Решение № 19054 от 22.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19054 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110128925 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. I и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от В. Б. К. срещу А.г.к.к. за заплащане на сумата 20,00 лева, като платена на 09.05.2024 г. без основание такса за издаване на скица за ПИ №*** по КК и КР по съдебно удостоверение, издадено по НЧХД №178/2024 г. по описа РС-Благоевград, и сумата 0,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 17.05.2024 г. до 18.05.2024 г., ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-19.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че е заплатил таксата за издаване на скица без основание по съображения, че не е действал за лични или други нужди, а от името на съда, съобразно издаденото му съдебно удостоверение. Посочва, че въпреки направените възражения пред служител на ответника скица не е издадена, за което се наложило да бъде заплатена такса за обикновена услуга. След отправена на 13.05.2024 г. покана за възстановяване на сумата, ответникът не е взел становище.

Ответникът оспорва материална легитимация на ищеца. Счита, че не за него е възникнало правото на парично вземане, доколкото е действал като пълномощник. Поддържа, че ако адвокатът действа от името на съда е следвало да поиска документа по служебен ред, а услугата е заявена като административна по общия ред. Намира, че разноската за платената такса следва да се претендира пред съда по реда на чл. 190 от НПК. Оспорва акцесорния иск и счита, че покана за плащане не е отправена, съобразно приетите правила за възстановяване на суми на АГКК.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 09.05.2024 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 20,00 лева за обикновена такса за издаване на скица за ПИ №*** по КК и КР по съдебно удостоверение по НЧХД №178/2024 г. по описа РСБлагоевград. От съдебното удостоверение се изяснява, че е издадено на ищеца в качеството му на повереник-адвокат на Гълъбина Стойнева Атанасова – частен тъжител по нак. дело, за да се снабди със скицата за имота.

Предпоставките при наличието, на които възниква спорното материално право по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, тоест към момента на плащането не е бил налице годен юридически факт за пораждане на задължението за заплащане на таксата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото, евентуално, че е върнал.

Съдът приема исковата претенция за неоснователна и споделя съображението на ответника, че ищецът не е активно материално легитимиран да претендира платеното за процесната скица. Ищецът, съобразно предметното съдържание на удостоверението, пред АГКК е действал като представител на трето лице, поради което като пълномощник всички предприети от ищеца фактически и правни действия са от името и за сметка на това трето лице – Гълъбина Атанасова, на основание чл. 292, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 36 от ЗА.

На следващо място, не намира опора в процесуалния закон – ГПК и НПК, твърдението, че ищецът е действал като представител на съда и замествал съда в неговото съдебно разпореждане с представянето на съдебното удостоверение пред административния орган. Официалните документи и удостоверения се представят от страните в хода на съдопроизводството. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. Този регламент е установен при събирането на доказателства в граждански процес, съгласно чл. 186 от ГПК, и в наказателния процес, съгласно чл. 133, ал. 1 от НПК. В случай че съдът снабди страната със съдебно удостоверение, то изцяло в неина тежест е да предприеме всички необходими фактически и правни действия, вкл. заплащане на такси за извършване на административни услуги, респ. за получаване на документа, за чието издаване се е снабдила със съдебното удостоверение. Издаването на съдебно удостоверение има за цел да удостовери, че страната, която е трето лице и не може да се ползва от общия ред за издаване на документа, разполага с легитимен правен интерес да получи документа.

Съдът потвърждава това с издаване на съдебното удостоверение, което израз на основното положение в процеса за осигуряване на съдействие на страните за упражняване тяхното право на защита. Формален аргумент за това е именно алтернативната възможност съдът служебно да изиска определени официални документи, но това не следва да се тълкува като възможност за съда служебно на издирва и събира писмени доказателства, нито пък създава за задължение на съда да следи служебно за интересите на страната, освен в предвидените в закон случаи; нито ръководно-решаващият /съдебен/ орган в процеса да бъде заместен пред административния орган от страната в процеса. В закон не е предвиден такъв изричен мандат, а разширително тълкуване на процесуалния закон в контекста на т.нар. заместване на съда при издаване на съдебно удостоверение е 2 неподходящо, с оглед различните функции на участниците в процеса. Следва да се отчете, че в чл. 5 от Закона за държавните такси изрично са изброени случаите, при които не се заплаща такса за извършване на административна услуга, какъвто не е настоящия. Ето защо съдът намира, че таксата е платена, съобразно установеното право, а главният осъдителен иск е неоснователен. С оглед изхода на спора по него, явява се неоснователна и акцесорната претенция за плащане на лихва за забава.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. К., с ЕГН:**********, с адрес:

**********, срещу А.г.к.к., с Булстат:**********, със седалище и адрес:

********, осъдителни искове по чл. 55, ал.1, пр. I и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 20,00 лева, като платена на 09.05.2024 г. без основание такса за издаване на скица за ПИ №*** по КК и КР по съдебно удостоверение, издадено по НЧХД №178/2024 г. по описа РС-Благоевград, и сумата 0,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 17.05.2024 г. до 18.05.2024 г., ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба19.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3