Определение № 434 от 13.09.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. София, 11.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600565 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С определение № 149 от 19.06.2024 г., постановено по ч.н.д.

№ 264/24 г. Районен съд - И., 4 наказателен състав е отменил постановление на Районна прокуратура – С., ТО - И. от 14.05.2024 г., с което наказателното производство по ДП № 276/23 г. по описа на РУ-И., пр.пр. № 2356/24 г. по описа на РП – С., ТО - И., водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК е било прекратено.

Против определението е постъпил частен протест от РП – С., ТО - И., в който се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебният акт, като се прави искане за неговата отмяна.

Въззивния съд, след като прецени събраните по делото доказателства и изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от правоимаща страна, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същия е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Досъдебното производство № 276/23 г. по описа на РУ-И., пр. пр. № 2356/24 г. по описа на РП – С., ТО - И. е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно разпит на свидетел от 19.11.2023 г. и същото се е водело срещу Н. Д. за това, че на 19.11.2023 г. около 09:00 часа на 20 – ти км. от АМ „Тракия“, разклона за с. В., С. област, се е заканил с убийство на М. Н. и Д. М., насочвайки пистолет „Барета“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

В хода на образуваното досъдебно производство в качеството на свидетели са разпитани лицата М. Н., Д. М., В. А. С. и П. Н. Н., назначена е и изготвена КСППЕ. Събрани са и писмени доказателства и доказателствени 1 средства, а именно справка от спешен телефона 112, протокол за доброволно предаване, справка от РУ – К. относно извършена проверка в служба „КОС“, протокол за оглед на веществени доказателства от 11.01.2024 г. – 1 бр. компакт диск, със запис от спешен телефон 112 от 19.11.2023 г. в 08.59 часа с продължителност 06.03 минути; протокол за оглед на веществени доказателства от 16.01.2024 г. и справка за съдимост.

От така събраните доказателства се установява, че пострадалите – М. Н. и Д. М. поддържат в показанията си, а това се установява и от подадения сигнал на спешен телефон 112, че на 19.11.2023 г. Н. Д. се е заканил на последните с убийство, като е насочил срещу тях пистолет „Барета“. От друга страна обаче са показанията на Н. Д., който твърди че на посочената дата и място, в действителност е имало ситуация на пътя между него и пострадалите, но последния от своя страна единствено е показал пистолета на пострадалите, като го държал за цевта.

С постановлението, предмет на контрол в настоящото производство, наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.

1, вр. ал. 3, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - тъй като деянието не съставлява престъпление. За да достигне до този извод, прокурорът е посочил, че деянието е несъставомерно, тъй като от събраните по делото доказателства, в това число разпит на свидетеля Н., както и изготвената на досъдебното производство КСППЕ на пострадалата М., се установява, че действията си Н.

Д. не са били обективно годни да създадат основателен страх от осъществяването им, което водело до несъставомерност на деянието от обективна страна. Прокурорът е приел, че липсва съставомерно деяние, тъй като съгласно заключението на изготвената по делото КСППЕ на пострадалата М., отправените закани за убийство не са предизвикали основателен страх у нея за осъществяването им, а от разпита на пострадалия Н. се установява, че последният не е изпитал страх, като е отказал да беседва с вещи лица, за изготвянето на КСППЕ, поради което е прекратил наказателното производство. За да достигне до този извод, прокурорът е приел, че от фактическа страна действията на Н. Д. се свеждат до изваждане на намиращия се в него пистолет марка „Берета“, като го държал за цевта и показал дръжката на намиращите се в съседната лента Н. и М..

С атакуваното определение № 149 от 19.06.2024 г. по ч.н.д. № 264/2024 г. на РС - И. е отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК горепосоченото прекратително постановление.

Първоинстанционният съд е приел, че съобразно трайно установената съдебна практика от правна страна законът не изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, а е достатъчно да би могла да възбуди такъв, като не било от значение за съставомерността на деянието дали действително е изпитан подобен страх. От фактическа страна първоинстанционния съд е изложил, че в постановлението на прокурора не ставало ясно, поради какви причини е възприел, че действията на Д. се свеждат до показване на пострадалите на дръжката на пистолета, като от разпитите на последните, проведени на досъдебното производство, се установява, че са възприели оръжие, насочено срещу тях.

В рамките на производството по чл. 243 НПК, както и във всички други случаи на съдебен контрол в досъдебното производство, съдът дължи 2 проверка на постановения от прокурора акт, като прецени обоснован ли е извършеният анализ на доказателствата и направените изводи за фактите и правото в постановлението за прекратяване на производството, държейки сметка за конституционно установените правомощия на прокурора, без да може да замести неговата преценка за това налице ли е престъпление и доказано ли е виновното му извършване от конкретно лице.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 53/89 г. на ВС, за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК не е необходимо пострадалото лице действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК е достатъчно само да е упражнен психически тормоз по отношение на пострадалия, достатъчно обективиран чрез думи или действия, които сочат на реална и действителна заплаха за живота на лицето, по отношение на което е отправена заканата.

В конкретният случай, заканите отправени към пострадалите Н. и М., чрез действия, а именно насочване/показване на пистолет са възприети от пострадалите. Настоящият състав се солидаризира с изложеното от първоинстанционния съд, че не става ясно защо прокуратурата възприема, че пистолетът е показан на пострадалите, като бил държан от Н. Д. за цевта, при положение, че видно от проведените разпити на свидетелите Н. и М., то последните посочват, че са възприели насочен срещу тях пистолет /разпит на св. Н. от 19.11.2023 г. – л. 15 от ДП; разпит на св. Н. от 18.01.2024 г. – л. 63 ДП и разпит на св. М. от 26.01.2024 г. – л. 67 от ДП/. Районната прокуратура неясно защо възприема версията на Д. за случая, която е противоположна от тази на пострадалите, като в разпита си последния твърди да е извадил притежаваното от него оръжие, което показал на пострадалите, държейки последното за цевта с вдигната на горе дръжка.

От материалите и доказателства, събрани на ДП се установява още, че пострадалия Н. е позвънил незабавно на телефон 112, което само по себе си е достатъчно доказателство, че пострадалият е възприел заканите като сериозни. От обаждането на телефон 112 също могат да се изяснят факти и обстоятелства относно случая най-малкото да се проверят версиите на пострадалите и на лицето срещу което се води досъдебното производство.

От друга страна, въпросът дали заканата е могла да възбуди основателен страх или не, е правен, а не експертен. Именно защото се касае за отговор на правен въпрос, в случая от компетентността на прокурора, същият не е изпълнил задължението си да направи собствен анализ на фактите и да им даде правна оценка в своя акт, с които е прекратил наказателното производство. А това е така, тъй като решаващите изводи на прокурора не могат да бъдат заместени от експертно заключение, чиято цел е да даде отговори на въпроси, по които съдът/разследващите не разполагат със специални знания.

В този смисъл, постановлението на Районна прокуратура - И. е необосновано, както е посочил и първия съд.

Гореизложеното дава основание на Софийски окръжен съд да приеме, че атакуваното определение на първия съд е правилно и следва да бъде 3 потвърдено, поради което и на осн. чл. 246, ал. 5 и 6 НПК, въззивния съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 149 от 19.06.2024 г., постановено по ч.н.д. № 264/2024 г. по описа на Районен съд - И., 4 наказателен състав, с което е отменено постановление на РП – С., ТО - И. от 14.05.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по д. п № 276/23 г. по описа на РУ – И., пр. пр.

№ 2356/2024 г., водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Преписи от същото да се изпратят на пострадалите лица - Д. М.

(жалбоподател) и М. Н..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4