Решение № 124 от 16.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Русе, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния Караджова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Виржиния Караджова Въззивно гражданско дело № 20264500500157 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. В. В., чрез пълномощника адв.Й. Д. от АК-Русе, против Решение № 1692 от 25.11.2025 г., постановено по гр.дело № 5218/2025 г. по описа на Районен съд-Русе, с което било изменено решението по гр.дело № 1176/2019 г. по описа на РРС, като била увеличена присъдената в полза на детето В.А.В.. ежемесечна издръжка в частта над 320 лева до 450 лв., със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 28.08.2025 г., платима чрез неговата майка и законен представител Х. Е. У.. Счита, че обжалваният акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не е ценил всички събрани в производството доказателства, поради което е стигнал до невярното заключение, че е настъпило съществено изменение в обстоятелствата от момента на постановяване на предходното решение, както и какво е понастоящем материалното състояние на бащата.Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска над 320 лв. до 450 лв., както и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна В.А.В.., действащ чрез своята майка и законен представител Х. Е. У., чрез адв.Н. Б. от АК-Русе, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.Претендират разноски за производството.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.259 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е 1 допустима. Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, като е ограничен от заявеното в жалбата и овластен да следи за интереса на малолетното дете.

Настоящият състав намира, че Решение № 1692 от 25.11.2025 г., постановено по гр.дело № 5218/2025 г. по описа на Районен съд-Русе, е валидно и допустимо.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред районния съд е било образувано по молба на Х. Е.

У., действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетния В.А.В.., роден на **.**.**** г. Изложени били твърдения, че е настъпила промяна в обстоятелствата от постановяване на решението по гр.дело № 1176/2019 г. по описа на Районен съд-Русе, с което била изменена присъдената в полза на правоимащия ежемесечна издръжка, като същата била увеличена на 150 лева, считано от 25.02.2019 г. Посочено било, че последната вече се явява под законно установения минимум по чл.142 ал.2 СК, като същевременно детето е в по-висока възраст, нараснали са разходите му за храна, облекло, учебни пособия, повишили са се цените на стоките и услугите. Промяна настъпила и във финансовите възможности на родителя, дължащ издръжка.

С отговора на исковата молба ответникът е изразил съгласие издръжката да бъде увеличена на 300 лв., като изложил твърдения, че понастоящем има задължения към още две малолетни деца-А. А. В., родена на **.**.**** г., и И.А.В.., роден на **.**.**** г. Представил и доказателства за доходите си.

Районният съд уважил иска така, както е бил предявен, като е изложил мотиви, че присъдената до момента издръжка за В. е под законоустановения минимум по чл.142 ал.2 СК, отчел е обстоятелството, че правоимащият вече е в по-висока възраст, като е настъпила промяна и в цените на стоките и услугите, респективно във финансовите възможности на родителите.

Посочено е, че майката няма сключен трудов договор, а бащата полага труд в Република Германия с почасово заплащане от 13 евро на час при пълен работен ден. При тези данни, основният съд е преценил, че детето се нуждае от месечна издръжка в размер на 800 лв., поделена между родителите в съотношение 350 лв. за Х. У. и 450 лева за ответника.

Настоящият състав намира въззивната жалба за частично основателна.

Издръжката, чието увеличение се иска, е била определена с влязло в сила решение от 17.05.2019 г. по гр.дело № 1176/ 2019 г. по описа на РРС, в размер на 150 лв., считано от 25.02.2019 г., при приети доходи на родителите към него момент в размер на по 560 лв. Оттогава са изминали над 7 години.

Понастоящем В., роден на **.**.**** г. (У-ние за раждане-дубликат от 2

07.01.2019 г., издаден от Община-Русе), е на ** години и * месеца. По делото пред районния съд е прието, че майката няма сключен трудов договор, но е трудоспособна и се осигурява на минимална работна заплата при “******** *******“ ЕООД-Русе. Справката в Търговски регистър обаче показва, че лицето е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, което обстоятелство не е било отчетено от първоинстанционния съд. От друга страна, настоящият състав констатира, че районният съдия неправилно е посочил, че бащата работи на пълен работен ден. От представените в надлежен превод трудови договори, се установява, че ответникът работи като монтажник не 40 часа, а 20 часа седмично. Изобщо не е било обсъдено обстоятелството, че към настоящия момент бащата има задължение към още две малолетни деца-А. А. В., родена на **.**.**** г., и И.А.В.., роден на **.**.**** г.

При така установеното, като отчита и фактите, настъпили след предявяване на иска от значение за спорното право, въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява неправилно в частта, касаеща периода от подаване на исковата молба-28.08.2025 г. и до 31.12.2025 г., когато детето е било в по-ниска възраст и са били различни икономическите условия в страната. Правилни са изводите на районния съдия, че от постановяване на предходното решение са изминали над седем години. През този период съществено са се променили икономическите условия в страната. Значително са нараснали цените на стоките и услугите.Няколко пъти е бил увеличаван размера на минималната работна заплата за страната. Промяна е настъпила във финансовите възможности на родителите.Определената издръжка за В. безспорно вече е под законово определения минимум, визиран в чл.142 ал.2 СК.Това обуславя нуждата от присъждане на издръжка на по-висока стойност.

Нараснали са потребностите на детето за храна, облекло, учебни и други пособия. Двамата родители са трудоспособни-майката развива търговска дейност, а бащата, макар и да работи на четиричасов работен ден, е в състояние да си осигури допълнителен доход по друго трудово правоотношение. Безспорно следва да се отчете обстоятелството, че към настоящия момент ответникът има ангажимент към още две деца. Те обаче са в значително по-ниска възраст от В., а е ноторно известно, че в Република Германия, където живее семейството на бащата, се следват месечни добавки за всяко от децата и те са в размер на поне по 250 евро. При тези данни, настоящият състав намира, че А. В. няма да е затруднен да заплаща издръжка на ищеца на по-висока стойност, съобразен с възрастта и потребностите на В., но за времето 28.08.-31.12.2025 г., когато са били различни икономическите условия във всяка от държавите, където родителите реализират доходи, този размер следва да се редуцира от 230,08 евро /450 лв./ до 204,52 евро /400 лв./.

В останалата част обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора първоинстанционният акт трябва да бъде променен и в частта за разноските, като в полза на адвоката, оказал безплатна 3 правна помощ на ищеца в хипотезата на чл.38 ЗА, се присъди сумата от 241,44 евро /472,22 лв./ вместо 255,65 евро /500 лв./, дължими по посочена от лицето банкова сметка. За осъщественото представителство пред тази инстанция на процесуалния представител се следва възнаграждение в размер на 200 евро, платимо от въззивника. В полза на последния, съобразно изхода от спора, трябва да се присъди сумата от 24,81 евро, дължими му от въззиваемата страна.

По изложените съображения, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1692 от 25.11.2025 г., постановено по гр.дело № 5218/2025 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, в която е било изменено Решение № 847 от 17.05.2019 г. по гр.дело № 1176/2019 г. по описа на РРС и е била увеличена присъдената в полза на детето В.А.В.., роден на **.**.**** г., ежемесечна издръжка за периода 28.08.-31.12.2025 г. от 150 лв. на 450 лв., дължима от бащата А. В. В., ЕГН **********, и платима чрез Х. Е. У., ЛНЧ **********, в качеството й на майка и законен представител на правоимащия и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка за детето В.А.В.., ЕГН **********, за периода 28.08.-31.12.2025 г. от 150 лв. на 204,52 евро /400 лв./, платима му чрез неговата майка и законен представител Х. Е. У., ЛНЧ **********, от бащата А. В. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за посоченото време в частта над 204,52 евро до 230,08 евро / 450 лв./, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1692 от 25.11.2025 г., постановено по гр.дело № 5218/2025 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, в която е било изменено Решение № 847 от 17.05.2019 г. по гр.дело № 1176/2019 г. по описа на РРС и е била увеличена присъдената в полза на детето В.А.В.., роден на **.**.**** г., ежемесечна издръжка, от 150 лв. на 230,08 евро /450 лв./, дължима от бащата А. В. В., ЕГН **********, и платима чрез Х. Е. У., ЛНЧ **********, в качеството й на майка и законен представител на правоимащия, считано от 01.01.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ИЗМЕНЯ Решение № 1692 от 25.11.2025 г., постановено по гр.дело № 5218/2025 г. по описа на Районен съд-Русе в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, от с.****** *****, общ.******, обл.Русе, ул.“**** *****“ № **, със съдебен адрес: гр.*** ******, обл.Русе, ул.“*****“ № *, чрез адв.Й. Д. от АК-Русе, да заплати на адв.Н. Б. от АК-Русе, БУЛСТАТ 179080756, по посочена от него банкова сметка, сумата от 241,44 евро, представляваща възнаграждение за оказаната от него безплатна правна 4 помощ по чл.38 ЗА пред РРС на В.А.В.., чрез неговата майка и законен представител Х. Е. У., от гр.Русе.

ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, от с.****** *****, общ.******, обл.Русе, ул.“**** *****“ № **, със съдебен адрес: гр.*** ******, обл.Русе, ул.“*****“ № *, чрез адв.Й. Д. от АК-Русе, да заплати на адв.Н. Б. от АК-Русе, БУЛСТАТ 179080756, по посочена от него банкова сметка, сумата от 200 евро, представляваща възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ по чл.38 ЗА пред тази инстанция по чл.38 ЗА на В.А.В.., чрез неговата майка и законен представител Х. Е. У., от гр.Русе.

ОСЪЖДА Х. Е. У., ЛНЧ **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“****** *****“ № 19, ет.4, офис № 17, чрез адв.Н. Б. от АК-Русе, действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетния В.А.В.., роден на **.**.**** г., да заплати на А. В. В., ЕГН **********, от с.****** *****, общ.******, обл.Русе, ул.“**** *****“ № **, със съдебен адрес: гр.*** ******, обл.Русе, ул.“*****“ № *, чрез адв.Й. Д. от АК-Русе, сумата от 24,81 евро, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от въззивната жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5