Присъда № 6 от 04.04.2023, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 16/2023
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 04.04.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, буква "а" и буква "б" · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 6/04.04.2023 година, постановена по НОХД № 16/2023 година на Районен съд Поморие
Районна прокуратура Бургас, ТО Поморие е повдигнала обвинения на Й. А. А., роден на *** год. в гр. Поморие, с адрес: ***, българин, с българско гражданство, осъждан, женен, без образование, безработен, с ЕГН **********, за това, че за времето от 07:30 часа до 17:30 часа на 05.11.2022г. в ***, от къща, находяща се на горепосочения адрес, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – чрез счупване на прозорец на заключена входна врата, отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой златен, мъжки пръстен с черен камък, с грамаж 6,01 грама на стойност 420.70 лв. /четиристотин и двадесет лева и седемдесет стотинки/ и паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, или всички вещи на обща стойност в размер на 620.70 лв. /шестстотин и двадесет лева и седемдесет стотинки/, от владението на Г. В. Я. с ЕГН **********, с адрес:
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 букви „а“ и „б“ от НК.
В разпоредително заседание и след предварително излушване, подсъдимият признава всички факти, посочени в обстоятелстваната част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти и иска делото да бъде разгледано по гл. ХХVІІ от НПК при условията на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371 т. 2 от НПК.
При така направеното от подсъдимия искане, делото да бъде разгледано по реда на диференцираното производство по глава двадесет и седма от НПК и становището на страните, че са съгласни с това, съдът прецени съдебното производство да се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиенението и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и изцяло се подкрепя от самопризнанието на подсъдимия.
Предвид това фокусира пледоарията си върху наказанието, което да бъде определено на подсъдимия и индивидуализацията на същото. Сочи, че предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия, а именно пълното съдействие на разследващите органи, искреното самопризнание на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, провеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, както и наказанието, което се предвижда за така повдигнатото обвинение – 5 годни, то на А. следва да бъде наложено наказание от 2 години, което по реда на чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на минамален размер на наказанието, който след индивидуализацията му да бъде намален с 1/3 по реда на чл. 58а от НК, като изтъква като смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление от подсъдимия и затрудненото му 1 положение.
Подсъдимият признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли съда да определи наказание към минималното. В последната си дума отново моли за минимално наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства в досъдебното производство по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият е Й. А. А., роден на *** год. в гр. Поморие, с адрес: ***, българин, с българско гражданство, осъждан, женен, без образование, безработен, с ЕГН **********. Видно от справката му за съД.ст, същият е многократно осъждан за престъпления против собствеността. Последната му влязла в сила присъда е по НОХД № 217/2021 г. на РС Карнобат от 30.07.2021г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, с която му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, изтърпяването на което да е при първоначален строг режим. Така наложеното наказание е било изтърпяно на 22.09.2022г. От изтърпяването на последното му наложено наказание, до извършване на настоящото деяние 05.11.2022г. не са изминали два месеца.
На 05.11.2022г. около 07:30ч. свидетелят Г. В. Я., който живее в ***, излязъл от дома си и отишъл при животните си, които се намирали в северозападната част на града.
В това време подсъдимият А. стоял сам на улицата срещу дома на свидетеля Я. в гр.Каблешково, когото познавал много добре и знаел, че отглежда животни извън града и всяка сутрин по това време излизал от дома си с колата и отивал при тях.Също така знаел, че Я. живее сам и след като излезе от къщата, вътре няма да има никой. Постоял малко докато го чака да излезе, като след като го видял да излиза и да потегля с колата, минал през задния двор на къщата, където намерил метална част на мотика. С нея искал да отвори вратата, но след като я натиснал и не могъл да я отвори, счупил стъклото на входната врата и влязъл през него. В къщата започнал да търси пари и ценности. Повдигнал единия край на килима, с който бил постлан подът в спалнята, където намерил сумата от 200 лева, които били четири банкноти по 50 лева. Взел ги и продължил да търси. След това повдигнал срещуположния край на килима, където намерил един мъжки златен пръстен с черен камък с тегло 6.01 грама, който бил срязан в долната част.
Обвиняемият А. взел и него, след което излязъл от къщата на Я. през счупения прозорец.
След като напуснал дома на Я., обвиняемият се качил на автобус за гр.
Бургас и слязъл на спирка до УМБАЛ-гр.Бургас. Там наблизо посетил игрална зала, където изиграл сумата от 100 лева - част от парите, които отнел от къщата на свидетеля Я.. След това с автобус отишъл до ЖП гара Бургас, откъдето си закупил билет и около 13,30 часа се качил на влак за гр. Сливен.
В гр. Сливен посетил заложна къща „Штедрия" и предложил за продажба 2 мъжки златен пръстен с черен камък, който отнел от дома на свид. Я..
Свидетелката Г.а, която била касиер оценител в „Прима 2000-Заложна къща“ ЕООД, обект 17-„Штедрия“, изпробвала със специална киселина предоставения от А. пръстен, който действително се оказал златен, с тегло 6,01 грама. Свидетелката се съгласила да го закупи. Обвиняемият А. предоставил личната си карта на свидетелката, като същата се убедила, че продавачът отговарял на лицето на снимката на личната карта. Свидетелката Г.а изготвила Заложен билет № 529557/05.11.2022г., с който обвиняемият А. предал на Заложна къща „Штедрия" златния мъжки пръстен с черен камък, с тегло 6,01 грама , за което получил сумата от 296 лева. Заложния билет е подписан за „Заложна къща“ от свидетелката Г.а и за „Заемател“ от обвиняемия А., който също се е подписал и като „Декларатор“ в Декларация към заложния билет.
След като взел парите от заложната къща, обвиняемият А. закупил билет за влак до гр. София и след пристигането си вечерта на 05.11.2022г. в гр. София, обикалял пеша града и преспал в района на гарата. На следващия ден - 06.11.2022г. се придвижил с влак от гр. София до гр. Бургас, откъдето се прибрал в дома си в гр. Каблешково. Обвиняемият изхарчил всички пари, получени от заложната къща в гр. Сливен, както и паричната сума от 200 лв., която откраднал от дома на Я.. Отрича от дома на свидетелят Я. да е взимал моторна резачка, лична и банкова карта и каквито и да било други вещи. При извършване на деянието обвиняемият действал импулсивно, защото около 6:30 часа на същия ден (05.11.2022г.) в кафето в центъра на града се скарал със свидетеля Я., който го обидил.
Около 17:30ч. на 05.11.2022г. свидетелят Я. се прибрал в дома си и установил, че вътрешната дървена врата на къщата му била заключена, но над подвижното крило липсвал прозорецът. Стъклото било счупено на три части, като две били върху стелката за обувки, а третото се намирало на земята до вратата. Свидетелят видял, че вратата е била напъвана с нещо, защото имала побитости около бравата. По принцип Я. заключвал само вътрешната врата на къщата си, а врата на двора и вратата на антрето оставял отключени. След като влязъл в дома си, свидетелят установил, че от кухнята липсва моторна резачка марка „Хуск Варна“, а от спалнята му липсвали 4 броя банкноти с номинал по 50 лева всяка - сума в общ размер на 200 лв., както и златен пръстен с черен камък с тегло 6.01 грама, който бил скрил под килима в стаята. Липсвали и личната му карта и банкова карта на Банка „ДСК“, които били поставени под килима, в близост до пръстена.
След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 10.11.2022г. свидетелката Г.а предала на С.М.П.-инспектор при СКП РУгр.Сливен следните вещи, имащи отношение към разследването: -1/един/ брой Заложен билет № 529557, издаден от заложна къща „ШТЕДРИЯ"; 1 /един/ брой движима вещ-пръстен,описан в заложния билет като: 6,01х злато 14К/585-М-Л /пръстен/. На 14.11.2022г. е извършен оглед на така предадените веществени доказателства, в присъствието на две поемни лица. Изготвен е 3 фотоалбум, след което пръстенът е върнат на свидетеля Я., срещу разписка.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на наказателното производство писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на свидетелските показания на Г. Я., Й. Д., О.Х., Н. Г. и И. Г.а, които са непротиворечиви и в пълнота съответстват на събраните писмени и веществени доказателства. Всички останали протоколи, в това число и протоколите за доброволно предаване и протокол от извършен следствен експеримент, както и изготвените фотоалбуми, също водят съда до установяване на така описаната фактическа обстановка. От извършената по делото оценителна експертиза съдът е заключил, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 620,70 лева, а върнатата впоследствие вещ е на стойност от 420,70 лв.
Съдът счита, че фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и самопризнанието на подсъдимия изцяло си кореспондират, като не са налице противоречия и непълноти по отношение на тях. Това е така, т.к. в протокола за доброволно предаване са описани всички вещи, които подсъдимият е отнел, а същите са открити на местата, посочени в обвинителния акт. За съпричастността на А. в извършеното деяние може да се направи извод и от показанията на свидетелката Г.а, която макар да сочи, че не си спомня как точно е изглеждал той, заявява, че при залагането на златния пръстен лично е сравнила външния му вид със снимката от личната му карта, като не е установила различия.
При тази система от доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана, като от нея могат да се обосноват следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
На база на така събраните доказателства и при така установена фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Й. А. А., е осъществил от субективна и обективна страна признаците на състава на престъплението, описано в 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 букви „а“ и „б“ от НК, тъй като за времето от 07:30 часа до 17:30 часа на 05.11.2022г. в ***, от къща, находяща се на горепосочения адрес, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – чрез счупване на прозорец на заключена входна врата, отнел чужди движими вещи на обща стойност в размер на 620.70 лв., от владението на Г. В. Я., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
4
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събрания по делото доказателствен материал несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществила както първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.