Решение № 23776 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23776

.............., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110171953 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. С. С., с която срещу .............. са предявени осъдителни искове с правно основание чл.

200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 09.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата, и сумата 1890,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 09.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който е заемал длъжност .......... на пълно работно време по график и при условията на сумирано отчитане на работното време. Поддържа, че на 09.08.2024 г. в .............., около 22.30 ч. по време и във връзка с извършваната работа – при слизането от първия вагон на влак № ......... на перона на ........... се спъва на стъпалото на вагона и пада на перона. Навежда твърдения, че при изпълнение на служебните си задължения е претърпял трудова злополука, приета за такава по чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 35754 от 23.08.2024 г. по описа на .......... Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка със злополуката, имаща характер на трудова е претърпял телесни повреди изразяваща се в: счупване на долния край на лъчевата кост, закрито на дясна ръка. Твърди, че на 10.08.2024 г. е бил настанен по спешност за оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и 1 сложност в ..................., която операция е извършена на 14.08.2024 г. и е изписан на 16.08.2024 г., като лечението му е продължило в домашни амбулаторни условия. Сочи, че поради естеството на травмата е изпитвал силни болки и ограничена подвижност в дясната ръка, значителни неудобства при хранене, обличане и лична хигиена, като продължава да страда и от посттравматичен стресов синдром изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх. Състоянието му също така налагало продължителна употреба на болкоуспокояващи лекарства и физиотерапия за възстановяване на функциите на ръката. Вследствие на злополуката претърпял и продължавал да търпи болки и страдания, както и дискомфорт в ежедневието, свързан с различни по вид психологични проблеми. Твърди, че във връзка със злополуката е претърпял и имуществени вреди в размер 1890,00 лв., представляваща платена от него на 15.08.2024 г. сума за титаниева плака за дистален радиус комплект с винтове. Моли за уважаване на предявените исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Ответникът оспорва пасивната си процесуална легитимация със съображения, че работодател на ищеца е ................. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че по време на злополуката страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „началник влак, пътническо движение“. Излага, че въпреки че се е стигнало до разстройство на здравето на ищеца, увреждането не е трайно, като медицинската прогноза за развитието на заболяването е за пълно възстановяване до 30 дни. Излага, че ищецът нямал козметични и други външни дефекти, а силата, интензитета продължителността на болковия синдром е била кратка, като той е отшумял напълно. Излага, че след трудовата злополука ищецът се е възстановил напълно и има възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Излага, че комисия на ............ ................, която е разследвала трудовата злополука, е установила, че ищецът е допуснал нарушение на чл.

509, ал. 1 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд в железопътния транспорт. Твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на процесното увреждане. Поведението на ищеца било небрежно, защото не бил действал с необходимото внимание. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 201 ал. 2 КТ. Счита претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно завишена. Излага, че нито работодателят, нито негов служител са допуснали нарушения и имат вина за настъпилите увреждания на ищеца, довели до временната му нетрудоспособност. Излага, че .............. е сключил застраховка „трудова злополука“ на работниците и служителите заемащи длъжност „началник влак пътническо движение“ в ................ със застрахователна компания .............

Оспорва претенцията за имуществени вреди с твърдения, че на ищеца е заплатена от ответника, отразена във фиш за заплата за м. септември 2024 г., социална помощ в размер на 933 лева по решение на комисията за отпускане на социални парични помощи към ................. Излага, че видно от фиш за заплата за м. ноември 2024 г. ищецът отново получил социална помощ в 2 размер 933 лева по решение на комисията за отпускане на социални парични помощи към ................... Общата сума, получена като социална помощ от ищеца, била 1866 лева. Излага, че съгласно чл. 24 от „Правила за отпускане на социални парични помощи в ..................“ социалните помощи, вследствие на трудова злополука, са с обезщетителен характер, с цел възмездяване на претърпени вреди и били заплатени за възстановяване на сумите, дадени от ищеца за лечението му. Счита, че претендираната сума за имуществени вреди е заплатена от работодателя на ищеца преди завеждането на иска. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Оспорва претенцията на ищеца за лихва за забава, тъй като не била отправена от ищеца до ответника покана изпълнение на тези задължения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на производството:

Съдът намира възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника респ. за недопустимост на исковете, за неоснователно. Пасивната процесуална легитимация на ответника следва от изложените в исковата молба фактически твърдения, като не е налице твърдяното от ответника противоречие.

Процесуално легитимиран ответник по делото е правният субект, страна по заявеното от ищеца спорно право. В случая ищецът е предявил исковете си против ............... Специалната правосубектност по § 1 ДР на КТ на работодателя по трудови спорове не изключва участието като страна в процеса на юридическата личност, в чиято структура е икономически и организационно обособеното образувание, с което е възникнало трудовото правоотношение, в случая с ................. В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната и от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. ............... при ............... тъй като същото разполага със специалната правоспособност по § 1, т. 1 от ДР на КТ и е могло самостоятелно да наема работници и служители по трудово правоотношение, може да бъде страна по трудово правоотношение и съответно страна по трудов спор, но независимо от това кой е конституиран като страна по трудовия спор – работодателят по § 1, т. 1 от ДР на КТ или работодателят – юридическо лице, последният винаги може да извършва съдопроизводствени действия, тъй като съдебното решение ще породи правните си последици в неговата правна сфера. Нито правомощията на работодателя – юридическо лице по трудовото правоотношение, нито процесуалната му легитимация могат да бъдат ограничени от обстоятелството, че в структурата му съществува организационно обособено поделение, което може самостоятелно да наема 3 работници. Възможността за самостоятелно наемане на работници или служители от поделението не съществува вместо, а наред с възможността на работодателя – юридическо лице (в този смисъл решение № 301/12.06.2012 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 310/15.06.2012 г. по гр. д. № 458/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 25 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2021 г., III г. о., ГК, определение № 1147 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д.

№ 649/2023 г., III г. о., ГК, определение № 1779 от 9.04.2025 г. на ВКС по гр. д.

№ 3970/2024 г., IV г. о., ГК и мн. други).

Следва да се посочи, че с Решение № 25 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 1728/2021 г., III г. о., ГК, в хипотеза, аналогична на процесната, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, като в производство по чл. 290 ГПК върховната съдебна инстанция е приела, че съгласно задължителната практика, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела - но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице (което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна). Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват както организационно обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението (решение № 325/22.07.11 г. по г. д. № 954/10, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 301/12.06.12 по г. д. № 966/09, ІV ГО, решение № 380/10.01.4 по г. д. № 2034/13, ІV ГО). В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена; поради това и в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура (поради призната и от КТ правоспособност по трудови спорове), така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението (възприетата в Тълкувателно решение № 1 от 30.03.12 г. постановка е приложима в случаите, когато на работодателя е признато качество на юридическо лице, а трудовият договор е сключен с висшестоящ орган извън системата му, какъвто не е конкретния казус). В разглежданата хипотеза се претендира обезщетение за вреди от трудова злополука по реда на чл. 200 КТ, като безспорно трудовият договор е сключен с ................. То притежава качеството на работодател съобразно § 1, т. 1 ДР КТ, но се намира и в организационната структура на ............... посочено като ответник по делото. При тези обстоятелства и доколкото дружеството е юридическото лице, в чиято правна сфера настъпват последиците от решението, същото 4 може да участва като надлежна страна по делото, респективно постановеното спрямо него решение е допустимо.

По исковете по чл. 200 КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (ал. 3).