Решение № 2387 от 10.12.2019, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна,

………………... 2019 година

Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурора Силвиян Иванов , като разгледа докладваното от съдията адм. дело 1619/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д.М.С., ЕГН **********, с адрес *** , чрез адв. П. против принудителна административна мярка – блокиране на лек автомобил марка „Деу“ с рег.№ ***, документирана с констативен протокол за прилагане на техническо средство тип „скоба“ от 03.06.2019 г. издаден от инспектор в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ в Община-Варна. Принудителната административна мярка се оспорва с доводи за нищожност, поради липсата на материална компетентност на длъжностното лице наложило мярката и с доводи за допуснати нарушения на материалния закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – инспектор в ОП „Паркинги и синя зона“ при Община-Варна оспорва жалбата. Не претендира разноски.

С оспорването е съединен на основание чл. 204, ал. 2 АПК иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ОП „Паркинги и синя зона“ при Община-Варна да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно приложената ПАМ представляващи заплатените от С. разноски за освобождаването на автомобила в общ размер на 21,00 лева.

Ответникът

– ОП „Паркинги и синя зона“ при Община-Варна оспорва иска като неоснователен чрез пълномощника си юрисконсулт Л. и моли съда да го отхвърли.

Представителят на ВОП изразява мотивирано становище за основателност на жалбата и съединената искова претенция.

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното:

І. По жалбата срещу ПАМ:

По допустимостта на жалбата:

Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство „скоба“ е принудителна административна мярка. По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал.

2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по своя характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок за обжалване и пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

По делото няма спор, че към датата и часа на прилагането на техническо средство тип „скоба“ 03.06.2019 г., 11, 40 часа жалбоподателят е спрял МПС марка „Деу“, рег. № *** на място определено като „Синя зона – зона център “ на територията на община-Варна, съгласно Приложение № 3 на Наредба за организация на движението на територията на община Варна, приета с Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018 г. . Не е спорно, че не е заплатил дължимата такса в размер на 1,00 лв. Не е спорно, че е заплатил таксата за освобождаване на автомобила, която е в размер на 21,00 лв. удостоверено с представен фискален бон на л.6 от делото Спорът е относно режима на спиране на МПС и наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ.

В чл. 99, ал. 1 от ЗДвП е предвидена възможността в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране- чл. 99, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал.

1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съгласно чл. 167, ал.

2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В действащата Наредба за организация на движението на територията на община Варна приета с Решение № 1078-5/26/31.01.2018 г. на Общински съвет–Варна в чл. 26-29 е регламентиран режима на кратковременно платено паркиране – "синя зона". Обхватът на зоната е посочен в Приложение № 3 към Наредбата, въвеждането и прилагането на режима в която се осъществява от ОП "Общински паркинги и синя зона"-Варна, което осъществява удостоверяване на заплащането и контрола на паркиране на автомобилите в зоната, цените и тарифите за което са определени в Приложение № 2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и зони на услуги на територията на Община Варна. В чл. 36 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна е регламентирано блокирането на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство /скоба/, редът и условията за поставяне на което са определени със заповед на кмета на Община Варна - чл. 36, ал. 2 от Наредбата, като размерът на цената, дължима от собствениците или упълномощените от тях водачи на принудително задържаното ППС с техническо средство "скоба" се определя с решение на Общински съвет-Варна. В обхвата на описаната в Приложение № 3 към Наредбата синя зона- зона център попада ул.

"Котел" № 1.

Със Заповед № 2340/21.06.2018 г. на Кмета на Община Варна е утвърдена Инструкция относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране - синя зона-зона център, предвидена в чл. 99 от ЗДвП, образеца на констативния протокол за прилагане на техн. средство тип "скоба", образеца на уведомителния стикер за заскобен автомобил, и т. н. В Инструкцията е посочена утвърдената в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна цена за кратковременно паркиране в "Синя зона" от 1 лв. на час с включен ДДС,че за нарушение на установения ред за паркиране и престой в зоната се счита случай на незаплащане на дължимата цена, при констатиране на каквото съгласно чл. 11 от Наредбата автомобилът се задържа с техническо средство тип "скоба" предвидено в чл. 167, ал.

2, т. 2 от ЗДвП, която мярка се прилага от служителите на ОП "Общински паркинги и синя зона"-Варна. Съгласно чл. 14 от Инструкцията освобождаването на задържани с техническо средство тип "Скоба" автомобили се извършва след телефонно обаждане на водача в кол център при ОП "Общински паркинги и синя зона", като водачът на задържаното ППС е предвидено да заплати разходите по прилагане на мярката в размер на 20 лева, която е определена с Решение № 3191-5 на Общински съвет-Варна като сума за възстановяване на разходите направени за принудително задържане на 1 бр. ППС с техническо средство тип "Скоба", ведно с дължимата цена за престой, за които суми му се издава касов бон.

От доказателствата по делото се установява, че техническото средство за задържане на автомобила на жалбоподателя е поставено от С. С. Х., заемащ длъжността инспектор "синя зона" в ОП "Паркинги и синя зона"-Варна. Той е сред длъжностните лица от ОП "Паркинги и синя зона"-Варна, оправомощени по чл. 167, ал.

2 от ЗДвП със Заповед № 4653 от 05.12.2018 г. от Кмета на Община Варна. Посочената заповед е издадена в условията на заместване от заместник кмета на Община-Варна, като по делото са представени доказателства за отсъствието на кмета на Община-Варна на основание чл.39,ал.2 от ЗМСМА във връзка с ползването на платен годишен отпуск и определянето на заместник, който да изпълнява неговите функции /л.45-46 от делото/. С оглед на това, процесната ПАМ е наложена от териториално и материално компетентен орган.

За разлика от изброените в чл. 172, ал.

1 ЗДвП принудителни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б.

"а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП, за които е разписано, че се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, за ПАМ по чл. 167, ал.

2, т. 2 ЗДвП не се изисква писмена форма. След като ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на този вид ПАМ, налагането й с прилагането на техническото средство "скоба" на конкретното МПС от инспектора "синя зона" отговаря на изискванията за форма. В съответствие с цитираните изисквания от Наредба за организация на движението на територията на община Варна и Инструкцията относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране - синя зона-зона център, предвидена в чл. 99 от ЗДвП за налагането на ПАМ, административният орган е съставил констативен протокол, в който описал блокирания автомобил, датата и часа на поставяне на техническото средство, от когато ПАМ се счита за наложена.

ПАМ е наложена от компетентен орган е в установената форма поради което не е налице основание за обявяване на нищожността й.

Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на тази ПАМ по чл. 167, ал.

2, т. 2 от ЗДвП е бил осъществен. Налице е било паркиране на МПС в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и такова плащане не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Всички елементи на фактическия състав са били налице кумулативно. Жалбоподателят навежда твърдения, че автомобилът не е бил в режим на паркиране , а в такъв на престой. С определение № 1790/08.07.2019 г. в закрито заседание , съдът е указал на жалбоподателя да установи наведените в жалбата факти, че на 03.06.2019 г., около 11,40 часа, когато е наложена мярката, МПС е бил в режим на престой. Доказателства установяващи тези твърдения не са ангажирани и жалбоподателят не се е справил успешно с доказателствената тежест, съгласно чл.154,ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Неоснователно и неподкрепено от доказателствата е твърдението му, че през цялото време е бил в автомобила и същият е бил спрян за извършването на товаро-разтоварни работи.

След като не се установява от жалбоподателя да е изпратен СМС за автомобила не е било отчетено и валидно плащане. Това е установил и инспектора при извършената в 11,40 ч. проверка. При кумулирането на този отрицателен факт с положителното обстоятелство на паркиран автомобил на място, за което се изисква плащане, е осъществен състава за налагане на ПАМ по чл. 167, ал.

2, т. 2 от ЗДвП. Автомобилът е бил паркиран в обхвата на "синя зона" с въведен режим на кратковременно платено паркиране от собственика на пътя- Община Варна. Табелата налична на мястото, където е паркиран автомобила е заснета от инспектора и снимковия материал е представен с административната преписка. Такива са установените факти и обстоятелства от органа наложил ПАМ, по делото не се установиха други факти, поради което правилно, основателно и законосъобразно инспекторът "синя зона" е поставил техническото средство тип "скоба" на МПС на основание чл. 167, ал.

2, т. 2 от ЗДвП. Прилагането на ПАМ не зависи от субективното отношение на ползвателя на услугата към резултата, а единствено от спазването на изискванията, в който смисъл е произнасянето и в съдебните актове по адм. дело № 1189/18 г., адм. дело № 3126/2017 г., адм. дело № 10462/2015 г., адм. дело № 4026/2016 г. на Върховен административен съд. ПАМ е наложена в нарушение на основните принципи в АПК за служебното начало и за съразмерност.