Присъда № 513 от 08.10.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 513 от 08.10.2025 г., постановена по НОХД № 4319/2025 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Д П № 1108/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 29127/2024 г. по описа на СРП против М. Я. М., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК – за това, че на **** г., около 16:40 часа, в гр. ***, кв. „***“, ул. ****, от паркиран пред адреса лек автомобил марка „****“ с peг. № ****, отнел чужди движими вещи: черна чанта тип „банан“ на стойност 25 лв., намираща се в чантата парична сума в размер на 1600 лв., намиращо се в чантата зарядно за телефон „***“ на стойност 20 лв. и намиращ се в чантата кожен калъф за документи с надпис „****“ на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 1650 лв. от владението на А. Ц. Т. /нейна собственост/, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372, ал.1 от НПК, подсъдимият М. заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие. След изслушване самопризнанията на подсъдимия и като констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание към минималния размер, тъй като същият бил млад, неосъждан, съдействал за разкриване на обективната истина и съжалявал за стореното.

Защитникът адв. П. счита, че обвинението било доказано. Пледира за налагане на наказание в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият

М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Признава се за виновен в извършването на посоченото престъпление и се солидаризира с казаното от защитника му. Изказва съжаление за стореното и моли за по-леко наказание.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

1

Подсъдимият М. Я. М. е роден на *** г. в гр. ***. Същият е българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с адрес гр.

***, ********, с ЕГН: **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият М. Я. М. не е осъждан.

На **** г., около 16:40 часа, свидетелката А. Ц. Т. паркирала управлявания от нея автомобил марка „****“ с peг. № **** в гр. ***, кв. „***“, на ул. „*****“ пред № 51, където се намирал автосервиз, в който работел свидетелят Ф. Г. Г.. Между предните две седалки на автомобила свидетелката Т. била оставила дамската си черна чанта тип „банан“, в която имало парична сума от 1600 лева, зарядно за телефон „***“ и кожен калъф за документи с надпис „****“. След като свидетелката Т. паркирала управлявания от нея автомобил, същата излязла от превозното средство, но оставила отворен прозореца на шофьорската врата на автомобила и влязла в намиращия се в близост автосервиз, където работел свидетелят Ф. Г. Г..

В този момент покрай паркирания от свидетелката Т. лек автомобил преминали подсъдимият М. Я. М. и свидетелката Ц. Д. В.. Подсъдимият М. видял, че прозорецът на шофьорската врата на автомобила е отворен и че между двете предни седалки на автомобила има оставена черна дамска чанта, при което решил да вземе въпросната чанта. Подсъдимият М. се доближил до автомобила, бръкнал през отворения прозорец на предната врата и взел дамската чанта на свидетелката А. Т. с намиращите се в нея вещи и парична сума. След това подсъдимият М. М. и свидетелката Ц. В. се отдалечили от местопрестъплението.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи е следната: черна чанта тип „банан“ на стойност 25 лв., парична сума в размер на 1600 лв., зарядно за телефон „***“ на стойност 20 лв. и кожен калъф за документи с надпис „****“ на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 1650 лв.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия М., подкрепени от показанията на свидетелите А. Т., Ф. Г., Л. Н., Г. Г. и Ц. В., дадени на досъдебното производство; заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство видео-техническа и съдебно-икономическа експертизи; протокол за доброволно предаване на част от паричната сума от **** г.; протокол за оглед на местопроизшествие от **** г. и справка за съдимост на подсъдимия М.. При постановяване на присъдата си съдът, въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани на досъдебното производство, прие за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без да събира доказателства за фактите, посочени в обстоятелствената му част.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът 2 направи следните правни изводи:

С описаните по-горе действия подсъдимият М. Я. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.

От обективна страна е налице деяние, засягащо обществените отношения свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на фактическа власт върху вещта от страна на дееца. На инкриминираната дата подсъдимият М. е отнел от владението на пострадалата А. Т., без нейно съгласие процесната дамска чанта и намиращите се в нея парична сума от 1600 лева, зарядно за телефон „***“ и кожен калъф за документи с надпис „****“, които са били собственост именно на пострадалата Т.. Подсъдимият М. е извършител на деянието, тъй като лично е осъществил действията по отнемането на вещите и установяването на трайна фактическа власт върху тях.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е искал противозаконно да присвои инкриминираните вещи. Съзнавала е, че те се владеят от друго лице и че няма съгласие от страна на това лице, фактическата власт да премине у дееца.

Съзнавал е, че с действията му вещите ще преминат от патримониума на пострадалата Т. в негова фактическа власт, което ще доведе до причиняване на имотна вреда и обедняване на пострадалата Т., съответно той ще се обогати неправомерно, като именно това е целял подсъдимият.

По наказанието:

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия М. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.

Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия М., младата му възраст (19 години към датата на деянието) и изразеното пред съда съжаление за стореното.

Смекчаващо отговорността обстоятелство е също така направеното самопризнание от подсъдимия още в хода на досъдебното производство.

Направеното самопризнание пред съда не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е предпоставка за прилагане на чл.58а, ал.1 от НК. От друга страна, като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете немалката стойност на инкриминираните вещи, а именно 1650 лева. В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия М. при условията на чл.55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността 3 обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а и наличието на отегчаващи такива не може да обоснове несъразмерност между извършеното престъпление и предвиденото в закона наказание. При определяне размера на наказанието съдът съобрази превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което прецени, че същото следва да бъде около минимума. По отношение конкретния размер на наказанието съдът намира, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година. Тъй като производството е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, на основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, а именно на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.

Съдът счита, че за постигане целите на наказанието, чрез поправянето и превъзпитанието на осъдения, не е наложително той да изтърпява ефективно това наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК го отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години. Обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан говори, че личността му не се отличава с висока степен на обществена опасност и основната цел, а именно превъзпитанието му за в бъдеще да се въздържа от престъпни деяния, може да бъде постигната и без да е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Подсъдимият е в млада възраст, има малко дете, за което трябва да се грижи, поради което едно изолиране в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода би го лишило от финансови средства, необходими за неговата издръжка и тази на детето, а освен това ще се отрази неблагоприятно върху възможността му да реализира доходи по един честен и почтен начин, чрез полагане на труд. От друга страна попадането на такова място би могло да окаже по-скоро отрицателно въздействие върху психиката и личността му, вместо да го поправи и превъзпита. През този тригодишен изпитателен срок подсъдимият М. ще има възможност да преосмисли постъпката си, да полага труд и да живее като пълноценен член на обществото, но под страх, че ако извърши ново престъпление, може да се наложи да изтърпи и отложеното му наказание.

Съдът намира така наложеното наказание за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. С това наказание ще бъдат постигнати напълно целите, визирани в чл.36 от НК.

По разноските:

След като подсъдимият М. беше признат за виновен, то на основание чл.189, ал.3 от НПК, той следва да заплати по сметка на СДВР сумата от 327,45 лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски по делото за експертизи.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 513 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ

Съдебни

В. М. П. заседатели: П. Б. С. при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА и прокурора Б. Р. К. като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело от общ характер № 20251110204319 по описа за 2025 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Я. М. - роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес гр. ***, ул. ***, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на *** г. около 16:40 часа, в гр. София, кв. „****“, ул. **** от паркиран пред адреса лек автомобил марка „***“ с peг. № ***, отнел чужди движими вещи: черна чанта тип „банан“ на стойност 25 лв., намираща се в чантата парична сума в размер на 1600 лв., намиращо се в чантата зарядно за телефон „***“ на стойност 20 лв. и намиращ се в чантата кожен калъф за документи с надпис „***“ на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 1650 лв. от владението на А. Ц. Т. /нейна собственост/, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.