Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 253 от 29.09.2023, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 266/2023
Вид
Решение № 253
Подписан
29.09.2023
В сила
17.10.2023
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 изр. 2 · Закон за адвокатурата
  • § 6, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
  • § 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. ХАСКОВО, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. П. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело № 20235600100266 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Р. П. Г. от гр.

Хасково,чрез пълномощника й адв. К. Г., с която е предявила обективно съединени искове на против Община Хасково, а именно: 1. Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при инцидент, настъпил на 31.05.2022 г. в гр. Хасково; 2.Иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 3. Иск с правно основание чл. 45 за сумата от 535,34 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на инцидент, настъпил на 31.05.2022 г. в гр. Хасково и 4. Иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищцата твърди , че на 31.05.2022 г. около 22.00 часа, вървяла по тротоара на ул. „Белмекен“ в посока на движение към ОД МВР – Хасково и стигайки пред дом №10 на ул. „Белмекен“ същата се спънала в парчета от надигнатите, изкъртени и разместени тротоарни плочки,в резултат на което загубила равновесие и паднала, удряйки силно дясното си коляно. Твърди, че била хоспитализирана за периода от 31.05.2022 г. до 03.06.2022 г. в МБАЛ-Хасково. В болничното заведение била приета с оплакване от много силни болки в десния й крак и невъзможност за ходене и движение. След извършените прегледи било установено, че в резултат на злополуката Р. Г. получила следното травматично увреждане: счупване на пателата (капачката на коляното) на десния крак.

Поради тежестта и сложността на травмата на 01.06.2022 г.,същата била подложена на оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. В болничното заведение десният крак на ищцата бил обездвижен и гипсиран, като след стабилизиране на състоянието й, на 03.06.2022 г., била изписана от 1 болничното заведение и лечението продължило в домашни условия. През първият един месец след инцидента, ищцата изпитвала множество силни болки в областта на дясното коляно, което налагало вземането на обезболяващи. Отделно от това и поради обстоятелството, че десният й крак бил обездвижен, Р. Г. била трудно подвижна и до премахването на гипсовата имобилизация се нуждаела денонощно от присъствието и помощта на своите близки, които да й помагат за извършване на ежедневните й битови и хигиенни навици.

Твърди, че в резултат на злополуката за продължителен период от време, около 5 календарни месеца, е била нетрудоспособна и се е възстановявала от травмите, получени при тази злополука.

В искова молба ищцата твърди още, че лечебно-възстановителния период продължава и към настоящия момент и все още не е приключил, като движенията в дясното й коляно все още не били възстановени в пълен обем. В резултат на преживяната злополука здравословното й състояние се влошило, което дало отражение и на психиката й.

При проведеното лечение извършила разходи в размер на 535,34 лв.

Ищцата твърди, че претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди са резултат на това, че Община Хасково не е спазила задължението си да ремонтира и поддържа конкретния тротоар от пътния участък. На Общината, като на ЮЛ, било вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията за движението, което означавало отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за ППС и за пешеходците.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община Хасково да й заплати сумата от 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при инцидент, настъпил на 31.05.2022 г. в гр. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 31. 05. 2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 535,34 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени, в резултат на инцидент, настъпил на 31.05. 2022 г. в гр. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 31.05.2022г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че предявените искове са допустими, но неоснователни по същество Твърди,че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Община Хасково. Не оспорва,че на Община Хасково са вменени задължения, в качеството й на собственик, да следи за състоянието, поддръжката и обезопасяването на тротоарите.Оспорва настъпилото падане да се дължи на бездействието на Община Хасково. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не положила достатъчно грижи за опазването на своето здраве, като е преминавала през пътния участък без да внимава и се е спънала на тротоарните плочки; оспорва ищцата да е получила твърдяните психологически увреждания; оспорва,че ищцата е претърпяла твърдените вреди и ако е претърпяла такива – то те не били в посочения обем.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените против Община Хасково искове или да намали размерът на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съобрази този размер с правилото на чл.52 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски. Моли да бъдат присъдени в полза на адвокатско дружество „ Г. и М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита и съдействие по делото.

В съдебно заседание ответникът Община Хасково, чрез пълномощника си юрк. П.- В., оспорва предявените искове. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове или намали размера на претендираното обезщетение за претърпени 2 неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2022 г. около 22.00 часа ищцата, заедно със свидетеля Н. Г., неин син, вървяла по тротоара на ул. „ Белмекен“ в гр. Хасково. Движейки се по тротоара тя се спънала в разместена плочка и паднала. В първият момент не усетила болка, но много бързо кракът й се подул и тя започнала да вие от болка / св. Г./. Синът й се опитал да я изправи и видял,че ръката й е охлузена. Ищцата обяснила,че болката е в крака. Т.като кракът й се подул и тя не можела да се придвижва св. Г. се обадил на баща си, който дошъл с колата и транспортирали майка му до болницата. След извършените прегледи било установено, че в резултат на злополуката Р. Г. получила следното травматично увреждане: счупване на пателата (капачката на коляното) на десния крак. Поради тежестта и сложността на травмата на 01.06.2022 г.,същата била подложена на оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. В болничното заведение десният крак на ищцата бил обездвижен и гипсиран, като след стабилизиране на състоянието й, на 03.06.2022 г., била изписана от болничното заведение и лечението продължило в домашни условия.

Според заключението на назначената по делото СМЕ при падането ищцата е получила счупване на капачето на дясното коляно, което счупване причинява затруднение в движението на десния крак за срок по-голям от 30 дни. Счупването е в пряка причинна връзка с падането от 31.05.2022 г. Оздравителния период включва двете операции по поставяне и снемане на имплантите, носенето на имобилизация, която е продължила 90 дни.

Възстановителният период е продължил не по-малко от пет месеца. Няма данни ищцата да е страдала от заболяване, което да е допринесло за увреждането. Ищцата е с късогледство, видно от заключението, което е коригирано с очила и което не представлява пречка при придвижването й и ориентацията й. Движението на крака е изцяло възстановено,според заключението, като ищцата към момента на прегледа съобщавала за болки в коляното при качване на стълби. Според ВЛ изпитването на болка е субективно чувство, но с оглед характера на счупването е напълно възможно при изкачване на стълби ищцата да изпитва болки.

След изписването на ищцата от болничното заведение лечението й продължило в домашни условия. През този период, според показанията на св. Г., ищцата не е могла да се справи сама, затруднено е било движението й, изпитвала силни болки и вземала обезболяващи. С негова помощ ходела до тоалетна, той й помагал, за да се изкъпи и да се придвижва с патерици. Ищцата изпитвала страх от предвижването сама, за да не падне отново. Дори след проведена консултация с д-р П. и уверението от негова страна,че трябва да се движи, тя изпитвала страх и търсела помощта на сина си. Към момента вече можела да ходи сама, но не можела свободно да кляка и изпитвала болки при изкачване и слизане по стълбите. Около четири месеца майка му се нуждаела активно от неговата помощ. Според св. Г. тротоарната настилка на мястото на инцидента била „ в отвратително състояние“.

Имало разместени плочки, които и към момента на били оправени.

3

Представени и приети като доказателство по делото са епикризи и др. документи, установяващи извършените прегледи, получените увреждания и проведеното лечение, които документи не са оспорени от ответника. Представени са и 2 бр. фактури - № ***** от 01.06.2022 г. и №********** от 03.06.2022 г., с приложени към тях касови бонове / л.51 и 52/ за направени разноски в размер общо на 377,40 лв. и касови бонове / л.53 и л.54/ за заплатени медицински услуги, закупени медикаменти и др. на обща стойност 157.94 лв.

Общо направените разходи възлизат на 535,34 лв. Според заключението на ВЛ разходите, посочени в представените разходни документи, са били относими и необходими за проведеното лечение на ищцата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът достига до следните изводи:

Предявени са две кумулативно обективно съединени искови претенции, поради което съдът дължи произнасяне по основателността на всяка една от тях. Исковете са с правно основание чл. 45 ЗЗД, като с първия от тях се претендира обезщетяване на причинените неимуществени вреди, а с втория от тях – обезщетяване на причинените имуществени вреди.

За възникване на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД следва да се установи дали са осъществени всички елементи от фактическия състав: деяние (действие или бездействие), което е извършено противоправно; от същото да са причинени вреди (имуществени или неимуществени); и да е налице причинна връзка между деянието и вредите. Наличието на вина се предполага до доказване на противното по силата на презумптивната норма на чл.

45, ал. 2 ЗЗД.

Доколкото в настоящия случай се твърди, че вредите са настъпили от неправилното поддържане на тротоар, за което задължение носел ответника, първо следва да се установи дали в действителност е налице такова задължение и какво е неговото съдържание.

Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, която гласи, че „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „пътно платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Пътното платно и тротоарите се включват в обхвата на пътя, който съгласно т. 1 на цитирания § 6 е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Аналогична дефиниция е дадена и в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата – път е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и на пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. В чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата е посочено, че местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Съгласно чл. 10, ал. 2 общинските пътища са публична общинска собственост, а в чл. 19, ал. 1, т. 2 управител на всички общински пътища е кметът на съответната община. Самото управление на пътищата е комплексно понятие и включва широк спектър от дейности, които обаче са ясно очертани в няколко отделни разпоредби на закона. В ал. 2, т. 3 на чл. 19 е посочено, че управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, а в § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби е доразвито понятието „ремонт на пътищата“, което представлява дейност по възстановяването или подобряването на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията 4 на движението. За управление и стопанисване на пътищата се говори и в § 1, т. 1 от ДР на Наредба №1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г. – „стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Управлението и стопанисването на пътищата пряко произтича от функциите на общината като собственик на общинските пътища. По аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, в обхвата на правото на собственост на пътищата се включват всички основни елементи на пътя, включително пътните съоръжения и пътните принадлежности. Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОбС за линейните обекти на техническата инфраструктура (каквито са и пътищата) не се съставят актове за общинска собственост, т.е. няма нужда собствеността върху тях да се доказва чрез представянето на акт за общинска собственост.