Решение № 35 от 21.03.2024, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 825/2023
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 11.04.2024
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1 - 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1 - 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1 - 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.2, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за защита на потребителите
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Търговище, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20233530200825 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. М. П. от гр.Добрич, ЕГН ********** чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ – гр.Добрич и персонално адв.М.
Я. против Наказателно постановление № 8343/18.09.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
Считайки НП за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, алтернативно – да бъде намален размерът на наложеното наказание. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник с искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна
- началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, посредством процесуалния си представител, в с.з. поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага и писмени доводи за законосъобразност на обжалваното НП с искане същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е 1
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 16.08.2023 г. около 16:40 ч. на път I - 4, на отбивна площадка при км.232+500, след пътен възел за с.Васил Левски, контролни органи на АПИ спрели и извършили проверка на съчленено ППС с 5 оси /МПС с 2 оси марка „Скания“, модел Р 500 ЛА 4 Х 2 ХНА с peг. № ТХ 7445 АР и полуремарке с 3 оси с peг. № ТХ1565ЕЕ/, управлявано от жалбоподателя в посока гр.Търговище – гр.Варна. Контролните органи установили, че водачът извършва превоз на товари /пшеница/. Било установено и че управляваното превозно средство е с осово натоварване, надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/. При направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW- 10 № К 0200007 и техническо средство ролетка № 1304/18/5 м. било констатирано следното:
При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 30.850 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването било с 6.850 т, съгласно протокол за измерване на превозно средство № 0000063/16.08.2023г.
За констатираното нарушение св.А. – ст.инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ съставил на жалбоподателя АУАН № 9701 от 16.08.2023 г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Актът бил подписан от жалбоподателя с отбелязването, че няма възражения.
Такива не били подадени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издал обжалваното Наказателно постановление № 8343/ 18.09.2023 г., с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за 2 движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2500лв.
Изложената фактическа обстановка се доказа по безспорен и непротиворечив начин от показанията на св. А., както и от приложените към преписката писмени доказателства - протокол за измерване на превозно средство № 0000063/ 16.08.2023г., разписка за връчен АУАН, копия на свидетелства за регистрация – част II на влекач с рег. № ТХ 7445 АР и на полуремарке с рег. № ТХ 1565 ЕЕ, пътен лист серия Д, № 218 /16.08.2023г., товарителница серия М, № 777881/16.08.2023г., трудов договор на П. М. П. със „СИНЧ“ ЕООД № 010/29.09.2020 г. и др.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът намира за безспорно установено, че на процесното място, дата и час, жалбоподателят управлявал посоченото съчленено ППС, както и че при разстояние между осите от 1.36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето в посочения момент е била 30.850т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата.
Установените параметри на превозното средство показват, че същото е било тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, тъй като превишават максимално допустимите норми по чл.7.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата или водачът трябва да притежава разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от същата наредба. В случая не е установено жалбоподателят да е разполагал с такова разрешително.
Водачът е могъл да провери дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване, същото да бъде приведено в съответствие с нормите. Предвид това се налага извод, че жалбоподателят е извършил 3 деянието, описано в НП виновно, в противоречие с разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б.„б“ от Наредбата.
Процесното НП се оспорва с възражения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът намира възраженията за неоснователни.
От приложените заповеди № РД-11-246/31.03.2022 г. и № РД-11247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е видно, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН задължителни реквизити и е налице яснота относно визираното административно нарушение. Между съдържанието на АУАН и НП е налице единство по отношение описанието на съставомерните елементи на нарушението. Моделът на управляваното от жалбоподателя МПС, номерът на товарителницата за извършвания превоз и на използваната при измерването ролетка не представляват такива елементи.
Предвид това и непосочването им в АУАН е преодолимо по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и не представлява съществено процесуално нарушение.
От доказателствата по делото се установява, че извършеното на 16.08.2023г в 16:40ч. измерване е осъществено от контролните органи с мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване модел PW 10, производство на фирма TENZOVAHY с
№ К0200007 и ролетка №
1304/18/5м. По делото са представени писмени доказателства, установяващи годността и техническата изправност на използваните от контролните органи уреди за измерване. Резултатите от измерването са отразени в Протокол за измерване на превозно средство № 0000072/2023г., който е подписан и от жалбоподателя. От показанията на св. А. се установи, че водачът е бил запознат на място с констатациите на контролните органи и не е имал възражения във връзка със същите, което се потвърждава и от отбелязването, вписано собственоръчно от него в АУАН.
Съдът намира, че визираното в АУАН и НП деяние е безспорно доказано. Правилно същото е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7 , ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Правилно е определена и приложимата санкционна норма – 4 чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.
Съдът споделя изводите на наказващия орган, че в случая не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид степента на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, а именно
- повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, както и с безопасността на движението.
Същевременно съдът намира за основателно възражението, че наказващият орган е допуснал нарушение на правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието по чл. 27, ал. 1 - 3 от ЗАНН. Видно е, че наложената на жалбоподателя глоба от 2500лв. е над средния и към максималния размер, предвиден в чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП. При преценка тежестта на санкцията, несъмнено като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчита размера на констатираното претоварване.
Същевременно следва да се има предвид липсата на доказателства за други предходни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП и ЗАвПр. Следователно не може да се направи извод за висока обществена опасност на дееца.
Установява се, че същият е осъществявал процесния превоз в качеството си ***, работещ по трудов договор със „СИНЧ“ ЕООД. От представеното удостоверение изх.№ 1/01.02.2024г., издадено от работодателя е видно, че нетното трудово възнаграждение на жалбоподателя през 2023г. е било около 600 лв. месечно. Представени са доказателства, че същият е баща на малолетно дете, както и че не е търговец, собственик или управител на търговски дружества. Съдът намира, че така посочените обстоятелства, както и данните за имотното състояние на жалбоподателя, съдържащи се в приложената справка № 147620/02.02.2024 г. от Агенция по вписванията, които не са взети предвид от наказващия орган при издаване на НП, налагат намаляване размера на наложеното наказание. На база гореизложеното съдът счита, че посредством глоба в размер на 700лв., ще бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената глоба бъде намален от 5
2500лв на 700лв.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая и двете страни в производството претендират разноски.
С оглед решението за изменение на НП и намаляване размера на наложената глоба, разноските следва да се определят по съразмерност. В този смисъл и определение № 326/08.03.2024г. по кчанд № 31/2024г. по описа на АС - Търговище.
Жалбоподателят е ангажирал доказателства за платени разноски в размер на 800 лв. с включен ДДС. С оглед разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, именно този размер следва да се отчита като база за изчисляване на дължимите разноски. Предвид това, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съразмерно на отменената част от НП, а именно сумата в размер на 576 лв. На ответната по жалбата страна се дължат разноски за това, че е представлявана от юрисконсулт, съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН. С оглед фактическата и правна сложност на делото на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗЗП във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ се определя възнаграждение в размер на 100 лева. На тази база и предвид изхода на спора, в полза на АПИ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП, а именно 28лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
И З М Е Н Я Наказателно постановление № 8343 от 18.09.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на П. М. П., ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к. *** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 2500 лева на 700 лева.