Решение № 18486 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18486 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110152391 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Й. С. срещу „Т.С“ ЕАД.

Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че ответникът „Т.С“ ЕАД бил образувал изпълнително дело №**************/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я, рег. №*** въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2013 г., по който ищцата била осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 3256,25 лева, от които: сумата от 2297,52 лева – главница за топлинна енергия, сумата от 408,17 лева- законна лихва, 275,28 лева – лихва за забава и 275,28 лева – разноски по делото.

Сочи, че от представените общо 17 броя бележки ставало ясно, че ищцата по изпълнителното дело заплатила сумата в общ размер от 5168 лева, като била надвнесла суми по изпълнителното дело, които не претендирала.

С писмо от 31.01.2017 г. била уведомена от ответника, че от м.януари 2017 г. партидите й при ответника са закрити. В същото време като взискател по горепосоченото изпълнително дело ответникът с писмо с №****/06.03.2020 г. до ЧСИ Я. бил посочил, че актуалният размер на задълженията на А. С. е в размер на 704,71 лева, от които 685,85 лева – главница, и 18,86 лева – законна лихва. За това писмо ищцата била уведомена от ЧСИ Я. с писмо с изх. №*****/28.06.2024 г., че следва да погаси сумата в размер на 704,71 лева. Сочи, че посочената сума неоснователно се претендира от ответника по изпълнителното дело, доколкото ищцата била погасила задълженията си към ответника по изпълнителното дело още на 31.10.2018 г., като изпълнителното дело било прекратено и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 704,71 лева, от които 685,85 лева – главница и 18,86 лева – мораторна лихва, които се претендират от ответника по изп.дело № ************** по описа на ЧСИ Я., тъй като ищцата е погасила изцяло чрез плащане задълженията си по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2013 г. по описа на гр.д. № ****/2011 г. по описа на СРС.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е подал молба на 15.08.2013 г., вследствие на която е образувано изпълнително дело №2013***0403 по описа на ЧСИ С.Я, за принудителното събиране на следните суми: 1174,70 евро – главница за потребена ТЕ за периода м.11.2007 г. м.06.2010 г., 208,69 евро – мораторна лихва за периода м.11.2007 г. - м.06.2010 г., 179,06 евро – присъдени разноски в заповедното производство, 274,44 евро – разноски присъдени в исковото производство, 240,31 евро – юрисконсултско възнаграждение в заповедното, исковото и изпълнителното производство. Не оспорва, че на 09.07.2015 г. ищцата е извършила плащане в размер на 30% или сумата от 655,16 евро и последващи доброволни плащания всеки месец считано от 04.09.2015 г. до 26.11.2019 г. според договореното в протокола от 31.07.2015 г. Сочи, че постъпилите от ищцата суми са отнесени за изпълнението на следните задължения: сумата в размер на 88,30 евро – разноски по изпълнителния лист, 208,69 евро – мораторна лихва по изпълнителния лист, 852,05 евро – мораторна лихва върху главницата за периода 12.05.2011 г. - 09.07.2015 г. и 824,04 евро – част от общо дължимата главница в размер на 1174,70 евро. Според ответника след така направените плащания актуалният размер на дълга е в размер на 350,66 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2015 г. до окончателното плащане (която до 03.04.2026 г. била в размер на 255,77 евро), както и сумата от 88,30 евро – разноски по изпълнителния лист. Твърди, че регулярно е подавал молби за извършване на изпълнителни действия, като излага аргументи във връзка с правилата на погасителната давност. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на изп. дело №************** по описа на ЧСИ С.Я, рег. №***, че 27.05.2013 г. по ч.гр.д. №****/2011 г. по описа на СРС в полза на „Т.С“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищцата А. Й. С. за следните суми: сумата в размер на 2297,52 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода м.04.2008 г. - м.04.2010 г. за следния имот: апартамент №1, находящ се в гр. София, ***, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2011 г. до окончателното плащане, сумата от 408,17 лева – лихва за забава в плащането на цената за доставена топлинна енергия, дължима за периода 12.05.2008 г.

- 07.04.2011 г., както и 275,28 лева – разноски по делото, като на 15.08.2013 г. ответникът „Т.С“ ЕАД е подал молба до ЧСИ Я. за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист.

На 04.09.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, а на 19.09.2013 г. е съставен протокол, който удостоверява, че А. Й. С. – длъжник по изпълнителното дело, се е явила в кантората на ЧСИ, запознала се е с материалите по изпълнителното дело, била й е връчена поканата за доброволно изпълнение и е била уведомена как се погасява задължението.

С постановление от 23.09.2013 г. ЧСИ Я. е наложил възбрана върху следния имот на длъжника – магазин №2, находящ се в гр. София, *** на партерен етаж.

Наличен е и протокол от 19.06.2025 г., който удостоверява, че ищцата-длъжник по изпълнителното дело А. С. отново се е явила в кантората на ЧСИ Я. и е заявила, че ще заплати 30% от дължимата сума до 30.06.2015 г. , а след това ще прави доброволни плащания по 150-200 лева между 15-30 число на месеца.

2

От приложеното платежно нареждане от 03.07.2015 г. (л. 48 от изпълнителното дело) се установява, че на посочената дата А. С. е заплатила по сметка на ЧСИ Я. сумата в размер на 1500 лева, като на 06.07.2015 г. ЧСИ е превел по сметка на „Т.С“ ЕАД сумата в размер на 1281,38 лева.

Налични са по делото платежни нареждания от периода 31.08.2015 г. - 31.05.2019 г., с които ищцата А. С. е заплащала суми по изпълнителното дело, като на 31.08.2015 г. е заплатена сумата в размер на 150 лева, а впоследствие регулярно са извършвани плащания от по 100 лева.

От наличните по делото разпределения, изготвени от ЧСИ, се установява каква част от всяка преведена от ищцата сума е преведена от ЧСИ на взискателя „Т.С“ ЕАД и каква сума е задържана от ЧСИ за заплащане на дължимите разноски по изпълнителното дело.

След така извършените плащания ЧСИ Я. е изискал информация от взискателя „Т.С“ ЕАД за актуалния размер на задълженията на длъжника, като на 10.03.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Т.С“ ЕАД, с което уведомяват ЧСИ, че актуалното задължение на длъжника е в общ размер от 704,71 лева, от които 685,85 лева – главница и 18,86 лева – законна лихва.

На 12.03.2020 г. ЧСИ е изпратил съобщение до ищцата А. С., с която я уведомява, че във връзка с изпълнителното дело и становище на взискателя следва да погаси следните суми: сумата в размер на 729,73 лева към „Т.С“ ЕАД, както и дължимите ЧСИ С.Я такси в размер на 86,54 лева – обикновени такси и 53,90 лева – пропорционална такса към 12.03.2020 г.

След извършеното плащане от 31.05.2019 г. в размер на 100 лева от страна на длъжника не са извършвани доброволни плащания по изпълнителното дело, както и не са постъпвали суми във връзка с приложени изпълнителни способи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

В случая ищцата твърди, че не дължи посочената от взискателя по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Я. като дължима сума в общ размер 704,71 лева, от които 685,85 лева – главница и 18,86 лева – законна лихва, доколкото чрез извършените плащания била изплатила цялата дължима по изпълнителния лист сума.

Съдът намира, че претенцията на ищцата, с която се претендира признаване за установено, че същата не дължи сумата в размер на 18,86 лева – законна лихва, е недопустима по следните съображения. Видно от отговора на исковата молба, ответникът не твърди по изпълнителното дело към момента на отговора на исковата молба да е останала дължима лихва върху главницата, т.е. липсва интерес от установяване, че не се дължи законна лихва върху главницата. Нещо повече, видно също от отговора на исковата молба с извършените от страна на ищцата плащания, ответникът изцяло е погасил лихвата в размер на 208,69 евро предмет на изпълнителния лист, поради което посочената сума за лихва в размер на 18,86 лева би могла да бъде единствено законна лихва върху главницата, считано от 12.05.2011 г.

(както е присъдена по изпълнителния лист) до подаване на становището от „Т.С“ ЕАД по изпълнителното дело. Тази лихва обаче не е предмет на изпълнителния лист, същата е единствено законна последица от дължимостта, респ. недължимостта на главницата, върху която е присъдена, поради което не следва да е предмет на производството по чл. 439 ГПК. Предвид изложеното исковата молба в частта относно предявения иск за недължимост на сумата в размер на 18,86 лева – законна лихва, следва да бъде върната и производството в тази част – прекратено.

Що се отнася до дължимостта на сумата в размер на 685,85 лева – главница за потребена топлинна енергия, съдът намира, следното.

3

Както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл. 66 ЗЗД) или не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. В материята на изпълнението гражданският закон не прави никаква разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна. Такава разлика не е уредена нито в ЗЗД от 1892 г., нито в ЗЗД от 1951 г., който възпроизвежда съдебната практика, че макар законът (ЗЗД от 1892 г.) да урежда само погасяването на лихвите преди главницата, преди нея се удовлетворяват и разноските. Различна поредност при погасяването е законово уредена само за държавните вземания. В Закона за събиране на държавните вземания и всички последващи закони, уреждащи събирането на такива вземания установено правилото, че те се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. Това обаче е изрична законова разпоредба, която се отклонява от правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но която също не прави разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна (в този смисъл Решение № 86 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6766/2013 г., IV г. о., ГК).

При съобразяване на поредността на погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД с извършеното от ищцата плащане на 03.07.2015 г. на сумата в размер на 1500 лева, от които 1281,38 лева са преведени от ЧСИ на взискателя, а останалите са задържани за погасяване на разноски по изпълнително дело, са погасени следните суми: разноски по изпълнителния лист в размер на 275,28 лева, законната лихва по изпълнителния лист в размер на 408,17 лева, както и 597,98 лева от натрупаната до момента на плащане (03.07.2015 г.) законна лихва, присъдена върху главницата в размер на 2297,52 лева, считано от 12.05.2011 г., в общ размер от 974,27 лева.

Неясно защо ответникът-взискател в отговора на исковата молба сочи, че с извършените плащания е погасил само част от разноските по изпълнителния лист в размер на 88,30 евро, доколкото съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД разноските се погасяват първи по ред. Неправилно е посочен от ответника и размерът на законната лихва върху главницата от 2297,52 лева за периода до плащането – 09.07.2015 г. от сумата в размер на 852,05 евро, предвид че същата в размер на 974,27 лева.