Определение № 420 от 06.10.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Варна, 06.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20213000500473 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 260060/16.07.2021 г. по гр.д.№ 189/20 г. на Окръжен съд – Търговище.

На настоящия състав е служебно известно, че с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр.д.№704/17 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз:

1.Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията... съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото 1 имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице...;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на "законен/незаконен източник");

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл.

48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която: · създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); · създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.); · размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно; · 2 въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество; · размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото 3 лице, и то преди и независимо от неговото осъждане; · допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

- въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);

По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, което е висящо. Чл.267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да направи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото 3

(чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения на Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Изложеното важи и за настоящото производство.

Повдигнатите по него въпроси предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав според цитираните по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение №8181/02.04.2019г. по гр.д.

№704/2017г. на СГС. Доколкото образуваното дело С-319/19 продължава да е висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото производството следва да бъде спряно до приключването му предвид, че предметът на въззивното производство предполага тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по в.гр.д. № 473/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд, до приключването на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК 4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5