Определение № 67 от 12.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 12.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20263001000048 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Мартини Проджект“ ООД, представляван от неговия управител – Георги Вълчев, срещу определение № 21/07.01.2026 година по търг. дело № 270/2025 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт „КРОКСИ 63" ЕООД (предходно наименование на фирмата „МАРТИНИ и КО" ЕООД) и „Мартини проджект" ООД са осъдени да заплатят на ЕТ „ЕЛ-БИ-ЕМ-Димитров – Любомир Димитров" сумата от 879.98 евро (осемстотин седемдесет и девет евро и 98 цента), равностойност на 1721,10 лв., представляващи направени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Намира, че процесното определение е постановено извън срока по чл. 81 ГПК, тъй като е с дата два месеца след постановяване протоколно определение от 12.11.2025 година, с което производството по делото е прекратено. Сочи се неправилно приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, който предвижда правото на ищеца на разноски в производството, когато предявеният от него иск е бил уважен и това разпределяне на разноски става съобразно уважената част от претенцията. Твърди се, че процесният случай не разкрива осъществяването на тези предпоставки. Отделно от това, намира, че 1 ответникът не е дал повод за образуване на производството, поради което не намира приложение нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Изложено в частната жалба също така е и че по делото са представени доказателства, че процесният имот е твърдяно незаконосъобразно отнет въз основа на действия на ЧСИ по въвод във владение по образувано изпълнително дело в резултат на друг, извън настоящия процес. Иска се отмяна на обжалваното определение изцяло.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Намира, че правилно и в срок, с оглед прекратяването на производството са присъдени разноски в негова полза. Твърди, че с поведението си ответникът е дал повод за иницииране на исковия процес, поради което приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Претендира сторените в разноските производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ.

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в предвидения за това срок, от легитимирана страна, която има правен интерес от изложеното в жалбата искане.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирана искова молба от ЕТ „ЕЛ – БИ – ЕМ –Димитров - Любомир Димитров" срещу „МАРТИНИ и КО" ЕООД и „Мартини проджект" ООД, с която е отправено искане за осъждане на ответниците да опразнят и върнат на ищеца държането на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, на основание чл.

233, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

В провелото се на 15.11.2025 година, след изявление на ищеца, производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК. От направените в съдебно заседание изявления става ясно, че причината ищецът да оттегли иска си са свързани с обстоятелството, че към въпросния момент ответниците не държат вече процесния имот и са били отстранени, с което е отпаднал правният интерес от водене на процеса. В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца са заявили, че с постановяване на осъдителен диспозитив по предявената претенция, ищецът не би получил защита, защото ответниците вече не биха могли да изпълнят задължението си по връщане на държаната вещ. Ищецът е направил искане за 2 присъждане на разноски в производството.

Въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 81 ГПК е установено правилото, че съдът се произнася по исканията на страните за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция, т.е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или с решение по съществото на правния спор.

Посочената процесуална норма не обвързва произнасянето на съда с определен срок, затова възражение в подобен смисъл са неоснователни.

Безспорно, в настоящата хипотеза, производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради оттеглена от ищеца искова претенция. В резултат на направено искане съдът се е произнесъл по разноските в процеса.

В общия случай ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска. Същевременно, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски дори, когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. Следователно тук, при разпределяне тежестта за разноските следва да се съобразят относимите причини за прекратяването на производството и да се изследва по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК дали нуждата от съдебна намеса не е отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе е дал повод за предявяването на иска.

С оглед данните по делото, ответниците са дали повод за иницииране на исковото производство. В исковата молба са изложени твърдения, че наемните правоотношения между ищеца и „Мартини и Ко“ ООД са срочни, поради което са прекратени на 15.04.2025 година, с изтичане на уговорения срок. Това обуславя правният интерес от предявяване на процесната претенция, с която се иска осъждането на ответниците да опразнят и върнат на ищеца държането на имотите - предмет на договора за наем. Ответниците са депозирали отговор на искова молба, оспорват твърденията на ищеца, като смятат иска за неоснователен. „Мартини Проджект“ ООД е оспорил претенцията, като е заявил, че държи обектите на годно правно основание (договор за наем от 14.11.2024 година, със срок на наема от три години), противопоставимо на ищеца. Отделно от това са развити доводи за извършено СМР от страна на ответника, поради което той е направил възражение за задържане по чл. 90 3

ЗЗД. Правото на задържане е въведено в процеса и посредством подадения насрещен иск от „Мартини Проджект“ ООД. В своя отговор „Мартини и Ко“ ООД се е присъединил към изложеното от другия ответник и е оспорил исковете по основание. Не е спорно между страните, че имотите, предмет на процесния осъдителен иск, са били в държане на ответниците към момента на предявяване на иска – 29.04.2025г. От изложеното следва извод, че ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на иска и не са го признали.

Правото на страните на разноски по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение. В конкретната правна хипотеза именно то е повода за завеждането на делото.

Необходимостта от съдебна намеса е отпаднала с погасяване на задължението, предмет на търсената с иска защита. Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, по които като фактология страните не спорят, а именно, че на 29.07.2025г. е осъществен въвод във владение на процесните имоти от ЧСИ И.С. на лице, различно от страните по настоящото производство – „ Медико-дентален център Медико“ ООД, представлявано от Б.Д.. Въводът е извършен на основание ИЛ по ч.г.д. № 8849 / 25г., ВРС.

Следователно, оттеглянето на предявения иск е по причина, възникнала след подаване на ИМ, в хода на производството, като същата се дължи на поведение на трето, различно от страните по делото, лице.

Настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционният съд коректно се е позовал на относима съдебна практика. В този аспект съдържащите се във въззивната жалба възражения относно характера на притезанието – имуществено или неимуществено, са ирелевантни. Същите не водят до извод за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК само и единствено в хипотеза на настъпило плащане от ответника в хода на процеса.

Престацията е това, което длъжникът трябва да осъществи, за да се освободи предмета на задължението. В процесните отношения престацията на длъжника е такава за dare и именно тя удовлетворява кредиторовия интерес. С погасяването на това негово задължение е отпаднала необходимостта от съдебна намеса в отношенията между страните, предмет на търсената с конкретния иск защита. Дори и да е настъпило принудително изпълнение на задължението в резултат на процесуална активност на други лица в друго 4 производство, както е в случая, то това не рефлектира върху предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК.

На следващо място, с оглед формулирания петитум от жалбоподателя, следва да се посочи, че задължението за разноски не следва режима на основното задължение. Отговорността за разноски по делото не е солидарна, а винаги разноските се дължат в условията на разделност. Вземането за разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна ги дължи в пълен размер. В случаите, когато страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общия принцип, разписан в чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само, когато е уговорена. Волята на съда, в този смисъл е ясна и не се нуждае от тълкуване.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да се потвърди.

По разноските:

Ответникът по жалба е претендирал присъждането на разноски в настоящото производство, като е представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита. Константна е практика на касационната инстанция, че в производствата по реда на чл. 248 ГПК не се следва присъждането на разноски на страните. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Мартини Проджект“ ООД, представляван от неговия управител – Георги Вълчев, срещу определение № 21/07.01.2026 година по търг. дело № 270/2025 година на ВОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „ЕЛ-БИ-ЕМ-Димитров – Любомир Димитров", ЕИК 103132620, представляван от адвокат Б. Б. за присъждане на разноски, сторени за настоящото производство по чл. 248 ГПК.

5

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца при предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6