Решение № 227 от 12.12.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Кюстендил, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. М.а при участието на секретаря Даниела Й. К.а като разгледа докладваното от Мая Анд. М.а Административно наказателно дело № 20241520200695 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

В. Й. М. от гр. ********, с ЕГН – ********** от гр.********, със съдебен адрес – гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“№35 /адв. Е. Й./ обжалва наказателно постановление №30-0000362/12.06.2024 г. , издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил, с което на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.

46, ал.1, пр.2 от Наредба№34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира разноски, които да му бъдат присъдени по реда и на основание чл. 38 ЗА.

Административнонаказващият орган, началник ОО“АА“ Кюстендил изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

С АУАН № 00189 от 24.05.2024 г. е привлечен към административнонаказателна отговорност В. М. от гр. Кюстендил, за това че на същата дата в 22:52 ч., в качеството му на водач на таксиметров автомобил м. „КИА“, модел „РИО“ , с рег. № ***********, е управлявал описаното превозно средство, притежаващо всички реквизити за лек таксиметров автомобил, с трайно закрепен ОТКРИТ знак „ТАКСИ“ на определеното за това място, като по данни на водача същият към момента на проверката същият е приключил работа, но е забравил да покрие табелата „ТАКСИ“.

В АУАН е описано точно и ясно нарушението, както и времето на извършването му и мястото на което е извършено.

Нарушението е установено от свидетелите С. К. и А. Ю. С., служители на ОО“АА“ – Кюстендил.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен срещу подпис, като към АУАН е приложено сведение от водача, в което същият сочи, че е забравил да покрие табелата с надпис „ТАКСИ“ след приключване на работа .

Въз основа на съставения АУАН, на 12.06.2024 г. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Кюстендил издал атакуваното НП, в което е възпроизведено описаното в АУАН нарушение , като липсва обаче описание на мястото, на което нарушението е извършено. Правната квалификация на нарушението според административнонаказващия орган е идентична с посочената в акта - чл. 46, ал.1, пр.2 от Наредба№34/1999 г. на МТ. За това нарушение на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на осн. чл. 105, ал.1 от ЗАвПр.

Няма данни по делото по отношение на М. да са налагани други административни наказания до момента .

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от

ПРАВНА СТРАНА

2

Въз основа заповед №РД-08-107/29.02.2024 г. се изяснява компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното НП.

Компетентността на актосъставителя по съставяне на АУАН следва по силата на закона, предвид качеството му на длъжностно лице - контролен орган по смисъла на чл. 91 вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвПр . Предвид това събирането на допълнителни доказателства относно последната не е необходимо.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 46, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ вменява задължение на водачът на таксиметров автомобил „При преустановяване на работа да отрази приключването в пътния лист, а ако е приключила смяната – да приключи пътния лист, да постави на предното стъкло вдясно на автомобила табела "Не работи" (приложение № 13) и да Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, визирана в общата санкционна норма на чл. 105 от ЗАвтП, според която „ За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. свали или закрие с калъф знака "ТАКСИ".

От установената фактическа обстановка, съдът счита за установено, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че към момента на проверката превозното средство обозначено като таксиметров автомобил е било без включен касов апарат, но не табелата ТАКС не е била покрита, каквото е изискването на нормата на чл. 46, ал.1 от Наредба №34/1999 г.

Жалбоподателят не е изпълнил задължението си, вменено му с тази норма. За нарушението на цитираната разпоредба му е наложено съответното административно наказание, предвидено във фиксиран размер в санкционната разпоредба на, а именно глоба от 200 лева.

3

От субективна страна нарушението е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлявания от него като водач таксиметров автомобил е бил в режим „НЕ РАБОТИ, но не е обозначил този факт по описания в Наредбата ред, като не е покрил табелата ТАКС на автомобила.

Въпреки установеното, по несъмнен начин, противоправно поведение на жалбоподателя, в качеството му на водач на таксиметров автомобил, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, което обуславя незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

Установи се неспазване на императивните изисквания на нормата н а чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , предвиждаща изискването в наказателното постановление да бъде описано точно и ясно нарушението , като задължително следва да се посочат датата и мястото на извършването му .

Съдът намира, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в него не е посочено място на извършване на нарушението. Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено точно мястото, на което се твърди че е извършено нарушението, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото РС в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да са установени по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това 4 положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 , като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

При този изход на спора, съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , вр. чл. 143,ал.

1 ЗАНН, за въззивника е налице основание за присъждане на обезщетение за разноски, има съответно искане за това и са представени доказателства за упълномощаването на адв. Й. на осн. чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, поради което и следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител в размер на 400 лв. – определен като минимален такъв в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление №30-0000362/12.06.2024 г. , издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Кюстендил, с което на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр е наложено на В. Й.

М. от гр. *******, с ЕГН – ********** от гр.******* административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 46, ал.1, пр.2 от Наредба№34 от 06.12.1999 г. на МТ.

ОСЪЖДА Началник Областен отдел “Автомобилна администграция“ Кюстендил да заплати на адв. Е. Й. от Адвокатска колегия – Кюстендил сумата от 400/четиристотин/лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Кюстендил .

5

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 6