Решение № 65 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000500751 по описа за 2025 година

Производството производство. се развива по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно

С решение № 87 от 05.11.2024г. постановено по гр.д. № 4/2024 г., Окръжен съд - Враца е осъдил ответника в исковото производство, а именно Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК 130764706 да заплати на ищцата М. Д. М., ЕГН ********** от ***, сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.08.2023 г., около 09:20 ч., в с. Долна Кремена, обл. Враца, на кръстовището на ул. „Гаврил Генов" и път III-103, между влекач „Волво ВТЦЗТ", с турски регистрационни табели peг. № ***, управляван от турският гражданин Х. А. и лек автомобил "Опел Корса" с peг. № ***, управляван от М. Д. М. от ***, дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 30.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, основание чл. 511, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. чл. 513, л.1 от КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, както и 1 направените разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, в размер 176, 47 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдената сума до претендираната от 25 000 лева и е осъдил ищцата, за запрати на ответника разноски по съразмерност в размер 401, 96 лв. за възнаграждение на вещите лица и 2595, 05 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Ответникът е осъден да заплати на представляващия ищцата адвокат, а именно П. З. П. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 200 и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивното производство пред настоящия съд е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от ищцата в исковото производство М. Д. М., която обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева, като в жалбата излага, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, който изисква обезщетението да бъде справедливо. Изложеното във въззивната жалба сочи и на порока необоснованост, тъй като въззивната жалбоподателка се позавава на обстоятелства свързани с нанесеното й телесно увреждане и твърди, че и към към момента на подаване на въззивната жалба последиците от преживяното негативно събитие не са отминали. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт по същество, с който да бъде присъдено допълнително обезщетение от още 5 000 лева ведно със законна лихва от 30.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез пр. представител, а в ход по същество се излагат доводи за нейната основателност.

В отговора на въззивната жалба, насрещната страна – ответник в исковото производство, а именно „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК 130764706 оспорва въззивната жалба с доводи за неоснователност. Излага, че решението е обосновано, а размера на обезщетението правилно определен според точното съдържание на понятието справедливост.

В насрещна въззивна жалба, ответникът в исковото производство „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК 130764706, оспорва решението в частта, в която съдът е присъдил 2 обезщетение за сумата над 1000 лева до присъдените 4 000 лева, като излага, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Излага съображения за завишен размер на обезщетението, несъответен на претърпените вреди от една страна и от друга страна, оспорва възприето като неоснователно с обжалваното решение липса на съпричиняване и поддържа тезата, че е налице такова. В съдебно заседание, насрещната въззивна жалба се поддържа от пр. представител, който вход по същество излага доводи за нейната основателност.

В отговор на тази насрещна жалба ищцата излага, че тя е неоснователна.

Настоящият състав на САС съобразно правомощията си на въззивен съд очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а относно доводите изложени във въззивната и насрещната въззивна жалба, излага следното:

От фактическа страна:

Страните не спорят, че на 10.08.2023 г., около 09:20 ч., в с. Долна Кремена, обл. Враца, на кръстовището на ул. „Гаврил Генов" и път III- 1 0 3 , е настъпило пътнотранспортно произшествие между влекач „Волво ВТЦЗТ", с турски регистрационни табели peг. № ***, управляван от турският гражданин Х. А. и лек автомобил "Опел Корса" с per. № ***, управляван от М. Д. М. от ***. Произшествието е посетено от орган на КАТ. Съставен е протокол за ПТП № 1492315 от 10.08.2023 г., в който са описани времето, мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно, разположението на ППС, обстоятелствата и причините, при които е възникнало ПТП и конкретният резултат от него и др. (л.81 по делото). В протокола е описан механизъм на ПТП, който е потвърден в заключението по допуснатата пред въззивния съд СТЕ: водачът на товарният автомобил блъска странично движещият се по пътя с предимство лек автомобил управляван от М. Д. М.. В протокола е отбелязано настъпване на материални щети. Съставен е АУАН № GA901941/10.08.2023 г. Според акта, причината за настъпване на ПТП е неспазен от страна на товарния автомобил пътен знак „Б2” – „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство.” Актът е връчен на водача и същият го е подписал без възражения. Последвало е Наказателно постановление № 23-0300-000318 от 10.08.2024 г. на ОД на МВР- Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание.

3

От заключението на СТЕ, изготвено от инж. Г. П. В. събрано като доказателство пред първата инстанция се установява, че товарният автомобил се е движил по ул. „Гаврил Генов“ в посока кръстовището. Челната част на влекача е насочена към границата на кръстовището и продължавайки движението си с навлизане в кръстовището, след като е изминал 8 м. в границата на кръстовището в посока гр. Мездра, в него навлиза движещият се по път III - 103 лек автомобил от дясно на ляво спрямо неговото движение.

Водачът на товарният автомобил реагира на аварийно спиране и се установява в покой на място отразено в Протокола за оглед. Според заключението лекият автомобил се е движил по път III -103 в посока гр. Роман - гр. Мездра в полагащата му се дясна лента за движение към кръстовището със скорост към момента на удара равнозакъснителна от около 30 км/ч. Водачът на лекият автомобил също е възприел аварийно спиране, но поради недостиг на време и разстояние с предната си лява ъглова част на автомобила се удря в дясна странична част на каросерията на влекача. Според заключението, от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е навлизане в кръстовището на товарен автомобили по път с предимство, по който се е движил лекия автомобил. Според вещото лице скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара е била около 13,7 км/ч., като водача му е реагирал на аварийно спиране непосредствено след настъпване на удара.

Скоростта на движение на лек автомобил „Опел Корса“ към момента на удара е била около 30 км/ч., а непосредствено преди удара равнозакъснителна, вероятно от около 90 км/ч. до 30 км/ч. към момента на удара. Разрешената и съобразена скорост на движение на лекия автомобил е била 90 км/ч. Мястото на удара между двата автомобила е в дясната лента на платното за движение на ППС по път III -103 в посока гр. Мездра - лентата за движение, полагаща се на лекия автомобил; в момента на удара ТИР - композицията е била разположена по диагонал на пътното платно и е заемала и двете ленти за движение на ППС на път III -103.

Пак от заключението прието като доказателство от първата инстанция се установява, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да види и възприеме маневрата на товарния автомобили в момента, в който предната челна част на влекача е започнала да пресича границата на кръстовището от посока неговото движение и навлиза в кръстовището от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, но не е имал 4 техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране при движение със скорост от 90 км/ч., тъй като мястото на удара е попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил.

От заключението събрано като доказателство от въззивната инстанция се установява, че разрешената скорост за движение на лекия автомобил е 60 км/ч, съответна на поставения преди кръстовището знак В26 . Видимостта за водача на лекия автомобил е от 150 метра преди кръстовището и при положение, че се е движил с разрешена скорост по мокър път, опасната зона 46.10 метра.

Вещото лице не е отговорил на поставения въпрос да е налице техническа възможност да се предотврати удара, защото липсват данни дали товарния автомобил е спрял на знака „Стоп“ и потеглил или не е спрял, както и при липсата на данни каква е била скоростта на движение на лекия автомобил. От проведения разпит на вещото лице се установява, че водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати удара, независимо дали товарния автомобил е спрял или не на знака „Стоп“ ако се е движил с разрешена скорост от 60 км/ч.

Настоящият въззивен състав кредитера заключението представено от вещото лице инж. С. Д. като компетентно и обективно дадено и не кредитира заключението на вещото лице инж. Г. В., което е в противоречие относно разрешената скорост за движение на легия автомобил. В заключението събрано от първата съдебна инстанция, вещото лице е посочило неверен факт, че по посоката на движение на лекият автомобил липсва ограничение на скоростта и разрешената е 90 км/ч. „ няма поставени вертикални пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение на ППС на 60 км/ч.“.

Не са спорни фактите, от които се изхожда за наличието на пасивна процесуална легитимация на ответника (застрахователно правоотношение и писмена показана за заплащане на обезщетение).

Травматичните увреждания на въззивната жалбаподателка – ищец са установени с писмени доказателства (фиш за СМП, издаден от ЦСМП, гр.Враца, резултат от рентгенологични изследвания, амбулаторен лист и рецептурна бланка), които са били обект на съдебно-медицинска и съдебнопсихологическа експертиза. Първоначално поставената диагноза на дата съвпадаща с датата на произшествието е „Клинично здрава, без загуба на съзнание, без повръщане, без видими травми“. Не е назначено и не е проведено лечение. Резултатът от ренгоновото изследване е „запазени кости, образуващи черепната кутия“.

Десет дни по-късно, върху амбулаторен лист от 21.08.2023 г., издаден от д-р 5

Ю. С. - невролог, е поставена диагноза „мозъчно сътресение. увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия. В анамнезата е отразено, че е преживяла ПТП на 10.08.2022 г. Съобщила за краткотрайна загуба на съзнание и повърнала еднократно. Преглеждана в спешна помощ и проведена рентгенография на череп. Оплаквала се от главоболие, световъртеж, гадене, залитане при ходене, силна болка в шиен сегмент на гръбначен стълб и изтръпване на дясна ръка. При прегледа била ориентирана, напрегната. Паравертебралната мускулатура в шийния отдел е била напрегната повече в дясно със силна болка. Без МРД. ЧМН - б.о. Нормална зенична реакция. Няма данни за латентни парези. Сетивно съхранена. Ромберг + залита на определена посока, ТР контролира. Дадено мнение за балнеолечение за 10 дни и назначена терапия със Сомазина, Пирацетам, Аулин, Афламил крем, Баклофен, Афламил таблети и Бевит форте.