Решение № 102 от 04.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20251800500118 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на И. В. К. – длъжник в изпълнителното производство, срещу разпореждане от 20.12.2024 г. по изп. д. № 20207920400092 по описа на ЧСИ Георги Каримов, с рег. № 792 КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него. Моли, същото да бъде отменено, а на съдебният изпълнител - да се дадат указания за неговото прекратяване.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като съдебният изпълнител не бил съобразил направения от него отказ от наследство, в следствие от който воденото срещу него изпълнително производство се явявало недопустимо поради насочването му срещу лице, което не притежава пасивна материалноправна легитимация, тъй като не бил придобил качеството на длъжник. Посочва, че преди образуването на изпълнителното производство, със заявление № 1348 от 19.10.2018г., се е отказал от наследството на своя наследодател (за което му било издадено удостоверение от 26.10.2018г.), поради което не се явявал правоприемник на материалното право да отговоря за задълженията на последния. Действително, в изпълнителния лист той фигурирал като един от длъжниците, но твърди, че посочен като такъв единствено в качеството му на наследник на неговата майка, което, обаче, не било посочено изрично. Счита, че съдебният изпълнител е следвало да остави молбата му за прекратяване на изпълнението без движение, както и да му даде указания за представяне на доказателства, с цел установяване на действителните обстоятелства.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – взискателя „Банка ДСК“ АД, от когото е подадено възражение, с което посочва, че жалбата е 1 допустима, но по същество – неоснователна. Поддържа, че изпълнителното производство започнало по молба на взискателя въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист срещу лицата, посочени в същия като длъжници, а съдебният изпълнител в дейността си е обвързан от неговите субективни предели и не разполага с правомощия да го ревизира. Така, до обезсилване на изпълнителния лист или до настъпване на друго основание по чл. 433 от ГПК, той е длъжен да извършва действия по принудително изпълнение срещу посочените в него лица – длъжници. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна. Изтъква, че органът по изпълнението е обвързан както от обективните, така и от субективните предели на изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното производство.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по изп. д. № 20207920400092 по описа на ЧСИ Георги Каримов е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2019г., издаден по ч. гр. д. № 1081/2018 г. по описа на РС – Ихтиман, срещу П. Г. П., А. П. М., Б. П. П. и И. В. К., които са осъдени разделно да заплатят посочените в него парични суми.

С молба вх. № 01050 от 25.03.2024г. от жалбоподателя И. К. е поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на него, с оглед направен отказ от наследството на неговата майка П. П.. От представеното с молбата удостоверение от РС – Елин Пелин се установява, че този отказ бил вписан в специалната книга за това на РС – Елин Пелин под № 34 от 29.10.2018г.

С разпореждане от 29.03.2024г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника И. К.. Мотивирал се е, че възражението за отказ от наследство е следвало да бъде надлежно направено пред РС – Ихтиман, преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е бил издаден изпълнителният лист.

С молба вх. № 04863 от 19.12.2024г. длъжникът И. К. отново е поискал изпълнението спрямо него да бъде прекратено, поради направения от него отказ от наследството на неговата майка П. П., която е наследник на длъжника по изпълнителното дело – С. П., с прилагане на издадено му от РС- Елин Пелин удостоверение.

С разпореждане от 20.12.2024г. на съдебния изпълнител тази молба също е била оставена без уважение. В разпореждането е посочено, че паричното задължение е на молителя, а не на неговата майка П. П., от чието наследство се е отказал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт са съдебния изпълнител. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

2

Изпълнителният лист очертава обективните и субективни предели на правото на принудително изпълнение. Обективните се отнасят до вземането, което е удостоверено в него, а субективните определят кредитора и длъжника.

За да бъдат законосъобразни действията на сезиран с изпълнителен лист съдебен изпълнител, те следва да се провеждат в удостоверените от изпълнителния лист рамки.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. До настъпване на някое от тях съдебният изпълнител е длъжен да извършва действия по принудително изпълнение срещу длъжника, посочен в изпълнителния лист. В случая изпълнителното основание за образуваното производство е заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Съдебният изпълнител е приложил чл. 428, ал. 1, изр. последно от ГПК, като е изпратил на длъжниците съобщение за образуваното при него дело с копие от изпълнителния лист. В последния като такива са посочени изрично и поименно четири лица, сред които е и жалбоподателят И. К.. От съдържанието на изпълнителния лист не може да се направи извод, че той е бил издаден за дълг на наследодател на (някого от) посочените длъжници, в който случай органът по изпълнението е следвало да процедира по реда на чл.

429 от ГПК. Поради това съдът намира, че жалбоподателят И. К. е надлежна страна в производството по изп.д. № 20207920400092 по описа на ЧСИ Георги Каримов, както и че няма основание за прекратяване на това производство спрямо него.

По тези съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. В. К. срещу разпореждане от 20.12.2024г. по изп. д. № 20207920400092 по описа на ЧСИ Георги Каримов, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на него

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3