Решение № 42 от 03.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Свищов, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Административно наказателно дело № 20264150200129 по описа за 2026 година Жалба срещу НП № 04-2600040/28.04.2026г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В.Търново.

Съдът е сезиран с жалба от „С.“ ЕАД, гр.Свищов, представлявано от М.Г.К. против НП № 04-2600040/28.04.2026г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ Велико Търново, с което за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 767,00 евро. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП излага се становище, че в обжалваното наказателно постановление не е отчетено, че предписанието е изпълнено частично. Освен това цитират чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото, които били нарушени при определяне на имуществената санкция. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, изпратено е писмено становище от адв.Р. П..

Въззиваемата страна - се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт М.К.. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 04260040 от 9.03.2026 г. с актосъставител Д. А. А. на длъжност главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново в присъствието на свидетелите И. Б. и Г. П..

АУАН е съставен в присъствието на М.Г.К. , представляващ „С.“ ЕАД, гр.Свищов. В законоустановения срок е подадено писмено възражение срещу съставения АУАН , в което се заявява, че дружеството е в затруднено финансово положение, налице е обективна невъзможност за изплащане на заплатите и моли да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

В НП се приема за установено, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода 18.02.2026г. - 2.03.2026 г. по документи от Дирекция "Инспекция по труда ", град Велико Търново във връзка с осъществяването на последващ контрол на работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ „С.“ ЕАД, гр.Свищов е установено, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка, изразяваща се в задължително за изпълнение предписание под № 5 дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с протокол за извършена проверка № ПР2600099 от 23.01.2026 г. на Дирекция "Инспекция по труда", град Велико Търново, и гласящо: "5. На основание чл. 128 т.2 от КТ работодателят да изплати на П.И.С. с ЕГН **********, чието трудово правоотношение е прекратено, начисленото във ведомост за заплати и не е изплатено, или не е напълно изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2025 г., като изплащането да се извърши по установение в чл.270 ал.4 от КТ ред- чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника.

Срок за изпълнение: 12.02.2026 г."

С протокола за извършена проверка № ПР2600099 от 23.01.2026 г. на Дирекция "Инспекция по труда", град Велико Търново спрямо работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ „С.“ ЕАД, гр.Свищов са приложени принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 404, ал. 1 т. 12 от КТ, 2 изразяващи се в дадени предписания от т. 1 до т.12, включително, задължителни за изпълнение. За изпълнението на приложените принудителни административни мерки, в т.ч. и тази под № 5, чрез призовка по АПК на ДИТ, гр. В. Търново от работодателя са изискани писмени доказателства.

Документи, удостоверяващи изплащането начисленото във ведомости за заплати за месец ноември 2025г. трудово възнаграждение , не са представени.

От събраните в хода на производството писмени доказателства, сред които са и ведомости за заплати, е видно, че начислените трудови възнаграждения за някои от месеците посочени в предписанието са изплатени частично на някои от лицата, както е видно, че начислените във ведомости за заплати трудови възнаграждения на други работници и служители не са изплатени, какъвто е конкретният случай на П.И.С. с ЕГН **********.

Платежни документи, удостоверяващи изплащането на начисленото обезщетение, не са представени. Следователно, след като не е изплатил начислените във ведомост за заплати трудови възнаграждения, както и обезщетения на всички лица, полагали труд през горепосочените месеци на 2025 година, чиито трудови правоотношения са прекратени, работодателят не е изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание , дадено с Протокол за извършена проверка № ПР2600099 от 23.01.2026 г. на Д "ИТ", град Велико Търново в определеният срок за изпълнение- 12.02.2026г.

При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, във вр. с чл.

404, ал. 1, т. 12 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал.

1 от КТ, е наложена "Имуществена санкция" в размер на 767,00 евро.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове, не страдат от реквизитни недостатъци.

Съдът счита, че административно наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 ЗАНН. В обстоятелствената част както на АУАН така и на обжалваното НП се излага непротиворечива фактология, която е в достатъчна степен ясна, и позволява да се направи положителен извод за всички елементи от обективната страна на деянията.

3

Съдът счита, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена. Тя се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Гласните доказателства събрани, чрез разпит на свидетелите - актосъставител А. и свидетели по акта Б. и П., изцяло потвърждават приетата за установена фактология.

Съдът не приема възражението на жалбоподателя за липса на надлежно описание на обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение.

Както в обстоятелствената част на АУАН, така и на НП, достатъчно подробно е отразена приетата за установена фактическата обстановка, описан е повода, характера и съдържанието на даденото задължително предписание, както и срока, в който е следвало да се изпълни, както и установените при проверката фактически обстоятелства. Описанието е в достатъчна степен подробно за да може да се направи извод за съставомерните от фактическа страна обстоятелства.

Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил приложимата материална разпоредба, като е приел, че е налице нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, а именно неизпълнение на приложена принудителна административна мярка, тази под № 5 от протокол № ПР2600099 от 23.01.2026 г. на ДИТ, гр. Велико Търново, дадена на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекс на труда /КТ/, по силата на която работодателят е бил задължен от контролните органи в срок до 12.02.2026 година да изплати на П.И.С. с ЕГН **********, чието трудово правоотношение е прекратено, начисленото във ведомости за заплати за месец ноември 2025г. трудово възнаграждение, както и на другите лица, полагали труд през горепосочените месеци, чиито трудови правоотношения са прекратени. Нарушението е осъществено с бездействие, предвид което същото е реализирано с изтичане на срока по даденото предписание, а именно на следващия ден - 13.02.2026 г.

В конкретния случай субект на административнонаказателно санкциониране е юридическато лице, чиято отговорност е безвиновна и поради тази причина не се изследва съществуването на умисъл или непредпазливост при реализиране на правонарушението, а само осъществяване на признаците на деянието от обективна страна.

4

Административното нарушение сочи за неизпълнение на въведени нормативи, касаещи охрана на значими обществени отношенияосигуряването на заплащане на престирания на труд от работника. Предвид конкретиката на случая, съдът намира че няма основание за прилагането на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ. Прилагането на чл.28 от ЗАНН / което е изключено от чл.415в от КТ е изрично поискано, но настоящия казус не може да се отнесе към тази норма. В случай, че нарушителят отстрани незабавно нарушението може да се ползва от облекчената наказуемост, но тук няма данни за това.

Правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба - чл.

415, ал. 1 от КТ, като наложената имуществена санкция е в предвидения от закона минимален размер, поради което не подлежи на изменение.

В случая предвидената санкция в чл.415 ал.1 от КТ е в размер от 1500 лева до 10000 лева. Съгласно Закона за въвеждане на еврото в РБългария , предвидената санкция е преизчислена на 767,00 евро, което е равностойност на 1500,12 лева. В тази връзка възраженията на представителя на жалбоподателя за неправилно приложение на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Р България са неоснователни.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган в негова полза следва да се присъдят разноски. Направено е своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 27е, изр. 2 от НЗПП.

При определянето му следва да бъдат съобразени обстоятелствата, че делото се характеризира със средна фактическа и правна сложност, в проведеното единствено съдебно заседание процесуалният представител на наказващия орган е взел участие, като по делото са приложени множество писмени доказателства и е извършен разпит на свидетели. Не без значение е и размерът на наказанието, което е било наложено с обжалваното наказателно постановление, предопределящ материалния интерес на делото. При тези обстоятелства съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Д“ИТ“ в размер на 70,00 евро.

5

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

042600040/28.04.2026г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ Велико Търново, с което на „С.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Свищов, Западна индустриална зона, представлявано от М.Г.К. за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 767,00 евро.

ОСЪЖДА „С.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Свищов, Западна индустриална зона, представлявано от М.Г.К. да заплати на ИА "Главна инспекция по труда" със седалище в гр. София, бул. "Княз Ал.

Дондуков" №3 сумата от 70,00 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 6