Решение № 116 от 17.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Благоевград, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500295 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя Г. К. М., ЕГН **********, адрес: гр. Б., чрез адв. Г. Ч., против Решение № 1056/23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 2245/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви относно доказаните конкретни нужди на детето, общия размер на необходимата издръжка, участието на майката съобразно нейните възможности, както и преценка на възможностите на бащата. Сочи се още, че не е доказана съществена и трайна промяна на обстоятелствата, което да обоснове увеличаване на издръжката със 100 %. Твърди се, че посочените от ищцата разходи са еднократни или периодични, а не ежемесечни плащания.

Навеждат се доводи, че присъдената издръжка, съобразно доходите на бащата, води до несъразмерно натоварване при отчитане на обичайните разходи за собствената му издръжка. Сочи се, че при присъждането на издръжката от дата 19.09.2025 г. води до акумулиране на значителната разлика за минал период, което при конкретните възможности на въззивника създава затруднение и риск от принудително изпълнение. В жалбата първоначално се сочи, че решението се атакува в неговата цялост, но се прави искане за отмяна на решението като се присъди месечна издръжка в размер на 300 лв. /т.е увеличението да е със 100 лв./ или друг размер, който съдът намери за справедлив, атакува се и в частта относно началния момент, от който се дължи издръжката.

1

Настоящата съдебна инстанция е указала на жалбоподателя, предвид противоречието във въззивната жалба, да уточни дали обжалва решението частично или в определена негова част, но такова уточнение не е направено, поради което се приема, че решението се атакува в неговата цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна - С. Р. М., чрез адв. П. А., с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички доказателства по делото. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил детайлен и аргументиран анализ на предпоставките по чл. 150 СК и правилно е приел, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка.

Настоящата въззивна инстанция, като съобрази материалите по делото, намира следното:

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по искова молба, подадена от ищцата С. Р. А., като майка и законна представителка на малолетното дете А. Г. М., срещу ответника Г. К. М., с която е направено искане за увеличение на месечната издръжка за малолетната А. М. от 200 на 500 лв., считано от подаване на исковата молба в съда.

Съдът е уважил частично ищцовата претенция, увеличавайки издръжката от 200 лв. на 400 лв., считано от подаване на исковата молба в съда, осъдил е ответникът да заплати сторените по делото разноски и дължимата държавна такса в полза на съда. За разликата над 400 лв. до 500 лв. искът е отхвърлен. Недоволен от размера на увеличената издръжка е останал ответникът М., който атакува решението в тази част, както и в частта относно началния момент, от който е присъдена издръжката.

Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, представен е и социален доклад от ДСП Благоевград, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че родители на малолетната А. М. са ищцата С. Р.

М. и Г. К. М.. С влязло в сила съдебно решение /на 11.03.2022г., постановено по гр.дело № 4/2021г. по описа на Районен съд Благоевград/ бащата Г. М. е осъден да плаща на малолетното си дете А. М. месечна издръжка в размер на 200 лв.

Представени са писмени доказателства, от които се установява, че малолетната Андрея понастоящем е на 13 години и е ученичка в 6 клас в 7 ОУ К. Ш. гр. Благоевград. Посещава курсове по английски език, за които майката заплаща съответната такса. Няма данни детето да страда от някакви заболявания, респ. да има нужда от средства за специфични нужди.

Родителите са в работоспособна възраст, няма данни да страдат от някакви заболявания, както и да издържат други лица.

Бащата работи като реализира месечен доход в размер на около 1300 лв., пред социалните е посочил, че месечният му нетен доход е около 1500 лв.

Живее в собствено жилище, при родителите си в гр. Благоевград. Притежава 2 имот в Благоевград и лек автомобил.

Майката е учителка в 7- ОУ К. Ш. гр. Благоевград и получава месечно трудово възнаграждение в размер на около 2150 лв. До средата на 2025г. майката и детето са живели в семейното жилище, но след продажбата му през 2024г. са се изнесли от там и живеят в гр. К. при родителите на майката. До училище и работа пътуват ежедневно. Майката е закупила жилище за нея и детето в гр. Благоевград, което е в процес на ремонтиране, изтеглила е кредит, който ежемесечно погасява, като месечната вноска е в размер на 817 лв.

Притежава недвижим имот в гр. Благоевград и гр. К..

Районният съд е приел, че са налице изменение на обстоятелства и е увеличил месечната издръжка от 200 на 400 лв., т.е със сумата от 200 лв.

Настоящата съдебна инстанция споделя извода на районния съд, за това че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обуславяща присъждане на по-висока издръжка. Не се споделят възраженията на бащата, обективирани във въззивната му жалба, относно това, че издръжката в размер на 300 лв. е достатъчна и не следва да бъде увеличавана на 400 лв. От определяне на предходната издръжка е изминал период от четири години. За този период детето е пораснало, пораснали са и неговите нужди от храна, облекло, ученически пособия. За бащата се установи, че е в трудоспособна възраст, реализира сравнително добри месечни доходи. Няма данни да страда от някакво заболяване, да издържа други свои деца. Майката също реализира добри доходи, няма данни за здравословни проблеми. Самата тя изцяло е поела грижите по отглеждането на А., както и свързаните с това разходи.

Настоящата съдебна инстанция намира, че увеличената от районния съд издръжка със сумата от 200 лв. /увеличена на 400 лв./ е съобразена изцяло с нуждите на малолетното дете и с възможностите на двамата родители. Тук следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК регламентира, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Т.е за 2026 г. минималната издръжка е е 303,25 лв. на месец. В случая се касае взе пак за дете, което е на 13 години, неотглеждащият родител е в млада и трудоспособна възраст, реализира месечни доходи, има имущество, няма данни да издържа други лица, поради което няма как издръжката да е в минималния размер /303,25 лв./, регламентиран в закона.

Ето защо съдът споделя извода на районния съд за това, че издръжката на детето следва да бъде увеличена с още 200 лв. или дължимата такава от бащата считано от подаване на исковата молба следва да е 400 лв.

Относно началния момент, от който се дължи издръжката:

С исковата молба е направено искане издръжката да бъде присъдена от подаване на исковата молба в съда, в каквато насока правилно се е произнесъл и районният съд. Константна и категорична е съдебната практика за това, че издръжката по чл. 150 СК се дължи от промяната на обстоятелствата, а те се заявяват с подаване на исковата молба, с която се заявява искането за увеличение, респ. намаляване на дължимата издръжка .

В посочения по горе смисъл са: Решение № 374/02.10.2019г. на ВКС по 3 гр.дело № 4210/2018г. III ГО, ГК и Решение № 476/10.05.2009г., на ВКС по гр.дело №5272/2008г. на ВКС IV Г.О.

Поради изложеното по-горе ще следва решението на районния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 255 евро (498,74 лв.).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1056/23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 2245/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Г. К. М., ЕГН **********, адрес: гр. Б., да заплати на С. Р. А., ЕГН **********, с адрес: Б. сторените пред въззивния съд разноски в размер на 255 евро (498,74 лв.), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4