Решение № 4664 от 25.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4664 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330102199 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на обективно Съдът е сезиран с искова молба от Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ** против Сити Кеш ООД, ЕИК 202531869, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 15Е, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК за обявяване на нищожна на клаузата на чл. 6.2. от Договора за паричен заем № ** г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречаща на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца: Ищецът твърди, че между страните на ** г. е сключен договор за паричен заем по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 %, ГПР – 48,27 %. Ищецът посочва, че съгласно чл. 6 от Договора, същият е следвало да бъде обезпечен. При неизпълнение на условията, визирани в договора, ищецът дължи на кредитора неустойка в размер на 1341,72 лв., като счита, че така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, като същевременно неизпълнението на това задължение реално не рефлектира върху същинското задължение за погасяване на заема, като същата противоречи на добрите нрави. Счита, че тази неустойка представлява допълнителна печалба, като с нея се заобикалят материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се довод, че неустойката е загубила присъщата й обезщетителна функция, като същата е близо 130 % от заетата сума. Твърди се, че е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. Изразява се становище, че представлява добавка към възнаградителната лихва На основание изложените доводи се моли предявения иск да се уважи. Претендират се 1 разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника: Ответникът излага подробни съображения за действителност на договора и оспорената клауза. Твърди се, че е налице злоупотреба с право, тъй като ищецът е предявил 9 искови молби за оспорване на отделни договори с цел генериране на разноски. Описва се начина, по който е сключен договора, като се твърди, че същият съответства на разпоредбите на ЗПФУР. Твърди, че с уговорената между страните неустойка не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не оспорва, че сумата по нея не е включена в ГПР, като сочи, че същата не следва да се включва излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че не е налице нито едно от сочените основания за недействителност, като взема становище по всяко от въведените от ищеца основания. Оспорва клаузата да е недействителна поради нарушаване на добрите нрави, като сочи, че следва да се има предвид характера на заема, който не е обезпечен. Посочва, че клаузите на договора са индивидуално договорени и не противоречат на нормите на ЗЗП, както твърди ищецът. Оспорва твърденията на ищеца, че сумата, предвидена за неустойка следва да се включи в ГПР, като излага подробни съображения в тази насока. На основание подробно изложените доводи моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на ** г. между ищеца в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитор е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 1000 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 1274,28 лв. чрез заплащане на 12 вноски за периода от 18.10.2022 г. до 18.09.2023 г. Видно от приетия договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,05 %, а ГПР е в размер на 48,27 %. Ищецът не спори, че е получил отразената в договора за заем сума в размер от 1000 лв..

В чл.6.1 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора за заем. Съгласно чл.6.2. от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 5. от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1341,72 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора.

Приети са като писмени доказателства искане за предоставяне на кредит и СЕФ.

Представена е към отговора на исковата молба и е приета като писмено доказателства справка за дължими и платени суми, от която е видно, че размерът на платената сума по договора е 233 лв., като същата е платена осем дни след падежа на 26.10.2022 г., с която е погасена първа вноска с неустойка в общ размер от 218 лв. и такса за администриране на 2 просрочен кредит 7 дни в размер на 15 лв. Видно от приетата като писмено доказателство справка за предстоящи плащания освен законна лихва за забава са администрирани и такси за просрочен кредит, както и неустойки за забава, като общият размер на сумите, които се претендират поради просрочие на задълженията.

С оглед възражението на ответника, че е налице злоупотреба с право и съответно при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител следва да се вземе предвид обстоятелство, че са депозирани още 9 искови молби с предмет установяване на недействителност на клаузи в сключени договори за кредит със същите страни са приети като писмени доказателства 9 броя искови молби.

Видно от съдържанието на представените искови молби, то същите касаят клаузи по договори за кредит, сключвани в периода от 17.01.2019 г. до ** г.

Между ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави, като с оглед приемане на това основание за нищожност не следва да се разглеждат останалите.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

3

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1341,72 лв. Така предвиденият размер е повече от 134 % от цялата заета сума и противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита със 134 % от заетата сума, като неустойката надвишава размера на предоставената в заем сума.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Предвид горното искът за установяване на нищожност на клаузата за неустойка на това основание, се явява основателен и доказан следва да се уважи.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на заплатената държавна такса от 53,67 лв.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, 4 адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът твърди, че е налице злоупотреба с право, тъй като са подадени общо 9 броя искови молби с цел заплащането на разноски в прекомерен размер. Счита, че при установява присъждане на адвокатски възнаграждения по другите образувани производства, не следва да се присъжда за настоящото производство с цел недопускане целеното от процесуалния представител обогатяване за сметка на увреждане на насрещния субект.