Решение № 498 от 20.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20233100500439 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 89219 /23.12.2022г., подадена от “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Н.И.С. и Р. Ц.Д., срещу решение № 3680 / 28.11.2022г., постановено по гр.д. № 8419 / 2022г. на ВРС, 43 с-в, В ЧАСТТА за горницата над 295,63 лв / двеста деветдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ до присъдените 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищцата Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес:

*********************, лек автомобил „******“, рег. № *******, при застрахователно събитие - ПТП, възникнало на 24.03.2022 г., в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „*****“, рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано и постановено при нарушение на процесуалния закон. Твърди, че предвид неправилното и необосновано заключение на вещото лице по приетата САТЕ, съдът е достигнал до неправилен и необоснован извод, че дължимата сума за обезщетение е в размер на 790 лв. Сочи, че своевременно е оспорил заключението, като е отправил искането, което съдът неправилно не бил уважил. Излага, че вещото лице не било представило информация каква би била 1 стойността на ремонта без включването на сервизи със сертификат ISO и не се било съобразило с Наредба № 24 от 8 март 2006 г., която изрично описва начина за определяне на стойността на вредите при настъпило застрахователно събитие по застраховка гражданска отговорност. Вещото лице не е предоставило и информация за цените предлагани от поне три независими източника при определянето на средната пазарна стойност на боята, както и за тас, заден, десен. При извършване на проверка по отношение на стойността на тасовете за „******" в интернет се установявали цени много под определено от вещото лице като средна стойност и то за 4 бр. тасове. При липса на възможност за определянето на цената за ремонт на дадено МПС по средни пазарни цени, вещото лице е следвало да приложи Наредба № 24 от 8 март 2006г. Твърди, че е неправилно възприетото от първоинстанционния съд становище, което приповтаряло заключението по САТЕ, че автомобил на 12 години към датата на увреждането следва да бъде отремонтиран с нови оригинални авточасти, доставени от официален сервиз на марката. Счита, че предвид периода на експлоатация на МПС и с оглед законовите разпоредби няма пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени части - втора употреба, като определената по този начин цена на ремонта на МПС да бъде съобразена /наред с останалите допустими варианти/ при определяне действителната стойност на вредата. Излага подробна аргументация по отношение на определяне на стойността на вредата. Отправя доказателствено искане – да бъде допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза, по която вещо лице автоексперт да отговори на задачите поставени в отговора на исковата молба, а именно да определи размера на средната пазарна цена за ремонт на процесното МПС, към датата на настъпването на събитието, като представи данни от поне три различни източника. В случай, че данни от поне три различни източника не са налице, да се определи съгласно Наредба 24 от 2006 г. При определянето на средната пазарна цена вещото лице следва да използва и предлаганите на пазара цени за части втора употреба. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалните и процесуалните разпоредби. Сочи, че съобразно трайната съдебна практика, при определяне размера на дължимото се застрахователно обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ - обезщетението следва да е равно на действително претьрпяните вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.

386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия застраховател, евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по 2 отношение на съда, който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл. 400 и чл. 386 КЗ, следва да съобрази Методиката само като минимални стойности, но да определи обезщетението в размер на среднопазарната стойност на ремонта. Твърди, че ответникът не е формулирал своевременно поставените въпроси към вещото лице, като отделно и вещото лице било отговорило пълно и ясно на поставените в молбата, депозирана преди осз въпроси на ответника. Сочи, че ответникът не бил обосновал надлежно предпоставките по чл. 201 от ГПК, за да се допусне повторна експертиза и пъвроинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането на страната. Противопоставя се на искането за допускане на повторна САТЕ, в условията на евентуалност, ако съдът я допусне, моли да е в състав от три вещи лица. Моли съда да потвърди решението, както и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законен или процесуален представител, като е депозирано писмено становище преди датата на съдебното заседание, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна се представлява в открито съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, претендира разноски при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: *********************, с която против „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Княз А. Дондуков“ № 68, е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, сумата от 790 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца л.а. „******“, рег. № ******, при застрахователно събитие - ПТП, възникнало на 24.03.2022г., в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „*****“, рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че на 24.03.2022 г., в гр. Варна, кв. „Чайка“, на паркинга пред бл. *, възниква пътнотранспортно произшествие /ПТП/, по вина на водача на лек автомобил „*****“, рег. № *****, който, при потегляне от паркомясто, удря управлявания от ищеца лек автомобил „******“, рег. № ******, преминаващ пред него. За настъпилото произшествие участниците в същото съставят двустранен констативен протокол за ПТП.

Твърди се, че към датата на инцидента, за л.а „*****“ е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника. Последният е уведомен за настъпилото пътно произшествие, като на автомобила е извършен оглед от застрахователя, при който са установени увреждания по следните елементи от превозното средство: задна броня, заден 3 десен калник, задна дясна врата, лайсна предна дясна врата, тас заден десен. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 344,49 лева, което ищецът намира за недостатъчно да покрие разходите, необходими за възстановяване на автомобила. Заявява, че същите са в размер на 835 лева. При горните доводи настоява за уважаване на предявения иск, като претендира законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че за настъпилото застрахователно събитие е изплатил обезщетение в размер на 344,49 лева, което намира за съответно на вредите, претърпени от пострадалия. Претедираното от последния обезщетение счита за силно завишено и несъответстващото на средните пазарни цени за резервни части, материали и труд, необходими за отстраняване на щетите. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Моли и за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между собственика на л.а. „*****“, рег. № ***** и ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 24.03.2022 г., както и че ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 344,49 лв.

Страните не спорят, а и от представения по делото препис от СРМПС част I, издадено от МВР, се установява, че собственик на л.а. марка „****“, модел „***“, рег. № ******* е ищецът Г. Б. К..

Отново не е спорно между страните, а и видно от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, на 24.03.2022 г., в 13,00 ч., в гр. Варна, кв. „Чайка“, на паркинга пред бл. *, възниква ПТП между собствения на ищеца лек автомобил, движещ се направо и потеглящият от паркомясто л.а. „*****“, рег. № *****. В двустранния протокол, 4 съставен от двамата участници в произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му. Вследствие на произшествието и на двата автомобила са нанесени материални щети. Механизмът на настъпване на ПТП е описан от двамата участници в произшествието, като същите са подписали протокола. Водачът на л.а. „*****“ е посочил, че е виновен за възникване на инцидента.

Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува преписка по щета № 211139126, извършва оглед и изготвя протокол № 11433- 16481272622/24.03.2022 г., както и опис-заключение, от които се установява, че при ПТП са увредени следните елементи от автомобила на ищеца: задна броня, калник заден десен, врата задна дясна, лайсна задна врата дясна, тас заден десен. Ответникът изготвя калкулация, видно от която, общата сума, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 344,49 лева.