Решение № 3574 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3574 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100503930 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Б. А. П. срещу решение № 15602/27.09.2023г., постановено по гр.д. № 72064/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 52 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 ал.1 от ЗЗД и е признато за установено, че дължи заплащането на сума от 284,43 лв., представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден обект аб. № 198290 за периода 01.12.2017г. – 30.04.2019г. и лихва за забава върху неплатената главница за топлинна енергия, в размер на 48,40 лв., дължима за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 64840/2020г. по описа на СРС, ГО, 52 състав. и е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските за двете фази на производството в общ размер от 727,62 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по делото е приел, че ответника има качеството на „потребител на топлинна енергия“ за процесния период и относно посочения в исковата молба обект. Въззивникът твърди, че съдът неправилно е признал за установени сумите за дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, след като по делото ищецът не доказал изпадането в забава на ответника, липсвало публикуване в сайта на дружеството-ищец на 1 издадените месечни и общи фактури, с оглед което акцесорната претенция била неоснователна. Оспорва решението и в частта, с която са признати като дължими суми за дялово разпределение в полза на ищеца. В производството не се установявал уговорения и съобщен на клиентите на „Топлофикация София“ ЕАД, ред и начин за плащане на услугата по дялово разпределение, съгл. чл.36, ал.2 от ОУ на ищеца, което правело иска за главницата за ДР изцяло неоснователен, респ. такъв бил и акцесорния иск за мораторната лихва върху неплатената главница за ДР.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част, вкл. и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски, и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените установителни искове в обжалваната им част, като неоснователни.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Подадена е и частна жалба срещу Определение№ 1844/14.01.2025 г., с което съдът е оставил без уважение искането на въззивника П. /ответник в първоинстанционното производство/ за изменение на решение № 15602/27.09.2023 г., в частта за разноските.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД в срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилно приложение на закона и счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Подаден е и отговор по частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК, като въззиваемата страна го счита правилно и законосъобразно, и моли съда да го потвърди.

Счита присъдените му съдебни разноски да са в съответствие с действащата нормативна уредба и съобразно установената съдебна практика за подобни случаи.

Третото лице помагач „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивна материално-правна норма, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката, или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

С оглед цитираната разпоредба и при дължимата проверка, съдът намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, а по същество и за правилно. Съдът не констатира неправилно приложение на императивна материално правна норма, за което има служебно задължение да следи и осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение /така т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

По доводите за неправилност посочени във въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане за сумата от 390.61 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; за сумата от 21.68 лева, представляваща главница за дялово разпределение, дължима за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. (или общо за сумата от 412.29 лева, сбор 2 от двете главници за ТЕ и ДР) и с иск правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 65.86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. и за сумата от 4.43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г. ( или общо сумата от 70.29 лева, сбор от мораторните лихви върху двете главници за ТЕ и ДР), както и присъждане на законната лихва върху главниците от деня на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 23.12.2020 г. до окончателното изплащане и сторените в хода на заповедното и исковото производство, съдебни разноски.

Решението в частта, с което са частично са отхвърлени предявените от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Б. А. П. искове, в размерите за разликата над уважените до пълните предявени размери от общо 412.29 лева по исковете за главниците за ТЕ и ДР, и за периода от 01.05.2017 г. до 22.12.2017 г. или за сумата от 127,86 лв. (сбор от ТЕ и ДР), както и иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 48,40 лв. до пълния предявен размер от общо 70.29 лева или за сумата от 21,89 лв. (сбор от мораторните лихви върху главниците за ТЕ и ДР), като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл.

269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: ответникът има ли качеството на потребител на доставяната до топлоснабдения имот, топлинна енергия, респ. налице ли е облигационно отношение между страните по повод доставката на ТЕ до имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****, с присъединен аб. № 198290 и 2. налице ли е забава на ответника, за което да дължи обезщетение за забавено изпълнение върху неплатена цена за доставена топлинна енергия в процесния период?

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът изрично е оспорил твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди , а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото писмени доказателства: Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.11.1990 г., писмо на Столична община, Район „Връбница“ /на л.14 от първоинстанционното дело/, молба от ДСК, отдел „Жилищно кредитиране“ за вписване на законна ипотека; писмо от СО, Район „Връбница“ до ищеца за удостоверяване идентичност на адреса на топлоснабдения имот и Списъка на етажните собственици, приложен към Протокол от проведено ОС на ЕС, с адрес в гр. София, ж.к. **** 3

(идентичен с адреса посочен в ИМ) при избор на ФДР, както и от представените от третото лице-помагач „Термокомплект“ ООД документи, установяващи извършеното в имота дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, всички издадени на името на ответника /сега въззивник/ Б. А. П., приети като неоспорени от последния за тяхната истинност и съдържащи подпис за клиент, се установява безспорно, че именно ответника Б.

А. П. е собственик на процесния апартамент № 16, находящ се в сграда, в режим на ЕС, на горепосочения адрес в гр. София, ж.к. ****-6 (Връбница), бл.****.

Няма твърдения, нито данни по делото, в периода след покупката на апартамента, собственика му и настоящ ответник да се е разпоредил със собствеността или да е учредил вещно право на ползване на трето лице.

С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно мотивите по т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. Върховният съд посочва, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. В конкретния случай, не се установява през процесния период топлоснабдения имот да е ползван по силата на учредено вещно право на ползване, от лице, различно от установения собственик.

Съставените от третото лице-помагач документи за отчет и изравнителни сметки също са издавани на името на ответника Б. П., като в представените 2 бр. документи за главен отчет се съдържа и собственоръчно положен подпис от сочения за собственик на имота и клиент на „Топлофикация София“ ЕАД Б. П. /като същите не е оспорено да са положени от него/.

Гореизложеното, в своята съвкупност насочва съда на извод, че именно сочения в ИМ ответник се явява потребител на доставяната до процесния апартамент ТЕ, в качеството си н а собственик на същия. Настоящият състав счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест по чл.154 ал.1 от ГПК да установи, че ответникът като носител на вещно право на собственост на процесния топлоснабден недвижим имот /придобито чрез правна сделка – договор за продажба на недвижим имот по НДИ/ има качеството на потребител на топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abc4b514-df00-440e-8362-dbb33911b250