Решение № 1096 от 11.10.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Плевен, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430100108 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1481,33 лв. и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 172,37 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу ИВ. Р. Н., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2020443010 4146/2020 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150.

(1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 1 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 770,16 лева, сума за отопление без ИРУ-323,21 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 321,02 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга дялово разпределение- 111,57лв., корекция-0.

Твърди, че в имота на ответника има монтирани 5 ИРУ, 0 водомер, 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 192,78 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 1481,33 лева за главница за периода 01.11.2017г. – 30.04.2020 г. и лихва върху главницата в размер на 172.37 лева за периода 03.01.2018 г. до 07.08.2020 г. и законната лихва върху главницата от 24.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2020443010 4146/2020г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище за неоснователност на предявената претенция. Счита, че липсва договор между страните. Твърди, че доставката е непоискана 2 услуга на основание чл.62 ЗЗП. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност по чл.111 ЗЗД. Развива съображения за характеристиките на сградната инсталация, както и до мерките да избягване на топлинните загуби чрез подмяна на тръбите с полипропиленови с медна вложка. Развива съображения, че правото на собственост е право, а не задължение и сградната инсталация представлява недопустим „данък“ полза на търговско дружество.

Развити са и съображения за прогнозните и изравнителни сметки. Моли претенцията да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане *** на *** Р.И. при РС-Плевен ответника И.Р. Н. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че неплатеното задължение по партидата на процесния топлоснабден имот за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2020г. е в общ размер от 1481,33 лв., а начисленото такова за посочения период е 1525,96 лв. главница/770,16 лева топлоенергия за отопление с ИРУ, 323,21 лв. топлоенергия за отопление без ИРУ, 321,02-ТЕ за сградна инсталация, 0,00 лева топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и 111,57 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. На 01.08.2018г. е извършено плащане в размер на 50 лв., с което са погасени 44,63 лв., дължими за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. и лихва за забава в размер на 5,37 лв. Лихвата за върху горепосочената незаплатена главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.08.2020г. е в размер на 190,81 лв.

3

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 6547,14 куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответника е 192,78 куб.м.

Отоплителните тела в имота са оборудвани с ИРУ, а отопението в баня се осъществява чрез щранг-лира. До имота е доставяна топлоенергия за отопление в баня, за отоплителните тела в другите помещения и дял от ТЕ за сградна инсталация. В апартамента не се ползва топла вода. Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Разпределението на топлоенергията за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. Отчитането на общата топлоенергия в сградатта-етажна собственост става чрез търговски уред- топломер. Той е преминал изискващите се държавни проверки. Монажът му е извършен съгласно изискванията на производителя. Разлики в изчисленията ва фирмата за дялово разпределение не са констатирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1481,33 лв.:

Видно от НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 80, том I, дело № 80/1996 на *** Р.И. при РС-Плевен ответника И.Р. Н. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***. Не се събраха доказателства след придобиване на правото на собственост, ответника да се е разпоредил с него и/или по друг начин да е изгубил правото на собственост. В този смисъл дори не са потивопоставени възражения от процесуалния представител на ответника.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не 4 лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване".

Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.