Решение № 10911 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10911 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110121670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Л. Д. срещу ДРУЖЕСТВО, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а именно сумата от 22 197,26 лева – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2010 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 1 558,59 лева – договорна лихва за периода от 26.06.2010 г. до 23.12.2010 г.; сумата от 78,67 лева –наказателна лихва за периода от 26.05.2010 г. до 23.12.2010 г., както и сумата от 483.95 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 574/2011 г. по описа на СРС, 66 състав.

Ищецът твърди, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 574/2011 г. по описа на СРС, 66 състав, въз основа на която е издаден и процесния изпълнителен лист. Било образувано изпълнително дело № 281/2011 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев. Твърди се, че последното изпълнително действие било предприето на 02.03.2017 г. Въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ИД № 101/2025 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев. Излага правни доводи, че процесните притезания са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди се, че след 26.06.2015 г. са предприети следните изпълнителни действия – налагане на запор върху вземане по трудово правоотношение на 02.03.2017 г., както и молба за предприемане на изпълнителни 1 действия (неуточнена) на 13.04.2017 г. Впоследствие било образувано ИД 101/2025 г.,въз основа на същото изпълнителното основание. Излагат се доводи, че давност не е текла през периода на извънредното положение, т.е. от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 574/2011 г. по описа на СРС, 66 състав.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 574/2011 г. по описа на СРС, 66 състав.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият състав е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 574/2011 г. по описа на СРС, 66 състав, по който ищецът е бил длъжен да заплати сумата от 22 197,26 лева – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2010 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 1 558,59 лева – договорна лихва за периода от 26.06.2010 г. до 23.12.2010 г.; сумата от 78,67 лева –наказателна лихва за периода от 26.05.2010 г. до 23.12.2010 г., както и сумата от 483.95 лева – съдебни разноски.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането - арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД - целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен 2 волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - в този смисъл са решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 194/2010 г. , II ТО, решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г. , ІV ГО. Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това , обаче, законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1528/2018 г. , ІV ГО, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и други актове на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. , IV ГО; определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч.гр. д. № 221/2010 г. , IV ГО, определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г. , II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4647/2015 г. , IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 2566/2013 г. , IV ГО.

Според даденото с ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на посочените по-горе дати по отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания.

3

От последното валидно предприето изпълнително действие – 10.02.2017 г. (запор на банковите сметки на длъжника) до подаването на исковата молба – 14.04.2025 г., е изтекъл предвидения в нормата ал. 2, чл. 177 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца, който не е представил доказателства за сторени такива.

На основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е освободил ищеца от задължението за внасяне на д.т., която е в размер на 980,99 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати посочена сума по бюджетната сметка на СРС.

Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя за двата иска в общ размер на 500 евро с ДДС. Адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав не е обвързан от определените минималните размера в наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, т.е. акт, който обвързва единствено участващите в съответната адвокатска колегия.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, че Н. Л. Д., ЕГН **********, не дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********* заплащане на сумата от 22 197,26 лева – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2010 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 1 558,59 лева – договорна лихва за периода от 26.06.2010 г. до 23.12.2010 г.; сумата от 78,67 лева –наказателна лихва за периода от 26.05.2010 г. до 23.12.2010 г., както и сумата от 483.95 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 574/2011 г. по описа на СРС, 66 състав, поради настъпила погасителна давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********* да заплати на Софийски районен съд, сумата от 980,99 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща дължимата държавна такса за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Г., САК, сумата от 500 евро с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5