Определение № 4517 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4517 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20258002102626 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Христова, против решение № 2811 от 8 май 2025 г., постановено по в.гр.д. № 10543/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е частично отменено решение № 12607 от 25 юни 2024 г., постановено по гр.д. № 65907/2023 г. по описа на Софийски районен съд, и като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. В.

М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г. на СлСП, пр.пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура и н.о.х.д. № 2639/2021 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г.

– дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 7800 лева, представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, и сумата в размер на 274,99 лева, представляваща имуществени вреди за пътни разходи, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не било определено в съответствие с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В мотивите на въззивния съд не се съдържал отговор защо сумата от 20000 лена е приета за справедлива обезвреда и затова решението било необосновано. Не били обсъдени в достатъчна степен доводите и възраженията на въззивника за липса на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди, 1 повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, както и за недоказаност на обема и интензитета на претърпените вреди. Присъденото обезщетение не кореспондирало с доказателствата по делото и било неоправдано завишено. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът Р. В. М. в писмен отговор чрез адв. Д. В. взема становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.

По делото е прието за установено, че с постановление от 11.02.2021 г.

М. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 138/2019 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 127/2019 г. по описа на СП за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като е разпитан в качеството на обвиняем.

Разрешението му за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие е отнето заради повдигнатото обвинение, като оръжието и боеприпасите са предадени на съхранение в служба КОС при РУ гр. Козлодуй. По повдигнатото обвинение в съда е внесен обвинителен акт срещу М. и е образувано н.о.х.д.

№ 1383/2021 г. по описа на СпНС, което е прекратено с протоколно определение от 31.05.2021 г., а делото е върнато на прокуратурата. Това протоколно определение е протестирано от прокуратурата и е потвърдено. С постановление от 03.08.2021 г. М. повторно е привлечен като обвиняем и е разпитан в това качество. С обвинителен акт от 01.09.2021 г. му е повдигнато обвинение пред съд за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 2639/2021 г. по описа на СпНС. С присъда № 30000 от 25.10.2022 г., постановена по делото, М. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, а с протоколно определение от 25.10.2022 г. е отменена взетата мярка за неотклонение „подписка“. Постановената оправдателна присъда е протестирана от СГП, като впоследствие прокурорът е оттеглил подадения протест, поради което образуваното въззивно наказателно производство е прекратено с определение от 10.03.2023 г. на САС и присъдата е влязла в сила на 24.03.2023 г. Не се спори, че местоживеенето на М. по време на наказателното производство е било в гр. Козлодуй. Установява се, че същият се е явявал за извършване на процесуални действия с негово участие в хода на досъдебното производство (привличане в качеството на обвиняем, разпити и предявяване на разследването), както и в откритите съдебни заседания в Специализирания наказателен съд в гр. София в хода на съдебното производство. Установява се още, че М. е с юридическо образование, както и че от 1994 г. до 1998 г. е съдия в Районен съд – Козлодуй, от 2007 г. до 2015 г. е кмет на община Козлодуй, а към момента на повдигане на процесното обвинение е адвокат. По делото са представени доказателства, че той е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 7800 лева за процесуално представителство в наказателното производство, от които 600 лева за досъдебната фаза и 7200 лева за съдебната фаза.

От правна страна съдът е посочил, че влизането в сила на оправдателна присъда обосновава извод за незаконност на обвинението, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните 2 правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Относно причинените неимуществени вреди и връзката им с воденото срещу ищеца наказателно производство пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Иванова и Милов, чиито показания въззивният съд е кредитирал като последователни, непротиворечиви и логични. От тях се установява, че ищецът е изживял негативни емоции в резултат на воденото наказателно производство – от весел и спокоен човек е станал тревожен, нервен и припрян, безпокоял се е какво отражение ще даде наказателното дело върху семейството му, а пътуванията му от гр. Козлодуй до гр. София във връзка с делото са му създали допълнителни стрес. Ищецът се е ползвал с авторитет сред обществото, а информацията за участието му в процесното наказателно производство се е разпространила сред жителите на гр. Козлодуй, за които промяната в поведението му е станала явна, като някои от тях са били учудени и дори притеснени от случващото се с ищеца, а други извън приятелския му кръг са се отдръпнали от него. Предвид събраните данни съдът е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Относно размера на присъденото обезщетение за тези вреди съдът е разяснил, че той се определя по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В тази връзка е отчетено, че ищецът е бил обект на разследване във връзка с извършено умишлено престъпление от общ характер, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, и за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до дванадесет години, както и кумулативни наказания – „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Отделно от това, на 11.02.2021 г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена с протоколно определение от 25.10.2022 г.; заради повдигнатото обвинение му е било отнето разрешението за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие; на ищеца е била извършена полицейска регистрация, както и множество проверки за събиране на информация, които действия допълнително са нанесли морални вреди и ограничения на последния. Наказателното производство е продължило 2 години, 1 месец и 13 дни, като не се установява продължителността му да се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищеца. Съдът е отчел, че ищецът не е осъждан, както и че доброто му име и репутация са били засегнати, доколкото същият е бил привлечен като обвиняем във връзка с изпълняваната от него длъжност на кмет на община Козлодуй. Съобразявайки изброените обстоятелства, съдът е преценил, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 20000 лева. Относно заплатените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в наказателното производство (600 лева за досъдебната фаза и 7200 лева за съдебната фаза) съдът е приел, че те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване като имуществени вреди. Посочил е, че заплатените адвокатски възнаграждения не са прекомерни, доколкото същите са съобразени с фактическата и правна сложност на наказателното 3 дело, което е многотомно и съдържа значителен по обем доказателствен материал, и са съответни на извършената от процесуалния представител работа. Относно имуществените вреди, изразяващи се в пътни разходи, по делото е установено, че ищецът е пътувал от гр. Козлодуй до гр. София, за да вземе участие във воденото срещу него наказателно производство. Съдът се е позовал на представените касови бележки за гориво на обща стойност 274,99 лева, от които е видно, че посочените в тях суми са заплащани непосредствено преди провеждане на процесуални действия с участието на ищеца, в т.ч. и съдебни заседания. Затова е прието, че ответникът дължи да възстанови на ищеца и тази сума.

Касационният съд приема, че не се обосновава допускането на касационното обжалване.

Касаторът поставя два взаимно свързани въпроса за задълженията на съда при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и относно посочването на всички обстоятелства, които обуславят определянето на обезщетение за неимуществени вреди, и излагането на мотиви за значението им за размера на тези вреди. Следва да се има предвид, че съгласно трайно установеното разбиране в съдебната практика (т. II от ППВС № 4/1968 г., решение № 5 по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС, IІІ г. о., цитираните от касатора решение № 480 по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 832 по гр.д.

№ 593/2010 г. на ВКС, IV г.о., и др.) справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, със съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за адресата на незаконното наказателно преследване. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. От значение за определяне на обезщетението са възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, а така също и периодът, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици, както и конкретните преживявания на ищеца и отражение върху неговата семейна, професионална и обществена среда.

Въззивният съд при определяне на справедливото обезщетение за ищеца не се е отклонил от цитираната съдебна практика. Отчел е, че става дума за лице, обвинено в извършване на тежко умишлено престъпление, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“, както и кумулативни наказания – „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Наказателното производство е продължило 2 години, 1 месец и 13 дни, през което време М. се е явявал за извършване на процесуални действия с негово участие в хода на досъдебното производство, както и в откритите съдебни заседания в Специализирания наказателен съд в гр. София. Съобразено е, че спрямо него е била взета мярка за неотклонение 4