Протокол № 212 от 27.09.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 212 гр. Силистра, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Десислава Г. Петрова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Николова

Сложи за разглеждане докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233400500307 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:ТЕРА ООД – р.пр., явява се управителя Ж. Т. И. и с адв.В. М..

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Ж. Т. И. – р.пр., явява се лично и с адв.В. М..

ОТВЕТНИК:ОБЩИНА СИЛИСТРА – р.пр., не се явява законен представител, явява се адв.Д. К..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.М. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.К. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, за доклад по делото,

№392/29.08.2023г., постановено по делото. препраща към

Определение

АДВ.М. – Възражения по доклада нямаме, по състава също нямаме 1 възражения.

Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

Не приемаме аргументите изложени в отговора на ответната страна АДВ.К. – Поддържам писмения отговор. Оспорвам жалбата.

Нямам искания по доказателствата.

Нямам възражения за доклада.

СЪДЪТ, предвид становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА проектодоклада, изложен в Определение №392/29.08.2023г., за окончателен доклад по делото.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.М. - Подали сме въззивна жалба против Решение

№347/27.06.2023г., постановено по Гр.д.№571/2022г. на СсРС. Считаме, че същото е незаконосъобразно и постановено по един недопустим иск. Следва да бъде отменено и обезсилено, съгласно правомощията на въззивната инстанция на основание чл.270, ал.3 ГПК и производството по делото се прекрати.

Съображенията ни за това са следните:

СсРС е бил сезиран с искова молба с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, с която искова молба е поискано от съда с предявения отрицателно установителен иск да се признае по отношение на ответниците, че строежът, изграден в поземлен имот с идентификатор *** е изграден без отстъпено право на строеж. Това е поискано от СсРС да се произнесе по така предявения иск.

Съгласно чл.124 от ГПК всеки има право да предяви иск, когато неговото право е нарушено, неговите интереси също така са нарушени, за да възстанови това свое право, от което черпи интереси. Нито един аргумент 2 няма в исковата молба, който да подкрепя тезата на ищеца по делото, че са налице процесуалните предпоставки по чл.124, ал.1 от ГПК. С нищо не се нарушават интересите на Общината, за да се предяви този отрицателен установителен иск, а именно да се признае за установено, че строежът в този поземлен имот, който е общинска собственост, е изграден без отстъпено право на строеж.

При отстъпено право на строеж, което е ограничено вещно право, законодателят е предвидил нотариалната форма. Независимо на кого е недвижимият имот – дали е собственост на държавата, община или физическо лице, за да има учредяване на ограниченото вещно право на строеж, е необходимо да се спази формата, а именно нотариалната.

По делото няма нито едно доказателство, от което да е видно, че между Общината и жалбоподателите, ответници в първоинстанционното производство, е имало учредено право на строеж. Това никога не е било факт, който да бъде твърдян от наша страна, от страна на моите доверители, за да се приеме, че са накърнени някакви права на ищцовата страна, в случая Община Силистра.

За да има учредено право на строеж, трябва да има нотариална форма, за да има в правния мир някаква материална следа, а именно, че е учредено това ограничено вещно право, а именно право на строеж. Следователно, този факт никога не е бил спорен от наша страна, от страна на ответниците по делото и жалбоподатели в настоящото производство.

С иска, който е предявен пред СсРС, се иска установяване на факт, а именно, че изграденият строеж е без отстъпено право на строеж. Съгласно чл.542 и сл. от ГПК установяването на фактите става по точно определен ред.

Предвидено е специално производство, но установяване на факта дали даден строеж е построен без отстъпено право на строеж или не, не е от категорията факти, които се установяват по реда на чл.542 и сл. от ГПК. Следователно, и на това основание считам, че исковата претенция е недопустима и съдът се е произнесъл по един иск, който е недопустим, поради което следва съобразно правомощията на въззивната инстанция, решението да бъде обезсилено.

По отношение на писмените доказателства, които са приложени по делото и които са не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност от страна на първоинстанционния съд:

3

Няма спор, че между страните по делото има сключен договор за наем на 24.07.1992г. за срок от 10 години. Съгласно чл.4 от този договор за наем наемодателят вменява в задължение на наемателя да построи сграда за охраната, водоснабдяване, канализация, сграда, осветление на паркинг.

Именно в изпълнение на това задължение от страна на наемателя е поискано издаване на строително разрешение. Такова строително разрешение е било издадено №205 от главния архитект на общината. Строителното разрешение е издадено на 09.11.1992г. и в обстоятелствената част на строителното разрешение е записано това, което е в чл.4 от Наемния договор, т.е. възпроизведен е текста на чл.4. Записано е също така, че поземленият имот е спечелен на търг. След като изгражда това, което му е вменено като задължение, Общината е поискала и е постигнала това, което е поискала през 1996г. сключване на едно допълнително споразумение. Това допълнително споразумение е след като е изградена постройката през 1992г. В това допълнително споразумение се променя само една единствена дума от т.11 в договора. Докато в Договора за наем е записано, че това, което е построено, остава като собственост на наемателя, с Допълнителното споразумение от 1996г. е записано, че това, което е построено в поземления имот, остава като собственост на наемодателя. С това се променя изцяло философията на наемния договор, но така или иначе допълнителното споразумение е подписано от двете страни по договора.

Следва въпросът – след като имаме допълнително споразумение 1996г., в което е отразено, че построеното в този поземлен имот остава собственост на наемодателя, какъв е правният интерес на Общината да води този отрицателно установителен иск? Какви са последиците от уважаване на един такъв отрицателно установителен иск, който в случая е недопустим поради липса на правен интерес, което е положителна процесуална предпоставка, за която и съдът следи служебно? Този въпрос може да бъде поставен при всяко положение на делото, т.е. наличие на правен интерес от водене на такова дело.

Строителното разрешение №205/09.11.1992г. е издадено същата година, когато е сключен наемният договор от главния архитект. Няма как да приемем, че главният архитект не е знаел, че за да издаде това строително разрешение, е необходимо да провери има ли или не учредено право на строеж върху този поземлен имот, собственост на Общината. Така или иначе, 4 строителното разрешение е издадено и е подписано от главния архитект. През 1992г. действа Законът за териториално и селищно устройство и съгласно чл.55 от същия закон, отменен, но действащ към момента на издаване на строителното разрешение и чл.227 ППЗТСУ вменяват в задължение и право единствено на главния архитект на дадена община да издава строително разрешение. Строителното разрешение е издадено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и то поражда права и задължения. Впоследствие, а именно 10 години след това се издава Удостоверение №6/2008г., пак от главния архитект на Община Силистра, в което е записано, че строежът в този поземлен имот е законен. Няма как също да приемем, че този главен архитект като длъжностно лице е бил длъжен да провери има ли отстъпено право на строеж, но той записва в Удостоверение №6, че строежът е законен.

Месец след това се издава Заповед №1533/28.08.2008г. от кмета на Общината, в която заповед е записано, че отменя Удостоверение №6/2008г. издадено от главния архитект. Не знам по какви съображения ищцовата страна не е записала, че тази заповед е отменена с Решение №76/17.11.2008г. на Административен съд Силистра по Адм.д.№116/2008г. То е приложено към кориците на делото. Следователно, към настоящия момент в правния мир съществува както Строителното разрешение №205/1992г., така и Удостоверение №6/2008г. Това са официални документи, които се намират за безсрочно съхранение в Община Силистра. Оттук нататък се задава основният въпрос какъв е правният интерес от водене на този отрицателно установителен иск, след като имаме тези писмени доказателства и след като нямаме учредено право на строеж. При това положение считаме, че искът е недопустим, поради което решението следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

Няколко думи за практиката, която се сочи в писмения отговор на ответната страна по жалбата:

Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС урежда въпроси, които нямат отношение към настоящия казус, поради което считам, че то е неотносимо по настоящото дело. С Ваше позволение ще прочета само едно изречение от това тълкувателно решение, а именно – Ако ответникът владее вещта, както е в случая, защото строежът се владее все още от Ж. Т. И., то това състояние продължава да съществува и след приключване на делото и 5 дори да се уважи отрицателно установителния иск, който установява единствено, че ответникът не е собственик на вещта, но не и че не е неин владелец. Никога не сме казвали, че тази постройка е собственост на жалбоподателите, защото както казах имаме първо неучредяване на отстъпено право на строеж. Второ, имаме допълнително споразумение, където изрично е записано, че построеното остава като собственост на наемодателя.

Сочено е още едно Решение №201/11.05.2011г. по Гр.д.№449/2010г. на I ГО на ВКС, което решение няма никаква корелация с настоящия казус и няма никакво отношение към предмета на настоящия спор.

През 1992г. се сключва договора за наем и се издава строителното разрешение, а през 2022г. се подава исковата молба. Значи 30 години Община Силистра счита, че този строеж е законен, владее се от Ж. Т. И., плащат се данъци от 1992г. до настоящия момент на този имот. Едва през 2022г. с подаване на настоящата искова молба се приема да се установи факта, че строежът е изграден без отстъпено право на строеж, който факт никога не сме го твърдели.

Моля да се обезсили решението на СсРС и да се прекрати производството по делото като недопустимо.

Моля да ни се присъдят разноските по делото както за първата инстанция, така и разноските за настоящото производство, за което представяме списък.

В този смисъл, моля за Вашето решение.

АДВ.К. – С този рязък завой, който настъпи в тяхната защита се постигна известно объркване в моите разбирания за основните предели на този процес. Аз и към настоящия момент не мога да си обясня как една сграда, една постройка може да бъде законна, ако страната твърди, че тя е изградена без отстъпено право на строеж. От поведението на въззивника излиза така, че те през цялото време на процеса са твърдели или са признавали факта, че в тяхна полза не е учредено законно право на строеж.

Въз основа на това, аз не мога да разбера твърденията им, че все пак са собственици на законно изградена постройка. Едното и другото, според мен, няма как да вървят заедно. По отношение на допустимостта на исковата 6 претенция считам, че нашият правен интерес е налице и той е съвършено ясен още от първото съдебно заседание. Казано с други думи, ние винаги сме знаели, че въззивникът разполага с постройка, която е поставена като временно съоръжение, с разрешение за строеж издадено по чл.120 от ППЗТСУ /отменен/, съгласно която правна норма е възможно в определени случаи да бъде позволено изграждането на такъв обект, но като временен обект. Ако в предвиденият срок тази постройка не бъде включена в трайния градоустройствен статут, естествено, че учреденото право на поставяне губи своя ефект. Това е правна фигура, която е добре позната в практиката, включително на нашия Окръжен съд по подобни казуси, които вече са разглеждани. Така, че тук не може повече да се разширява правното поле на това строително разрешение, което е издадено на наемателя по една облигационна връзка. То е единствено по чл.120 от ППЗТСУ. Това е безспорно установено в процеса. Видно е както от самото строително разрешение, така и от самата виза, която е предоставена на въззивника и в която изрично е записано чл.120 от ППЗТСУ.