Решение № 637 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100111645 по описа за 2022 година

Ищецът Г. Г. В. поддържа в исковата молба, че на 03.12.2007 г. е сключил договор за банков кредит с главния ответник Уникредит Булбанк АД, по който бА.та му е предоставила ипотечен кредит в размер на 25 000 евро със срок на издължаване 03.12.2022 г. При подписване на договора за ипотека Г. В. е станал застраховано лице по сключен между него, Уникредит Булбанк и ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ - евентуалния ответник, договор за групова застраховка живот в полза на бА.та.

Въпреки, че не са настъпили основания за предсрочна изискуемост на кредита и същият се е обслужвал от застрахователя, поради настъпване на застрахователното събитие-инфаркт на миокарда и ищецът е със 75% ТЕЛК, ответната бА. симулирала забава във вноските, които застрахователят внася пo сметка в същата бА.та. Така, неоснователно обявила кредита за предсрочно изискуем, при липса на предпоставките за това, и злоупотребявайки с процесуални права, завела дело №16540/2018г. по описа на СГС по предявен от нея иск с пр. осн. чл.422 от ГПК, след подаването на възражение от ищеца в рамките на заповедното производство.

С влязлото в сила Решение от 16.11.2020 г. по гр.д. №16540/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 26-ти с-в е прието, че Г. В. не дължи претендираната сума по банковия кредит в цялост. В мотивите на решението по делото е установено, че застрахователят редовно и в срок е заплащал погасителните вноски по кредита, а бА.та е забавяла осчетоводяването на постъпилите суми, с което е симулирала забава.

По време на делото, застрахователят е погасил целия размер на кредита, което е установено в мотивите на съдебното решение. Въпреки, че бА.

1

Уникредит Булбанк е събрала цялото вземане по и.д. 20169210401391 по описа на ЧСИ С.П. чрез правото й да се възползва от предварително изпълнение по чл. 417 от ГПК, тя завела второ дело срещу ищеца, на същото основание, претендирайки същия дълг, като още преди първо съдебно заседание оттеглила иска си.

Всички тези действия на бА. Уникредит Булбанк са довели до настъпването на неимуществени и имуществени вреди в патримониума на Г.

В.. Същият, поради здравословното си състояние не е могъл да работи.

Оставяйки без единственото си жилище /продадено на публична продан по горепосоченото изп. дело/, той изпаднал в крайна бедност и отчаяние. Често го спохождали суицидни мисли, спял при приятели, което е изключително унизително за човек на неговата възраст. Притесненията във връзка с делата и техния изход се засилвали всеки следващ ден. Често получавал пристъпи на гняв и паника.

От действията на бА.та ищецът е претърпял и следните имуществени вреди, представляващи събраните от него суми в рамките на проведеното принудително изпълнение по изп. дело №20169210401391/2016 г. по описа на ЧСИ С.П. №921 КЧСИ: 38 806.70 лв. представляващи главница по договора за кредит, недължими от Г. В., поради факта, че е била изцяло изплатена от страна на застрахователя; 668,34 лв. - законна лихва за периода 23.05.2018г.24.07.2018 г.; 1225,35лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви,обещетения и т.н.); 1931,12 лв. - съдебни разноски; 1565,45 лв. - разноски по изпълнително дело 20169210401391/2016 г. по описа на ЧСИ С.П. №921 КЧСИ; 4 132,97 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ по дело 20169210401391/2016 г. по описа на ЧСИ С.П. №921 КЧСИ.

Ето защо, предявява обективно съединени искове срещу ответната бА., както следва: за заплащането на сумата от 35 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и безсъние от заведеното срещу него при злоупотреба с права от страна на бА.та ч.гр. д. №32756/2018г. по описа на СРС, 36 с-в и проведеното във връзка с него исково производство по гр. д. №16540/2018г. по описа на СГС, I ГО, 26 с-в; за заплащането на обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи събраните в рамките на принудителното изпълнение по изп. дело 20169210401391/2016 г. по описа на ЧСИ С.П. №921 КЧСИ суми, резултат от злоупотребата на ответната бА. с правото й да иска незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на вземане, все още неустановено по исков ред, както следва: 38 806.70 лв. представляващи главница по договора за кредит, недължими от Г. В., поради факта, че е била изцяло изплатена от страна на застрахователя; 668,34 лв. - законна лихва за периода 23.05.2018г.24.07.2018 г.;

1

225,35лв. неолихвяеми вземания

(мораторни лихви,обещетения и т.н.); 1931,12 лв. - съдебни разноски; 1 565,45 лв. разноски по изпълнително дело 20169210401391/2016 г. по описа на ЧСИ С.П.

№921 КЧСИ; 4 132,97 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ по дело 20169210401391/2016 г. по описа на ЧСИ С.П. №921 КЧСИ.

При условията на евентуалност, същите обезщетения се претендират от евентуалния ответник –„Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД, ЕИК 2

000694286 – ако по делото бъде установено, че застрахователят недобросъвестно не е изпълнил задължението си по застрахователния договор и не е внесъл всички дължими вноски по кредита след настъпване на застрахователното събитие, вследствие на което същите са били събрани от ищеца въпреки наличието на валидна застраховка. С противоправното си бездействие евентуалният ответник е довел до настъпването на подробно описаните по горе имуществени и неимуществени вреди, поради което той следва да носи отговорност за тях. Впоследствие евентуалният ответник е уточнен като ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншуранс Груп“ ЕАД, с ЕИК 831211284.

В срока по чл.131 от ГПК главният ответник Уникредит Булбанк АД подава писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло. Поддържа, че фактическата обстановка, отразяваща отношенията между страните, е поднесена от ищеца в исковата молба превратно и не отразява действителните обстоятелства.

Твърди, че е кредитор на дружество „Сънсет груп“ ООД и на ответника Г. В. по два отделни договора за кредит, както следва: 1. Със „Сънсет груп“ ООД е сключен „Договор за банков кредит за оборотни средства № 80 от 28.09.2009г.“ и Анекс № 1 от 19.03.2010г. /наричан по-долу за краткост договор 80/, вземането на бА.та, по който е обективирано в Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по реда на чл. 417 от ГПК, по гр.д. 67706/2016г. на СРС, 75-ти състав. По този договор Г. В. е солидарен длъжник; 2. С Г. В. е сключен „Договор за банков кредит № 145 от 03.12.2007г.”, Анекс № 1 от 16.03.2010г., Анекс № 2 от 16.07.2010г. и Анекс № 3 от 05.05.2011г. /наричан по-долу договор 145/, вземането на бА.та, по които е обективирано в Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по реда на чл. 417 от ГПК, по гр.д. 32756/2018г. на СРС, 36-ти състав.

Вземанията и по двата договора за кредит са обезпечени с респективно втора по ред — по договор 80, и първа по ред — по договор 145, договорни ипотеки, върху един и същ недвижим имот – апартамент в гр. София.

За събиране на вземанията си по Договор 80, въз основа на издадените й заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. 67706/2016г. на СРС, БА.та е образувала изпълнително дело № 20169210401396/2016г., по описа на ЧСИ с peг. № 921 на КЧСИ. Вземането по заповедта в размер общо на над 8 000 лева, е установено с Решение от 07.01.2020г. на СРС, 170-ти състав, по гр.д. № 5548/2018г.

Ипотекираният недвижим имот е продаден в рамките на посоченото изп. дело. Постановлението за възлагане не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила на 25.06.2018г. Твърди, че действията по изпълнение, които според ищеца са го увредили като извършени за удовлетворяване на вземането по Договор 145, което било признато за недължимо, всъщност са извършени за събиране на вземането на бА.та по другия договор - № 80, въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за това вземане.

На следващо място твърди, че вземането по договор 145 не е обявено за 3 недължимо с цитираното в исковата молба съдебно решение, а за неизискуемо. Съдът, разгледал установителния иск за вземането, е счел за ненастъпила предсрочната му изискуемост, при което отхвърлил установителния иск и по молба на Г. В., издал обратен изпълнителен лист за това вземане. По-късно обратният изпълнителен лист е обезсилен от САС, по жалба на ответната бА..

Освен това, поддържа, че вземането, произтичащо от договор 145, сключен с физическото лице Г. В. - ищеца, е присъединено към изпълнителното дело № 1396/2016г., едва на 15.06.2018г. и следователно, към датата на образуване на изпълнителното дело, към датата на извършване на изпълнителните действия и дори към датата на публичната продан, това вземане не е било включено в изпълнителното производство по което е продаден имотът. Изпълнителните действия, от които ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, са извършени за погасяване на кредит, различен от този за погасяването на който се твърди в исковата молба, да ги е причинил, което доказва липсата на причинно-следствена връзка между действия на бА.та и твърдените вреди - продажбата на единственото жилище на ищеца е извършена на валидно правно основание за друго, различно от „спорното“ вземане и респективно продажбата на имота е щяла да се извърши и без то да съществува.

Оспорва твърдението на ищеца, че вземането е погасено от застрахователя по договора за кредит, а не от проведеното изпълнително производство. Сочи, че за събиране на вземанията си по договор 145, сключен с ищеца, бА.та се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по гр.д. 32756/2018г. на СРС, 36-ти състав, като се е позовала на предсрочна изискуемост на кредита, обявена към месец март 2018г. /при краен срок за погасяване на кредита, съгласно чл. 7.1 от Анекс № 3 от 05.05.2011г. е 30.03.2031г./ Г. В. е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, а бА.та - искова молба по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземането си. Исковото производство е образувано пред СГС, ГО- 1-26 състав по гр. дело 16540/2018г. с Решение от 16.11.2020г., Софийски градски Съд, ГО- 1-26 състав по гр. дело 16540/2018г., влязло в законна сила на 02.03.2021г. отхвърлил като неоснователна претенцията на ответната бА., с мотива, че вземането по процесния договор за кредит, обективирано в заповедта за изпълнение, не е възникнало като предсрочно изискуемо, поради липса на предпоставки за обявяването й.

След това съдът неоснователно издал обратен изпълнителен лист за събраните в хода на принудителното изпълнение суми за това вземане в размер на 42 631,51 лева. На 28.10.2021г. ответникът получил покана за доброволно изпълнение по ид 20218510402710/2021г. по описа на ЧСИ с peг.

№ 851 при КЧСИ, за сумата от 46 352,58 лева, образувано от Г. В. въз основа на обратния изпълнителен лист. Сумата по посоченото изпълнително дело е преведена от бА.та към ЧСИ в срока за доброволно изпълнение.

С превеждането на тази сума, бА.та е възстановила кредитното си вземане в този размер, при условията на договор 145. Ето защо, на 04.11.2021г., за да защити неоснователно накърнените си права, тя подала 4 осъдителен иск срещу Г. В., въз основа на който било образувано гр.д.

№13336/2021г. по описа на СГС, ГО, I-20 състав. На 08.06.2022г. с Определение № 1509 от 08.06.2022г., но ч.гр.д. 1192/2022г., образувано по жалба на бА.та, Софийският Апелативен съд обезсилил обратния изпълнителен лист. Преведената по изпълнителното дело сума била възстановена на бА.та, като с връщането й отпаднал правният интерес от воденето на осъдителния иск, поради което същият бил оттеглен и делото било прекратено.

Ето защо, твърди, че вземането на бА.та по договор 145 е било съществуващо и валидно, а твърдените от ищеца имуществени вреди не могат да бъдат равни на намаляването на имуществото на длъжника, с дължимото на кредитора, тъй като не е налице неправомерно разместване на блага с погасяването на кредита. В този смисъл претенцията на Г. В. за имуществени вреди, представляващи еквивалент на събраното и полученото в изпълнителното производство от ’'Уникредит Булбанк” АД, е изцяло неоснователна.