Решение № 493 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502236 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 261088 от 26.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2213/2021 г. по описа на Софийски градски съд Н. В. Ц. е осъден да заплати на С. Н. А. и В. Н. Ц. общо 26894 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване имота на ищцата А. К. Ц., починала в процеса и заместена от тях, за периода от 02.05.2016 г. – 20.02.2020 г., както и общо 1300 лева – обезщетение за забава до 20.03.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 26700 лева главният иск е отхвърлен.

Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част с оплакване за неговата необоснованост. Оспорва фактическите изводи, че е ползвал жилището и че е препятствал ищцата да го ползва за исковия период, както и възприетия от съда размер на месечната наемна цена. Счита, че незаконосъобразно съдът не е обсъдил възражението му срещу връчването на нотариалната покана за заплащане на обезщетение за ползването, както и възражението за погасяване на вземането по давност. Заявява, че предявеният иск е недопустим, като доводите в тази насока не са разбираеми за съда. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове изцяло.

Ответниците по жалба оспорват същата като неоснователна и молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.1 от ГПК във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и 1 правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Уважаването на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД изисква установяването на следните предпоставки: имуществено разместване между ищеца и ответника, вследствие на което вторият се е обогатил за сметка на обедняване на първия; връзка между обедняването и обогатяването, която се изразява в общи факти, от които произтичат; липса на основание, което да оправдава имущественото разместване; липса на друг иск, с който ищецът да може да се защити. В разглеждания случай, предвид твърденията в исковата молба, обедняването на ищцата се изразява в невъзможност да ползва недвижимия имот, върху който е запазила вещното право на ползване, ползван в процесния период 02.05.2016 г. – 20.02.2020 г. от ответника, който по този начин се е обогатил. Размерът на вземането по чл. 59 ЗЗД се определя според пазарния наем за имота във вида и състоянието, в което той е бил през исковия период.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 27600 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на апартамент в гр.София, върху който ищцата е запазила вещното право на ползване.

Претендира обезщетение за невъзможността да ползва имота в размер на 600 лева месечно за периода от 02.05.2016 г. – 20.02.2020 г., общо 27600 лева, както и мораторна лихва върху месечните задължения за периода 26.04.2016 -20.02.2020 г.

Ответникът е оспорвал предявения иск с правоотричащо възражение, че не е пречил на А. Ц. да ползва имота, нито е отказвал да й предаде ползването на жилището. Оспорил е получаването на нотариална покана от 22.04.2016 г., както и размера на претенцията като завишена. Твърдял е,че подписът в нотариалната покана не е положен от А. Ц..

На първо място неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, с което е разгледан именно иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, видно както от доклада по делото, така и от съдебното решение. От въззивната жалба не се разбира по какъв иск според въззивника се е произнесъл съдът и защо го счита за недопустим, след като самият той сочи, че ищцата разполага с иск по чл.59 от ЗЗД.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищцата установява вещното си право на ползване върху процесния имот, което не се и оспорва от ответника.

С влязло в сила решение от 22.02.2018 г. по гр.д. № 25618/2016 г. на СРС ответникът е осъден на основание чл.243 от ЗЗД да освободи заетия апартамент № ** в бл.***, вх.*, ж.к.“***“ и да върне същия на А. Ц.. С решението е прието, че на 26.04.2016 г. ищцата поканила ответника да освободи имота, прекратявайки по този начин договора за заем за послужване, по силата на който ответникът ползвал имота. Видно от представената по посоченото дело покана, А. Ц. като носител на вещното право на ползване на процесното жилище, е поканила Н. Ц. да й предаде владението, в противен случай й дължи месечно обезщетение от 600 лева, дължимо до 15-то число на текущия месец. Не се спори пред 2 настоящата инстанция, че именно поканата в изложения смисъл е била представена по гр.д.

№ 25618/2016 г. на СРС и получаването й не е било оспорено от ответника. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че неоспорването на поканата в предходното производство не освобождава съда от задължението да събере доказателства и да обсъди оспорването, че поканата е получена, в настоящото производство. В производството по влязлото в сила съдебно решение между същите страни въпросът за получаването на нотариалната покана е бил част от основанието на иска – един от юридическите факти, от които произтича правото на ищцата да получи владението върху имота, тъй като именно с поканата правото на ответника да държи имота е прекратено. По аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22. 04. 2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск, когато претендираното право се основава на същите факти. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане. След като фактът на получаването на нотариалната покана от ответника е мотивирал съда да постанови влязлото в сила решение по иска за връщане на заетата вещ, този въпрос не може да бъде пререшаван между страните.

По същите съображения е неоснователно и оплакването, че фактът на държане на имота от ответника не бил доказан. Този факт също е бил елемент от фактическия състав на нормата на чл.243 от ЗЗД и също е установен в предходния процес, в който ответникът не е оспорвал обстоятелството, че държи жилището. От свидетелските показания се установява, че от пролетта на 2016 г., когато ответникът сменил бравата на входната врата, ищцата не е имала достъп до жилището. Видно от протокол за въвод във владение по изп.д. № 73/2019 г. на ДСИ при СРС, тя е получила ключовете за жилището от Н. В. на 20.02.2020 г. Ответникът не е представил доказателства да е предоставил достъп на по-ранна дата, следователно следва да се приеме, че през периода 26.04.2016-20.02.2020 г. тя е била лишена от ползването му поради държането на апартамента от ответника.

Необосновано е оплакването във въззивната жалба, че за определянето на месечна наемна цена на имота била по-високата наемна цена към края на периода. Видно от поясненията на вещото лице, при определяне на наемната цена са използване четири актуални обяви и е определен пазарният наем през 2021 г., към който са прилагани 3 коефициенти, за да се изчисли пазарният наем за всяка от годините през процесния период.

Тези корекционни коефициенти са определени на база статистика, което означава, че отразяват реални обяви.

Заключението по съдебно-техническата експертиза е определило обосновано размера на наемната цена на процесния имот за всяка от годините на исковия период. Съдебната практика по делата за обезщетения за ползване на вещ без основание безпротиворечиво изхожда от пазарната наемна цена на вещта при определяне размера на обезщетенията. В обобщение съдът приема за обосновано заключението на вещото лице, въз основа на което съдът е определил размера на дължимото от ответника обезщетение.

На следващо място неоснователно е оплакването за оставяне без разглеждане възражението за погасяване на исковете по давност поради въвеждането му в процеса след срока за отговор на исковата молба. Нормата на чл.133 от ГПК е ясна и прилагана еднозначно – пропускът да се направи възражение срещу иска, включително и за погасяване по давност на претендираното вземане, в срока за отговор на исковата молба, преклудира повдигането на тези възражения впоследствие. Като е спазил това правило съдът не е допуснал процесуално нарушение, а е спазил точно закона.

В обобщение предявените искове са основателни и доказани в присъдените размери.

С оглед направените изводи от въззивната инстанция, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззивниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261088 от 26.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2213/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Н. В. Ц. да заплати на С. Н. А. и В. Н. Ц. общо 1000 (хиляда) лева разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписи.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4