Определение № 18 от 09.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Пазарджик, 09.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20225200100342 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Н. В. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Р.“ № , със съдебен адрес: гр. П. ул.“Ц. С.“ № , кант. , адв. Б. Д. срещу Й. И. М. с ЕГН **********, с адрес гр. В., общ. С., обл. П., ул. „а” № 8, И. Г. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.В., общ. С., обл. П., ул. „” № и Г. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., общ. С. обл. П., ул. „“ № , /наследници на Г. С. М. с ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починал на г.,/ в която са изложени съображения, че тримата не са собственици на Сграда с идентификато, застроена площ от 69 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда и Сграда с идентификатор , застроена площ от 222 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, на 4/7 идеални части от сграда с идентификатор , застроена площ от 513 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: складова база, склад и на 1771 кв.м. от поземления имот с идентификатор по КККР на гр.Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. П., ул.“А. С.“ № и с обща площ от 2352 кв.м.

Твърди се, че тримата са наследници на Г. С. М., с ЕГН **********, б.ж. на гр.

В. починал на година и се снабдили неправомерно с нот.акт за собственост № 39 том І, рег. № 476, н.д. 36/22.02.2022 г. на нотариус Б. О. с рег. № 721.

Ищецът твърди, че през 2009 г. покойният вече Г. . М., П.Н. К. и той участвали с общи средства на търг/публична продан по изп.дело № 1026/2002г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик за закупуване на имоти - земя и сгради. Тъй като искали да закупят имотите при различни квоти, според финансовите си възможности, съдебният изпълнител им обяснил, че това е доста сложно и е по-добре само единият от тях да участва в търга, а после да си разпределят и прехвърлят съсобствеността помежду си.

Така и сторили и на 18.02.2009 г. два дни преди датата на търга - тримата се споразумели с договор като двамата с П. Н. К. упълномощили Г. С. М. да ги представлява на търга. След спечелването му, на 20.02.2009 г., отново тримата подписали договор за това кой от тях на каква част от имотите (земя и сгради) става собственик, респ., кой, каква сума заплаща от общата цена. Парите били предадени на Г. С. М. и той ги внесъл по сметка на ДСИ, в резултат на което имотите му били възложени с Постановление от 27.02.2009 г. впоследствие допълнено с Поправка на 1 постановление от 02.11.2011 г. Тримата никога не били имали спорове по отношение на земята, сградите и обектите в тях, които използвали. Всеки си бил затворил производството и дейността в неговата част от имотите, заплащали си винаги данъците и режийните разноски съобразно дяловете си и не били имали каквито и да било проблеми помежду си, нещо повече - били приятели. През 2012г. П. Н. К. решил да се откаже от дейността си и със съгласието на Г. М., молителят бил изкупил неговия дял с договор от 25.09.2012 г. Подписи като свидетели за извършените от него плащания на дела на П. К. били покойният вече Г. М. и синът му И. М.. С Г. М. не са спирали никога да обсъждат въпроса с прехвърлянето на дяловете от имотите (земя и сгради), които е платил молителят и които всички знаели, че са негови. За съжаление, тъй като първоначално общият имот представлявал части от обща по-голяма база на длъжника по изпълнителното дело „Геосонда сервиз-96” ООД, предпочели първо да отделят техния имот от базата, да извършат необходимите заснемания на сгради и едва след като обособят самостоятелните обекти, да се разпоредят със сделката в предвидената от закона форма, а именно под форма на нотариален акт. Тези дейности им отнели не малко средства и години, но тъй като имали доверие помежду си не бързали особено, още повече че възнамерявали да инвестират и в отделен обслужващ техните бази път.

През това време продължили да си владеят и ползват имотите както се били договорили още при закупуването им - обстоятелство, което не се било променило и до ден днешен.

Молителят сочи, че частта от имотите, която бил заплатил, респективно владеел и ползвал от самото начало - февруари 2009 година и което бил присъединил като владение със закупуване частта на П. К. през септември 2012 г. били: сграда 2 и сграда 3 изцяло, 4/7 идеални части от сграда 1, (които идеални части били обособени като отделни халета в сградата) и 1771 кв.м. от поземления имот - обстоятелство, за което разполагал с десетки свидетели. За съжаление през юли 2021 г. Г. М. починал и въпреки, че ситуацията за него не се променила, защото не бил спирал и за миг да ползва и владее своите части от имотите, се свързал със съпругата и децата на Г. М., с които от години се познавали, за да приключат този въпрос. Те се отзовали без проблем, отвърнали му, че са наясно, кой каква част от имотите има и няма да осквернят паметта на Г. М., а ще съдействат на драго сърце. Споделили са, че ще наемат адвокат от С., който да придвижи документите, на което ищецът не се е възпротивил. След известно време синът на Г.М. - И. Г. М. се обадил по телефона на ищеца и малко притеснено му споделил, че били направили нещо, ама не както трябвало и сега мислели, как да го оправят. Лично му разказал, че на 22.02.2022 г. тримата наследници - той, сестра му и майка им - Й. И. М., се явили пред нотариус в гр. П. и се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху имотите, възложени на баща му с Постановлението по изп.дело № 1026/2002 г., а след това майка му Й. М. му била подарила на него и на сестра му своите 4/6 идеални части.

Така към настоящия момент той и сестра му били собственици на целите имоти, но за разлика от И. М., неговата сестра - Г. Д. била решила, че не желаела да прехвърля дяловете, които се полагали на молителя.

Сочи, че той продължавал да работи в неговата част от имотите, но при така създалата се ситуация, намирал за напълно възможно И. М. и Г. Д. да се разпоредят с имотите и по този начин да осуетят или поне силно да затруднят възможността му за успешно провеждане на бъдещ установителен иск.

Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови съдебно решение, с което приеме за установено, че ответниците не са собственици на сграда с идентификатор 2 сграда с идентификатор , и на 3/7 идеални части от сграда с идентификатор (които идеални части са обособени като отделни халета/клетки вътре в сградата) и на прилежащ към тях терен с площ 1771 кв.м от поземления имот, в който сградите са разположени, с идентификатор по КККР на гр. П., с адрес: бул. „А. С.” № , целият с площ от 2 352 кв.м.

Моли се също така, съдът да отмени Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 39, том 1, рег. № 476, дело № 36/22.02.2022г. по описа на нотариус Б. О. с рег. №721 до размера на действително притежаваните от ответниците части от имота, а именно до: 3/7 идеални части от сграда с идентификатор , (които идеални части са обособени като отделни халета/клетки вътре в сградата) и 581 кв.м от поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. П., с адрес: ул. „А. С.” № , целият с площ от 2352 кв.м.

Моли се ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца всички съдебноделоводни разноски, сторени за производството в настоящата инстанция, както и разноските по обезпечаването на бъдещ иск във връзка с проведеното ч.гр.д. № 293/2022г. по описа на ОС Пазарджик.

Представят се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

Моли се да бъде задължена по реда на чл.186 от ГПК, нотариус Б. О. да представи заверен препис от цялото нотариално дело №36/22.02.2022г.

Да се допусне СТЕ, която след запознаване със св.показания да отговори на формулирани въпроси.

Моли се да бъдат допуснати до разпит 5-ма свидетели, които да установят посочените в молбата факти и обстоятелства.

След повторно оставяне на исковата молба „без движение“, с молба вх.

№8750/12.12.2022 г., постъпила от адв. Д., пълномощник на Н. П., се уточнява, че ищецът е придобил на основание давностно владение собствеността върху сграда с идентификатор сграда с идентификатор, и на 4/7 идеални части от сграда с идентификатор (които идеални части са обособени като отделни 4 халета/клетки вътре в сградата) и на прилежащ към тях терен с площ 1771 кв.м от поземления имот, в който сградите са разположени, с идентификатор по КККР на гр. П., с адрес: бул. „А. С.” № , целият с площ от 2 352 кв.м., като е осъществил непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, считано от 2702.2009 година/датата на постановлението на възлагане на целият имот/, като на 25.02.2012г. е заплатил и владеел и частите закупени от П.К., като на тази дата се бил настанил като едноличен владелец, присъединявайки към своето владение и владението на П. К., също започнало на 27.02.2009 година.В тази молба се отричат изцяло правата на ответниците, тъй като от 27.09.2009 година, когато имотът е бил закупен на публична продан, нито ответниците, нито техният наследодател –Г. М. са ги владели или ползвали.

На ответниците е даден срок за становище и от тримата са постъпили становища, с които оспорват изцяло твърденията на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Г. М. и Й. И. М., чрез пълномощника им адв. К. Ш., в който изразяват становище по предявения срещу тях отрицателен установителен иск.

Твърди се, че подадената искова молба била процесуално недопустима по 3 отношение на ищеца Н. В. П., тъй като съгласно представеният като писмено доказателство констативен нотариален акт за право на собственост № 39, том I, рег. № 476, нот.дело 36 от 22.02.2022 год., заверен от нотариус Б. О. с рег. №721, ищецът не се явявал съсобственик на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, на АГКК, с адрес на имота гр.П., ул.„А. С.” №, целият с площ от 2352 квадратни метра, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор застроена площ 513 квадратни метра, Сграда с идентификатор застроена площ 69 квадратни метра и Сграда с идентификатор застроена площ 222 квадратни метра.

Сочи се, че искът бил недопустим и по отношение на ответницата Й. И. М., като се твърди, че същата не била собственик на имота, поради факта, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №40, том I, рег.№479, нот. дело № 37 от 22.02.2022 год., заверен от нотариус Б. О. с рег. № 721, е дарила своите 4/6 идеални части от процесният имот на другите двама ответници И. Г. М. и Г. Г. Д..

Излагат се съображения и относно основателността на предявеният иск, а именно:

Неоснователно било оспорването от ищеца на констативен нотариален акт за право на собственост №39, том I, рег. № 476, нот.д. 36 от 22.02.2022 год., тъй като същият бил съставен въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.02.2009год., по изп.д. №1026/2002г. от ДСИ В. Л., при PC Пазарджик, което постановление било влязло в законна сила на 18.03.2009 год., с поправка на Постановлението от 02.11.2011год., вписано в Служба по вписванията при РС Пазарджик с вх. per. № 4792 от 07.06.2012год., с акт 188, том 19, по силата на което собствеността на процесният имот и сградите в него били възложени върху Г. С. М., починал на год., наследодател на ответниците.

Сочи се, че не отговаряли на истината, твърденията на ищеца, че тримата ответници не били собственици на имота и сградите, построени в него, поради неверни констатации в нотариалния акт.

Сочи се, че описаната от ищеца в исковата молба предистория на Констативния нотариален акт, касаеща отношенията във връзка с имота и сградите, между него и покойният Г. С. М., ответниците не знаели дали била вярна, тъй като през последните години И. М. не бил в добри отношения с баща си, не били се виждали и разговаряли, а Й. М. никога не била обсъждала със съпруга си Г. М., процесния имот и сгради. И двамата знаели и били останали с впечатлението, че имотът и сградите били закупени от Г. М., и че само той е бил собственик. Били научили за претенциите на ищеца П. след смъртта на техният наследодател, като същият първо ги бил притеснявал по телефона с искане да му бъдат прехвърлени част от имота и сградите, а впоследствие с нотариална покана бил предявил същите претенции.

Разпечатката съдържа 32 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abc0ce17-537a-4ca4-b339-149ee9a501c6