Решение № 6417 от 25.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6417 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20211110156830 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от „фирма“ ЕООД, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя ., чрез адв. Е. Е., за осъждане на ответника С. В. Г. , ЕГН: **********, адрес: адрес, да заплати на ищеца следните суми: сумата от 9850,00 лв., представляваща главница по издаден от ответника запис на заповед от 06.02.2018 г., с падеж на 07.05.2018 г., с която сума ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, поради прескрибиране на записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /01.10.2021 г./, до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 3403,72 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.05.2018 г. до 01.10.2021 г.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 06.02.2018 г. ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед, съгласно който се задължил неотменимо и безусловно да му заплати сумата от 9850,00 лв. на 07.05.2018 г. без протест и без предварително предявяване. Ищецът посочва, че ответникът се е обогатил неоснователно с процесната сума, тъй като не е заплатил същата на падежа и същевременно прекият иск за претендирането й е погасен по давност. Поддържа, че предвид неплащането на падежа и настъпилата забава, ответникът следвало да заплати и мораторна лихва за забава в размер на 659,40 лв. за периода 07.05.2018 г. – 01.10.2021 г.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете. Твърди, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което, ответника е заемал длъжността „Шофьор на товарно МПС за международни превози“ при ищеца. Поддържа, че е издал процесния запис на заповед, за да обезпечи свое задължение към работодателя си по каузално правоотношение, възникнало между страните, поради извършен от работника деликт, вследствие от който работодателят е претърпял имуществена вреда в размер на процесната сума, а именно - административно нарушение, извършено от ответника, във връзка с което на ищеца била наложена глоба в размер на 9850,00 лв. Сочи, че ищцовата страна е получила процесната сума в цялост, чрез удръжки от 1 месечното трудово възнаграждение и командировъчните на ответника. Поддържа, че дори ищецът да има вземане в претендирания размер, същото все още не е изискуемо, тъй като процесния запис на заповед не е бил предявен за плащане на ответната страна. Ответникът възразява срещу редовността на издадения от него запис на заповед при твърдения, че не било посочено основанието за издаването му. Релевира и евентуално възражение за унищожаемост на процесния запис на заповед, поради заплашване, като твърди, че е издал същия под страх трудовото му правоотношение да не бъде прекратено и да не остане без доход. В условията на евентуалност, ответникът твърди, че е изтекъл 3-годишният давностен срок по чл. 531 ГПК, считано от посочения в записа на заповед падеж – 07.05.2018 г. Оспорва се и дължимостта на вземането за мораторна лихва, като акцесорно такова.

Моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Е., която поддържа исковата молба. По делото са постъпили писмени бележки.

Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Пекови и адв. Й., които поддържат писмения отговор. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски, за което представя списък. По делото са постъпили писмени бележки.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От представения по делото Трудов договор № 45/11.03.2015 г., се установява, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 11.03.2015 г., като ответника е бил назначен на длъжността „шофьор“ при ищеца. Съгласно удостоверение от НАП изх. № 220192202041871/18.04.2022 г., трудовото правоотношение е прекратено на 14.05.2021г.

Съгласно протокол за извършен оглед на Агенция „Митници, Р. Хърватска, на 18.04.2017г. в 05:00ч, товарен автомобил с рег. №СА4113КР, управляван от ответника, е извършена проверка, като е установено, че в товарното помещение на ремаркето са открити 7 бр. лица, граждани на Афганистан, като с Решение от 18.04.2017г. на Агенция „Митници“, Министерство на финансите на Р. Хърватска, ответника е признат за виновен и му е наложена глоба в размер на 30000 хърватки куни (х.куни) и 100 х.куни- разноски.

Съгласно АУАН №37/2018г. на Митническа администрация, Министерство на финансите на Р. Хърватска, на ответника е наложен а глоба в размер на 21000 х.куни Съгласно платежно нареждане от 18.04.2017г. Венцислав Андонов е изпратил на ответника сумата от 2800 евро (20 185,64 х.куни), а на 19.01.2018г. сумата от 1900 евро (13654,62 х.куни). Съгласно справка на НАП за актуално състояние на всички трудови договори, регистрирани от ищеца, лицето Венцислав Цветков Андонов е заемал длъжността „мениджър“ при ищеца в периода 31.05.2006г. до 08.11.2022г.

Съгласно 2 бр. платежни нареждания от 19.01.2018г. са заплатени сумата от 100 х.куни и сумата от 14000 х.куни, с основание АУАН №37/2018г.

Представени са заповеди за командироване на ответника и отчети за получени суми и отчетени разходи за периода 2015г. до 2020г.

Със Запис на заповед от 06.02.2018 г., ответника се е задължил неотменимо и безусловно да плати без протест и разноски на ищеца сумата от 9850 лв. на дата(падеж)07.05.2018г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на БТВ на ответника, какви суми е получавал и какви удръжки са направени от работодателя за периода 11.03.2015г. до 14.05.2021г.

По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел В. Т. Т., който посочва, че работел при ищеца, като шофьор на камион. Преди няколко години намерили емигранти в камиона на ответника, за което му наложили глоба в размер на 2000 евро. Глобата била платена от ищеца по банков път, за да освободят камиона. След това ответника продължил да работи при ищеца, но му удържали суми, за да плати глобата. Тези неща се описвали в тетрадка и не се водели счетоводно. Когато ответника напуснал, казал, че се е издължил изцяло.

2

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.534, ал. 1 ТЗ.

Съгласно посочената разпоредба, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. За да е основателен иска, следва да са налице следните условия: наличие на действителен менителничен ефект, по който е изтекла погасителната давност за упражняване на менителничните права спрямо всички задължени лица, или тези права да не могат да се упражняват поради пропускане да се извършат необходимите действия за запазване на правата по тях, ищецът да има качеството на приносител на ефекта, искът да е насочен срещу издателя на записа на заповед, приносителят да търпи вреда вследствие невъзможността да реализира менителничните си права и да е налице обогатяване.

В случая посочените предпоставки са налице.

Не се спори по делото, че записът на заповед е издаден и подписан от ответника.

Записът на заповед е действителен. Той съдържа всички съществени елементи, които са необходими, за да породи правно действие, като не се доказаха твърденията за недействителност. Падежът на издадения запис на заповед е точно определен – на 07.05.2018 г. Предвиденият в чл. 531 ТЗ давностен срок е изтекъл на 07.05.2021 г. и ищецът е загубил прекия си менителничен иск срещу длъжника. Затова за него се поражда правото да предяви иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Ищецът има качеството на приносител на ценната книга, а ответникът е издател на записа на заповед.

Поради невъзможността си да предяви прекия менителничен иск, ищецът търпи вреда. Налице е и обогатяване на ответника със сумата, която е следвало да плати на приносителя на ценната книга. Съгласно задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в производството по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ, решаващият съд дължи проверка освен за редовността на записа на заповед от формална страна и на вземането, предмет на заповедта, с оглед връзката между менителничния ефект и каузално правоотношение между страните, ако е въведено твърдение за съществуване на такова конкретно каузално правоотношение или е направено от ответника възражение срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства във вр. с последното (В тази вр. Решение № 133/5.07.2013 г. на ВКС по т. д.

№ 104/2011 г., II т. о., Решение № 90/10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 431/2011 г., II т. о., Решение № 31/5.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 55/2011 г., II т. о.).

В настоящия случай твърдение за каузално правоотношение, а именно договор за заем, е въвел ответника, с твърдение, че сумата по записа на заповед представлява заплатена от ищеца сума за наложена на ответника глоба за извършено административно нарушение, като сумата е върната на ищеца.

За установяване на каузалното правоотношение са събрани писмени доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че за извършено от ответника нарушение в Р.

Хърватска, са му преведени суми в общ размер от 47939,62 хърватски куни ( 1бр. пл. нареждане от 18.04.2017г. за 2800 евро (20 185,64 х.куни) и 3 бр. пл. нар. от 19.01.2018г. за 1900 евро (13654,62 х.куни), 100 х.куни и 14000 х.куни). Неоснователно е възражението на ответника, че тези суми не били заплатени от ищеца, доколкото видно от представената и неоспорена справка на НАП, лицето Венцислав Андонов, което е превело сумите по сметка на ответника, е бил служител на ищцовото дружество, като е заемал длъжността „мениджър“. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел, който посочва, че глобата наложена на ответника била заплатена от ищеца по банков път. С оглед на това, по делото безспорно се установява, че ищеца е предоставил в заем на ответника сумата от 47939,62 хърватски куни, равняващи се на 12610,52 лв. (при курс на БНБ за 3

19.01.2018г. 10 HRK=2,6306 лв.), с която сума последния е заплатил наложените му глоби и съдебни разноски.

По делото останаха недоказани твърденията на ответника, че горепосочените суми са заплатени изцяло от ответника на ищеца. Напротив, по делото не бе доказано да са извършени каквито и да е плащания в полза на ищеца. От заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установи, че от трудовото възнаграждение на ответника са правени единствено удръжки за ДОО, ДОД и задължителните пенсионно и здравно осигуряване, а от приетите по делото и неоспорени от ответника отчети за получени суми и отчетени разходи за периода 2015г. до 2020г., е видно, че на всеки документ ответника е положил подпис за получената сума. В нито един от отчетите не е посочено, че е направена удръжка, като от полагаемото възнаграждение са приспадани само разходи, извършени от служителя, като принципа на изчисление на крайната сума за получаване е еднакъв за целия период от 2015г. - 2020г. и не е налице някакво несъответствие или голяма разлика за периода след 18.04.2017г., когато е извършено нарушението от ответника.

Съгласно Решение № 149/5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2010 г., I т. о., ТК, приложимо и в настоящия казус, при направено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записа на заповед, не е достатъчно само проверката за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът- погасяването му. В настоящия случай, ответника не доказа, че е погасил задължението си към ищеца за заплатените от последния глоби на ответника, която сума възлиза приблизително на сумата от 12610,52 лв.