Разпореждане № 109529 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 109529 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110151806 по описа за 2025 година

Б. Б. Б. е предявил срещу „*** отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2607 лв. по договор за потребителски кредит № 136354 от 25.11.2024 г., както и искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 6 и чл. 8 от договор за потребителски кредит № 136354 от 25.11.2024 г.

С разпореждане от 28.11.2025 г. съдът е указал на ищеца да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на искове, доколкото е посочил, че е бил заместен от друго лице като длъжник по атакувания договор, както и е представил споразумение с кредитора, съгласно което ищецът е бил заместен и освободен от задълженията му по процесния договор за кредит.

В изпълнение на указанията на съда по делото е постъпила молба от 12.12.2025 г., в която се посочва, че имал правен интерес от предявяване на процесните искове, доколкото ответникът продължавал да претендира от ищеца суми по договора за кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответникът е постъпил отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения за недопустимост на предявените искове, доколкото ищецът не бил страна по договора за кредит, като след 15.09.2025 г. не били предприемани действия за поддържане на вземането по отношение на ищеца.

Настоящия състав, като взе предвид фактическите твърдения изложени в исковата молба, намира че предявеният иск е недопустим. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска. В конкретния случай по делото ищецът не излага фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно защитим интерес.

По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите вземането си факти, като при липса на правен интерес производството по делото се прекратява. Съдът, следи служебно за допустимостта на исковете, които са предявени. Принципът на служебното начало, посочен в чл. 7 от ГПК, му възлага това задължение, за да се осигури един допустим процес, който да завърши с валиден акт по съществото на спора. Допустимостта на иска е свързано с наличието на абсолютните 1 процесуални предпоставки за неговото съществуване и надлежно упражняване, както и с отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки/процесуални пречки. Сред първите от тях е наличието на правен интерес, което се свързва и с възникването на правото на иск за едно лице срещу друго. Винаги, когато едно материално право е нарушено или се оспорва, този, който твърди, че го притежава, има право да иска от съда защитата му. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното му упражняване при установителните искове- положителни или отрицателни. Правният интерес винаги възниква от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В ТР № 8/2012/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за предявяването на отрицателен установителен иск е необходим правен интерес. При него ищецът доказва твърденията, с които обосновава правният си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.

Наличието на такъв се преценява във всеки конкретен случаи въз основа на твърденията, изложени в исковата молба. Правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за парично вземане, за което кредиторът не разполага с изпълнителен титул, е налице при спор между страните в правоотношението относно съществуването на това вземане. В случая към исковата молба е представено споразумение от 15.09.2025 г., сключено между ищеца в качеството му на длъжник по процесния договор за кредит, ответника, като кредитор и трето лице по силата, на което споразумение ищецът е бил заместен в дълга и с оглед на разпоредбата на чл.

102, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е освободен от отговорност към кредитора. Нещо повече в постъпили отговор на исковата молба ответникът посочва, че след сключването на споразумението за заместване в дълг от 15.09.2025 г. ищецът не се явява длъжник по договора за кредит и не са търсени плащания от негова страна. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявените с искова молба искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 26 ЗЗД, тъй като със сключеното на основание чл. 102 ЗЗД споразумение за заместване в дълг от 15.09.2025 г., същият не се явява задължено лице по договор за потребителски кредит № 136354 от 25.11.2024 г.

С оглед на гореизложеното, предявените искове се явяват недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба в следва да бъде върната.

Водим от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №

372468/13.11.2025 г., подадена от Б. Б. Б. срещу „***, по която е образувано гр.д. № 51806/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2