Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 300 от 26.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 423/2024
Вид
Решение № 300
Подписан
26.03.2024
В сила
26.03.2024
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17 ал. 4 и 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17 ал. 4 и 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 4, предл. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 25 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 41 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6 ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Бургас, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500423 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 1288/ 01.03.2024 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов ,с район на действие-Бургаски окръжен съд , депозирана от процесуалния представител на взискателя Е.Ц.Д. гр.*** против действие на ЧСИ Илко Бакалов ,с рег.№ 705, с район на действие БОС, изразяващо се в разпореждане от 15.02.2024 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 424/2023 г. по описа на ЧСИ И.Бакалов .

В жалбата се навеждат доводи ,че разпореждането за прекратяване е недопустимо-в него не се посочва основанието за прекратяване на делото ,тъй като в ГПК не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното дело при спор относно размера на задължението .Актът е и неправилен,съдебният изпълнител е следвало да поиска от съда ,издал изпълнителния лист справка относно размера на дяловете в ЕС на длъжника .Няма спор ,че страни в производството са самите етажни собственици ,което е доразвито и в новата разпоредба на чл.6 ал. 4 от ЗУЕС,съгласно която собствениците отговоратя за задълженията на ЕС съобразно притежаваните от тях ид.части от общите части на сградата.

1

Моли се за отмяна на разпореждането за прекратяване и връщане на делото за по-нататъшен ход ,както и за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата-„Санита ВК“ООД – длъжникът в изпълнителното производство ,чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата

.Процесното задължение за разноски е възникнало с влизане в сила на решението по гр.д. № 1327/2021 г. на РС-Несебър и към тази дата притежаваните от длъжника ид.части от общите части не са били в същия размер ,както към 29.04.2021 г. поради извършени през 2022 г. разпоредителни сделки.Всъщност липсва решение по чл. 17 ал. 4 и 5 ЗУЕС за определяне проценти ид.части за всеки собственик.Счита се ,че ЧСИ не е компетентен да прилага нормата на чл. 6. Ал. 4 ЗУЕС,нито да преценя кой е правно релевантния момент ,към който да се определи точния размер на притежаваните от всеки от собствениците ид.части .Освен всичко друго принедитулно изпълнение срещу отделен етажен собственик е недопустимо ,когато той не е посочен в изпълнителния лист,изпълнението се насочва само срещу имуществото на посочения в изпълнителния лист длъжник и процесуалният закон не допуска предприемане на принудителни действия срещу лице ,различно от посоченото в изпълнителния титул .

Моли се за потвърждаване на разпореждането за прекратяване и присъждане на разноски .

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Бакалов е изложил мотиви по отношение на обжалваното разпореждане , в които излага доводи за неоснователност на жалбата..

След като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:

С молба от 11.12.2023г. до ЧСИ Илко Бакалов жалбоподателят Е. Д. е поискал да се образува изпълнително дело срещу „Санита ВК „ООД въз основа на изпълнителен лист ,издаден по гр.д. № 1327/2021 г. на РС-Несебър .

С поканата за доброволно изпълнение е наложен запор на банковата сметка на длъжника ,като от запора в доброволния срок е получена сумата от 1147,95 лв. /изцяло дължимата по делото сума/.Поканата за доброволно изпълнение е изпратена първоначално по пощата /като е била върната / и след 2 това е изпратена за връчване чрез ЧСИ в гр. Пловдив ,като е връчена на 23.01.2024 г.

На 25.01.2024 г. е постъпила молба от процесуалния представител на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело ,като на 15.02.2024 г.

,споделяйки изложените от длъжника мотиви

ЧСИ с атакуваното разпореждане е прекратил производството по делото ,като е изложил мотиви ,че размера на задължението на конкретния длъжник не би могъл да бъде изчислен ,а на ЧСИ не може да се вменява задължението да събира документи за определяне размера на задължението .

Разпореждането е правилно ,като следва да се отбележи ,че изпълнителното производство изначално е било неправилно образувано .

Изпълнителният лист ,въз основа на който е образувано изпълнителното дело , е издаден по гр.д. № 1327/2021 г. по описа на РС-Несебър въз основа на влязлото в сила решение по това дело ,с което е осъдена етажната собственост в сграда „Бохемия „,КК“Слънчев бряг“,с ид № *** и № ***,представлявани от управителя „Санита ВК“ООД да заплати на Е. Ц. Д. от гр.*** сумата 923 лв. – разноски по делото .

С други думи – в изпълнителния лист като длъжник е посочена ЕС на сграда „Бохемия“ и е било недопустимо образуването на изпълнително производство срещу длъжник ,различен от посочения в изпълнителния лист.Безспорна е докткрината и съдебната практика,че субективните предели на изпълнителния процес се определят от изпълнителния титул ,като принудителното изпълнение може да се насочва само срещу посочения в изп.титул и в полза на посочения в него взискател.Изключенията са само в строго регламентирани случаи,изчерпателно визирани в разпоредбата на чл.

429 ГПК и настоящият случай не попада в тези изключения .Съдебният изпълнител не може да излиза извън пределите на изпълнителния лист ,като го тълкува и е недопустимо да насочва изпълнителни действия срещу лиа,които не фигурират изрично в изпълнителния титул като длъжници .Затова и неправилно е било образувано изпълнителното дело срещу длъжник ,който не фигурира в изпълнителния лист ,а представлява отделен етажен собственик .

Ответници по иска по чл. 40 ЗУЕС са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, които се представляват от 3 председателя на управителния съвет (управителя) или упълномощено от тях лице (етажната собственост е неперсонифицирана и не може да участва като страна в материални или процесуални правоотношения). Касае се за изрично предвидено в чл. 41 ЗУЕС процесуално представителство на етажните собственици, при което изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост, без да е необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици В решението си /въз основа на което след влизането му в сила е издаден изпълнителния лист /районният съд е приел, че предявеният иск попада в обхвата на делата по чл. 23, ал. 4, предл. 1 ЗУЕС, по които етажните собственици се представляват от управителя, без за това да е необходимо изричното му овластяване от общото събрание, респ. - участие на всички етажни собственици като страна по делото. /вж. в този смисъл принципните разяснения в решение № 12 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о. и определение № 59 от 27.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4776/2018 г., I г. о./. Както в първата, така и във въззивната инстанция не е имало искане на конкретни етажни собственици да бъдат конституирани като ответници по предявения иск, за да могат лично да участват в делото.

Практиката на ВКС, еднозначно приема, че при искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, когато не е създадено сдружение по чл. 25 ЗУЕС, ответници са етажните собственици, които не са предявили иска, като те се представляват пред съда от председателя на управителния съвет или от управителя на основание чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. Приема се, че в този случай има законно представителство, предвидено с цел улесняване на процедурата по движение на делата, за да не бъде призоваван всеки етажен собственик поотделно.

Приема се също, че в този случай законът не изисква в исковата молба да се сочат имената, адресите и ЕГН на ответниците- етажни собственици.

Непосочването на тези данни не представлява нередовност на исковата молба и не обуславя прекратяване на делото поради неизпълнение на указания на съда в тази насока. За да се приеме, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, достатъчно е да бъдат посочени имената и адресите за призоваване на председателя на управителния съвет. В 4 този смисъл са решение № 60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о., постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК, както и практика по частни жалби срещу преграждащи определения по искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС - определение № 314 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2009 г., II г. о., определение № 294 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о., определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., определение № 546 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2013 г., I г. о.Приема се също, че участието на етажните собственици по дела, по които управителят ги представлява, е предоставено на тяхната преценка и желание за всеки конкретен случай – чл. 23, ал. 5 ЗУЕС. По искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., определение № 546 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2013 г., I г. о.

С други думи ,принудително изпълнение срещу отделен етажен собственик е недопустимо ,доколкото той не е посочен в изпълнителния лист ,без значение е дали и как е установен размерът на притежаваните от него ид.части от общите части на сградата .В тази връзка и с оглед казаното погоре , е недопустимо насочване на принудителното изпълнение срещу лица ,посочени като длъжници в молбата за образуване на изпълнително дело ,когато те не влизат в субективните предели на представения изпълнителен лист.Затова и обжалваното разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело е правилно .Не може да се изисква и е недопустимо съдебният изпълнител да определя какви са притежаваните ид.части в сградата – етажна собственост на различните етажни собственици и то въз основа на неофициални документи ,без тези части да са посочени в решението и изпълнителния лист.Правото на принудително изпълнение не принадлежи всекимо ,а само на лицето ,което изпълнителното основание сочи като кредитор и може да бъде насочено само срещу соченото в същото основание лице като длъжник и тези страни не могат да се подменят по усмотрение на съдебния изпълнител ,или на кредитора .Основание за насочване на изпълнението срещу един от етажните собственици не може да бъде и материалната разпоредбата на чл. 6 ал. 4 от ЗУЕС ,както се сочи от 5 жалбоподателя ,ако конкретните етажни собственици не са посочени в изпълнителния титул .Изпълнителното дело средва да се образува срещу посочения длъжник – етажната собственост ,представлявана от управителя Затова жалбата следва да бъде оставена без уважение и атакуването действия на ЧСИ ,състоящи се в прекратяване на изпълнителното производство да бъдат потвърдени .

При този резултат в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски ,възлизащи на 480 лв. –платено адвокатско възнаграждение ,за което са представени договор за правна защита и платежно нареждане.

По тези съображения Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 1288/ 01.03.2024 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов ,с район на действие-Бургаски окръжен съд , депозирана от процесуалния представител на взискателя Е. Ц. Д. –адв.

Кръстев ,съд.адрес-гр.Бургас,ул.“Цар Симеон !“ № 104,партер против действие т о на ЧСИ Илко Бакалов ,с рег.№ 705, с район на действие БОС, изразяващо се в разпореждане от 15.02.2024 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 424/2023 г. по описа на ЧСИ И.Бакалов .

ОСЪЖДА Е. Ц. Д. ,ЕГН **********,с адрес – гр.***, ул."***" № ** ет.* ап.* ,съд. адрес адв. Кръстев ,съд.адрес-гр.Бургас,ул.“Цар Симеон !“ № 104,партер за заплати на „Санита ВК“ООД ,ЕИК 115771654,със седалище и адрес на управление- гр.Пловдив ,р-н Централен ,ул.“Иван Вазов“ № 36,чрез адв. В.Фотева ,с адрес –Бургас ,ул.“Македония „ № 61-63,оф.1 сумата 480/четиристотин и осемдесет /лева- разноски по делото пред настоящата инстанция.