Решение № 3620 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3620 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100512234 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20141616 от 17.06.2021 г. по гр.д. № 15885/2020 г.

Софийски районен съд, 120 състав отхвърлил предявения от „Д.З.“ АД, ЕИК *******, срещу „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.

411 КЗ за сумата от 1 396.06 лв. - главница, представляваща неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щети по л.а. ”Пежо 301”, рег. № *******, причинени при ПТП на 21.11.2019 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 450 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Д.З.“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Единственото противоречие в доказателствата по делото 1 било в свидетелските показания, във връзка с които било изслушано допълнително заключение на САТЕ. От последното се установявало, че първи своята маневра е предприел водачът на л.а. „Пежо“, видно от схемата на настъпване на стр. 4 от заключението. От схемата било видно, че в момента на удара л.а. „Пежо“ вече почти бил подминал л.а. „Фолксваген“, когато последният предприел маневра завой наляво. При изготвяне на основното и допълнителното заключение вещото лице било запознато с вида и степента на уврежданията по л.а. „Пежо“ и това също допринесло за изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП – в коя част на всеки от автомобилите са настъпили увреждания, дали ударът е бил приплъзващ или директен и т.н. От заключенията, приетите писмени доказателства и от показанията на св. Б. се установило, че механизмът на ПТП е описаният в исковата молба, както и че отговорен за настъпването му бил водачът на л.а.

„Фолксваген“, който в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП започнал маневра завой наляво без да се съобрази със започналия да го изпреварва л.а. „Пежо“, при което го ударил. Същото било посочено и в искането за оценка на вреди.

Противоречие било налице само в показанията на св. Джумаков, които били непоследователни и не следвало да се кредитират. От схемите в допълнителното заключение на САТЕ ставало ясно, че обективна и вярна е само дясната схема в констативния протокол за ПТП и само тя съответствала на изготвената от вещото лице скица. Установените по делото увреждания нямало как да настъпят при разположението, посочено в лявата схема в констативния протокол. Поради това районният съд неправилно приел, че разминаването в двустранния констативен протокол може да бъде достатъчно основание да се приеме, че не е изяснен механизмът на ПТП. Моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна „ЗД Б.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1 396.06 лв., от които 1 381.06 лв. – регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди, причинени по застрахования при ищеца л.а. „Пежо 301”, рег. № *******, при ПТП, състояло се на 21.11.2019 г. в гр. Пловдив, по вина на водача на л.а.

„Фолксваген Туарег“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, и 15 лв. - ликвидационни разноски за определянето му. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 14.04.2020 г. до окончателното плащане.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата 3 при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:

1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

В случая по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК в първоинстанционното производство е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” на МПС между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към датата на ПТП, факта на плащане на застрахователно обезщетение в сочения от ищеца размер, както и наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което се твърди да са причинени вредите. Спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на ПТП, респ. по вина на кой от двамата водачи е реализирано.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че при доказателствена тежест за ищеца, същият не е доказал при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпване на процесното ПТП. В представения двустранен констативен протокол двамата водачи са посочили различни причини за настъпване на ПТП, а в графа „Скица на пътната обстановка и ПТП“ – две скици, описващи различна обстановка.

Същевременно в показанията на двамата водачи, разпитани по делото като свидетели, отново се съдържат противоречия относно механизма на ПТП, а допълнителното заключение на САТЕ, на което се позовава въззивникът в 4 жалбата, е изготвено на база тези противоречиви показания. Противно на твърдяното в жалбата, в показанията на водача на л.а. „Фолксваген“ не се съдържат противоречиви твърдения относно мястото му на спиране (пред пешеходната пътека) и предприемане на маневрата завой наляво (след преминаване през пешеходната пътека). Същевременно показанията на св. Б., управлявал л.а. „Пежо“ при процесното ПТП, не кореспондират, а противоречат на посоченото от него относно механизма на ПТП в искането до застрахователя за оценка на вредите. Така в искането твърди, че, движейки се по ул. „Пере Тошев“ л.а. „Фолксваген“ отбил вдясно и Б. помислил, че спрял;

Б. го заобиколил и в следващия момент усетил удар в задната част на автомобила; в анкетната карта е посочил, че предприел изпреварване на л.а.

„Фолскваген“, а водачът на последния, без да подава мигач, се изнесъл вляво за да завива или да прави обратен завой и го ударил в десния заден калник; В противоречие на това, в показанията си пред съда обяснява, че като видял другия автомобил пред него да завива надясно, той продължил направо, но водачът на „Фолксваген“ изведнъж ускорил и застанал перпендикулярно на пътя, а св. Б., за да избегне ПТП завъртял волана наляво, при което другият автомобил го ударил в калника. Очевидно е противоречието между посоченото пред застрахователя и пред съда – както относно това дали е предприел заобикаляне/изпреварване на л.а. „Фолксваген“ или е продължил направо, къде на пътното платно се е намирал л.а. „Фолксваген“ – ако е отбил вдясно, както твърди Б., как го е заобиколил/изпреварил, така и дали ударът е настъпил внезапно за Б. („в един момент усетих удар в задната част на автомобила“) или се е опитал да избегне удара и е завъртял волана наляво.

При тези противоречия, показанията на св. Б. не могат да бъдат кредитирани.

Предвид липсата на яснота дали ударът е настъпил внезапно за него или е завъртял волана наляво с цел да избегне удара, само от мястото на вредите по л.а. „Пежо“ не може да се направи категоричен извод кой от двамата водачи е предприел първи маневра.

При недоказване от ищеца пълно и главно настъпването на ПТП по описания в исковата молба начин, правилно първоинстанционният съд е приложил неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е приел недоказания факт за неосъществил се.

Предявеният иск е недоказан и като такъв – неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

5

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, а доводите в жалбата са неоснователни, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20141616 от 17.06.2021 г., постановено по гр.д. № 15885/2020 г. на Софийски районен съд, 120 състав.

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78 ГПК сумата 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6