Решение № 479 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330200175 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Л.“ № **, ет.*, ап.*, против Наказателно постановление № 23-0333-000525 от 25.05.2023 г. на Началник РУ - Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер от 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и глоба в размер от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1. пр.1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи относно неяснота при описание на първото от нарушенията. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адв. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Сочи се нарушение на правото на защита на санкционираното лице с начина, по който е описано първото от вменените му нарушения. Възразява се по липсата на посочено основание за отнемането на контролни точки по Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не е изпратила представител в съдебно заседание.

Взема становище по жалбата в писмена молба - становище до съда, в която моли за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Евентуално, при уважаване на жалбата, моли съда да 1 намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата е депозирана в срок, съгласно приетото от съда с последното протоколно определение и от лицето, по отношение на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено по Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 158582 от 12.05.2023 г., с който се констатира, че на датата на издаването му в 13:32 часа, в община Родопи, на път III-375 км 31, П.-П., в посока от запад на изток, жалбоподателят С. Д. Т. управлява МПС лек автомобил „*****“ с рег. № *****, собственост на Б.Л.Д.ЕГН **********, като извършва следното нарушение: не съобразява поведението си с пътен знак В24, В25 – изпреварва, както и не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В обжалваното наказателно постановление фактите относно двете нарушения са описани по идентичен начин. Дадена е и същата правна квалификация на установеното.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят А. В.

Т., който е заявил, че поддържа направените в акта констатации. По отношение на първото нарушение свидетелят е пояснил, че в конкретния случай е констатирано изпреварване на ТИР в зоната на действие на пътен знак В24, който забранява изпреварването, като отразеното в АУАН, в който се сочат два пътни знака В24 и В25, е бланкетен запис от работната станция таблет, чрез която се изготвя и издава АУАН, в която връзка свидетелят изрично е посочил, че се касае до лек автомобил, който извършва изпреварване при знак, забраняващ това.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. като логични, последователни, както и в съответствие с приложените писмени доказателства.

На базата на събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са били действително допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допусната некоректност, създаваща неяснота при описанието на нарушението, квалифицирано по чл.6, т.1 от ЗДвП, която засяга правото на защита на санкционираното лице и затова е основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.

На първо място, както в акта, така и в обжалваното наказателно постановление е посочено да е налице несъобразяване поведението на водача едновременно, както с пътен знак В24, така и с пътен знак В25. Тук следва да 2 се отбележи, че двата знака съдържат различни по характер забрани, като пътен знак В24 въвежда обща забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош, а пътен знак В25 съдържа забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош от товарни автомобили с максимално допустима маса над 3.5 тона. В случая, както изрично е установено и записано в АУАН и НП, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, поради което и очевидно към него не е относима изобщо забрана, установена с пътен знак В 25. Конкретизацията на пътния знак при посочено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в несъобразяване поведението на водача с пътен знак, е всякога необходимо, доколкото това обстоятелство е съставомерен елемент от нарушението и подлежи на посочване по чл.42, ал.1, т.4 и съответно чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. Иначе пряко ще е засегнато правото на наказаното лице на защита, доколкото същото следва да е наясно срещу кои точно факти и обстоятелства да се защитава. Във връзка с посоченото и основателни според съда са възраженията на жалбоподателя относно липсата на яснота по наказателното постановление с кой пътен знак водачът не се е съобразил и дали, например, поведението му е било несъобразено и с двата посочени в НП забранителни знака. С оглед показанията на свидетеля по делото, установява се, че в действителност жалбоподателят е извършил изпреварване при действието на забранителен знак В 24. Недопустимо е обаче, едва в съдебно заседание жалбоподателят да узнае конкретните обстоятелства по вмененото му нарушение, а именно спрямо кой точно пътен знак се отнася несъобразеното му поведение, тъй като същият следва да може да се защитава по тези факти още от момента на съставянето на АУАН, като изложи конкретни възражения, които биха могли да са както в насока липса на несъобразено с конкретен пътен знак поведение, така и в насока вид на управлявания от жалбоподателя автомобил и относима към него забрана, или липсата изобщо на въведена с пътен знак забрана.

Освен посоченото, касателно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и обстоятелствата по неговото извършване, съдът констатира и наличие на съществено нарушение при определяне на съответната санкционна норма и съответно размер на глобата от 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП.

Цитираната разпоредба предвижда наказание за водач при неправилно изпреварване, при което не се създава опасност за движението. В случая, на първо място, не се твърди извършване на неправилно изпреварване от жалбоподателя, а извършване на изпреварване, което забранено с пътен знак, което е квалифицирано по чл.6, т.1 от ЗДвП. Отделно от това, нито в АУАН, нито в НП се сочи дали от поведението на водача е създадена опасност за движението, или не, като едва от разпита на актосъставителя може да се направи евентуален извод относно наличието на такава опасност в случая, предвид конкретното описание на действията на водача на изпреварвания автомобил в насока безопасното спиране на водача – жалбоподател от контролните органи. В разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е предвидено наказание по отношение на водач, който не спазва предписанието на пътните 3 знаци, каквото поведение е вменено на Т., но когато с това е създадена непосредствена опасност за движението. Установяването дали от деянието е създадена непосредствена опасност за движението, или не, в тази насока е от съществено значение за преценката относно евентуалната приложимост на тази разпоредба. В случая, дори да се приеме, че от несъобразеното с пътен знак поведение на водача не е била създадена непосредствена опасност за движението, приложената санкционна норма на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП отново се явява несъответна, доколкото, както се каза, тя се отнася до установено неправилно изпреварване. Правилата относно изпреварването обаче са изрично посочени в чл.41 – 43 а от ЗДвП, но в случая не се твърди тяхното нарушаване, а нарушаване на правилото по чл.6, т.1 от ЗДвП. Поради това и тогава, когато поведението на водача по несъобразяване с пътен знак не е довело до създаването на непосредствена опасност за движението, то, доколкото не е налице изрична норма, ще следва наказването да се осъществи на основание чл.185 ЗДвП. Това е така, тъй като за неспазването на пътен знак в хипотеза на несъздадена непосредствена опасност за движението, което е административно нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, не е предвидено друго наказание. Съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай, обаче, както се посочи вече, налице е съществено процесуално нарушение при отразяване на самите обстоятелства около извършване на нарушението по т.1 от НП, свързано както с липсата на яснота относно това кой пътен знак не е съобразил водачът, така и с липса на посочени обстоятелства относно това дали поведението му е довело до опасност за движението, като при наличие на свидетелски показания, сочещи на опасно поведение, то би било основание за приложение и на закон за по-тежко наказуемо нарушение - по чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП. Затова и в тази му част според съда наказателното постановление ще следва да се отмени като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, отразено като т.2 от НП, от страна на жалбоподателя, макар да се сочи, че наказателното постановление се обжалва и в тази му част, не са посочени конкретни възражения. Не са ангажирани и доказателства, които да опровергаят констатациите на свидетеля Т., че водачът не е носил към процесната дата 12.05.2023 г. СУМПС и КТ към него. В тази насока същият действително не е изпълнил изискването на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, действало към датата на проверката, според което водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и КТ към него при управление на ППС. Какви са били причините водачът да не носи документите е без значение, доколкото е налице формално неизпълнение на задължението му, което е било и правилно 4 квалифицирано в наказателното постановление по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Ето защо деянието към процесната дата 12.05.2023 г. се явява съставомерно.

Следва за яснота да се посочи, че след извършване на нарушението и преди влизане в сила на наказателното постановление, е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 2023 г. /в сила от 4.08.2023 г./ в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е отпаднало задължението на водачите да носят и контролен талон към СУМПС. Със същото изменение е премахнато и санкционирането на водачите по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за неносенето на контролен талон, като понастоящем пр.2 се отнася до неносене на СРМПС. Доколкото обаче е съставомерно и към настоящия момент деянието по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, касаещо неносене на СУМПС, съдът намира, че следва да потвърди НП в тази част, с която за неносене на СУМПС е наложена глоба от 10 лева, като обаче преквалифицира същото по чл.183, ал.1, т.1. пр.1 от ЗДвП /с отпадане на пр.2/, във връзка с чл.3, ал.2 от ЗАНН и отмени НП в частта му, с която глобата е наложена и за неносене на КТ към СУМПС, доколкото посоченото поведение вече не е наказуемо.