания относно уврежданията на ищцата. Те били вътрешно противоречиви и заинтересовани.
Въпреки, че свидетелите твърдят, че са ограничили контактите си с ищците депозират показания, че са запознати с техните увреждания и болките, които търпят от тях. Нелогични били показанията на свидетелите, че П. е провеждала рехабилитация, тъй като за охлузни рани и натъртвания рехабилитация не се превежда. Тези увреждания са отминали до 20 дни от датата на инцидента.
Видно било от експертизата ,че не се са установени особености в психофизическото състояние на ищцата М. ,сочещи, че тя е претърпяла болки и страдания с по - голям от обичайния интензитет.
Установено било ,че липсват анатомични увреждания, като за период 1520 дни следва да настъпи пълно възстановяване.
ПТП настъпило на 14.05.2022г., т.е преди повече от 2 години и половина. Определеното от първоинстанционният съд обезщетение в размер на 8 000 лева само за натъртвания и охлузвания, получени от ищцата, от които се е възстановила за 15-20 дни било силно завишено и противоречал, както на принципа на справедливостта - чл. 52 ЗЗД, така и на съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни увреждания.
Справедливия размер според жалбоподателя би била сумата от 5 000 лева, а не 8 000 лева, колкото е определил състава на Пазарджишкия районен съд.
При определяне на дължимото обезщетение следвало да се държи сметка за обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено- икономически условия към момента на увреждането, както и създадения от съдебната практика ориентир.
Така например с Решение № 213 от 19.11.2019г. на ВКС, III ГО, по гр.д.
№ 714/2019г., състав на ВКС е определил за справедливо обезщетението за неимуществени вреди такова в размер на 12 000 лева за несравнимо много потежки увреждания от тези, получени от ищцата, а именно за: две травми, като едната - счупването на костите на лявата предмишница, а втората - фрактурата на дясната подбедрица, което счупване е наложило стационарно и оперативно 4 лечение, последвано от спазване на режим и лечение в домашни условия и рехабилитация за продължителен период от около 11 месеца, през който лицето е било освидетелствано като временно нетрудоспособно. За тези увреждания, които изобщо не са съотносими като тежест с леките травми на ищцата, съставът на ВКС е намерил, че обезщетение от 12 000 лв. е адекватно на претърпените от ищцата морални вреди.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от П. М..
Оспорва жалбата ,като сочи ,че е подадена и насрещна жалба ,с претенция за присъждане на по-висок размер обезщетение.
В жалбата не се оспорвало настъпването на ПТП и механизма му, участието на застрахования при въззивника водач, противоправното му поведение, вината му за настъпване на ПТП, вредоносния резултат, причинен на ищеца и причинно-следствената връзка между вредите и деянието Изложени са подробни доводи относно фактическата обстановка , касаеща настъпването на ПТП , механизма и виновността на водача, предизвикал ПТП.Направени са искания ,съдът да приеме за безспорни редица обстоятелства, което искане е неотносимо към въззивното производство и очевидно механично възпроизведено от защитата в първоинстанционното производство.
Въззивният съд посочва само ,че макар и инстанция по същество проверява валидността на решението изцяло , допустимостта в обжалваната част , а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не констатира нарушение на императивни правни норми.
Жалбата е само против осъдителната част на решението по отношение само на един от ищците и с нея се оспорва само размера на присъденото обезщетение като несправедлив.
По делото било установено, че освен множеството физически увреждания, пострадалата е претърпяла и продължителен хроничен емоционален стрес. От заключение на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, както и от приложените медицински доказателства било установено ,че уврежданията на ищцата по своя медико-биологичен характер представляват:
5
1.
Контузия на нервус исшиадикус;
2.
Контузия на раменния пояс и мишницата:
3.
Контузия на главата с кръвонасядане по лявата челна област с оток и охлузване с размери 3 х 3 см. и кръвонасядания;
4.
Оток и кръвонасядане по теменно - тилната област с диаметър 4 5.
Кръвонасядане на дясната буза с размери 6 х 4 см.; см.;
6.
Кръвонасядане по външната част на брадичката от лявата страна с размери 4 х 2 см.;