Решение № 213 от 20.11.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Свиленград, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200590 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Т. Н. Д. с ЕГН ****************** от град ***********************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6516775 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл.

182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 200 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – не било посочено кога е влязъл в сила ЕФ № 4905678 и жалбоподателят не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

1

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.07.2022 година в 09.38 часа в село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства ( МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещо се в посока село Младиново, МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4 Лимузина” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 7 7 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 27 км/ч. ОДМВР - Хасково издава процесния ЕФ серия К № 6516775 на името на жалбоподателя Т. Н. Д. в качеството му на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на посочения ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатираното нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 29.08.2 0 2 3 година (, видно от Справката за нарушител, Справката относно статуса на ЕФ, отразеното в Писмо с вх.рег.№ 7691 от 09.10.2023 година на РУ – Свиленград и изявлението на нарушителя, 2 направено в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 18.07.2022 година е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година) , издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 18.07.2022 година и времето (09.00 часа до 09.40 часа), за мястото – село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, за ограничението на скоростта , въведено с пътен знак - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични две снимки за конкретния клип, на ко ято е виден автомобил. От едната снимка не се установява регистрационният номер на заснетия автомобил; а от другата с е установява, че е заснет процесният автомобил в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол като е посочена разрешена скорост на движение от 50 км/ч, но не е посочена измерена скорост.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване 3 типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащане то на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

4

Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи автомобилът, управляван от жалбоподателя, на посочените в ЕФ дата и място. В приложения по постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал от снимката, на която е виден регистрационният номер на автомобила, не се установява скоростта, с която се е движил същият. На снимката, на която е посочен някакъв размер на скорост не се вижда регистрационният номер на автомобила. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с посоченото в ЕФ.

Изложеното определя тези снимки като обективно негодни веществени доказателства, които да установят стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, респ. регистрационният номер.

Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства - Протокол от проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, справка за собственост и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.

Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Т. Н. Д. административно нарушение е безспорно установено и доказано.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

Обжалваният ЕФ би процесуалноправна страна. бил законосъобразен от формална,

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3, вр. чл. 21, 5 ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).

Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3, вр. чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. Посочването на дата на издаване на ЕФ, дали подлежи на обжалване, пред кой подлежи на обжалване, в какъв срок и дали могат да се подадат възражения срещу ЕФ не са сред задължителните реквизити на ЕФ.

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа , издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието н а ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР – Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).