Решение № 671 от 28.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. София, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.й М.

Членове:

Веселина Ставрева

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Й. К. Г. като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603318 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI-ва от НПК.

С присъда от 14.05.2021 г., постановена по НОХД № 3209/2015 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, подсъдимият И. А. И. е признат за виновен за това, че на 02.10.2014 г. около 10.20 часа в гр. София, в градинка в близост до кръстовището на ул. „Люботрън“ с ул. „кап. *******“ отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 70.00 лв. и 1 брой сив суитчър марка „Адидас“ на стойност 77.00 лева, всичко на обща стойност от 147.00 лева от владението на В. О. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удари с ръце в областта на главата на В., поради което и на основание чл. 198, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И. чрез неговия защитник адв. В. Й., както и допълнение към въззивната жалба, с 1 доводи за нейната неправилност и необоснованост. Защитата изтъква, че съдебният акт на Софийски районен съд е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните права. Посочено е, че мотивите на съда в частта, в която се обсъждат свидетелските показания, се противоречиви и неоценени в необходимата им пълнота и степен. Моли се за отмяна на така постановената присъда и постановяване на оправдателна такава. Алтернативно, защитата моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа изцяло жалбата и изложените в нея доводи. Критикува се крайния извод на СРС за доказаност на обвинението и се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба за неоснователна, като моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частния обвинител подкрепя становището на представителя на СГП и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и излага подробни доводи в насока присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и обоснована.

Подсъдимият И. И. в лична защита и в предоставената му последна дума моли да бъде признат за невинен, тъй като не е извършил това престъпление и не е бил на посоченото място.

Софийският градски съд, след като обсъди доказателствата по делото, доводите, изложени в жалбата и при цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от първоинстанционния състав и отразен в мотивите към присъдата, е пълен, всеобхватен и изчерпателен. Изводите на решаващия съд почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, след проведена съпоставка помежду им. Събраният по делото доказателствен материал е обсъден, като съдът е кредитирал показанията на тези от тях, които са последователни и вътрешно непротиворечиви.

Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по 2 делото доказателства, намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като по същество се свежда до следното:

Подсъдимият И. А. И. е роден на ******* г. в гр. София, с ЕГН:

********** българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, студент с настоящ адрес: гр. София, бул. „*******.

Частният обвинител В. О. В. към процесната дата – 02.10.2014 г. бил ученик в осми клас в 21 СОУ „Христо Ботев“ в гр. София, като в същото училище учили и свидетелите П.Л., Д.С. и Г. А..

На 02.10.2014 г. по време на голямото междучасие сутринта около 10:00 часа свидетелят В., заедно със съучениците си Л., С. и А. отишли до пазара на РУМ, който се намирал до метростанция „Джеймс Баучер“, и си взели дюнер.

Докато вървели към пазара по ул. „Люботрън“ те се разминали с подсъдимия И. И., който разхождал кучето си – порода „питбул“. На връщане от пазара В. забелязал, че И. си оставил кучето на негов приятел да го държи.

Докато четиримата съученици вървели по пътя на връщане към училището по „Люботрън“ около 10:20 – 10:30 часа, подсъдимият се затичал към частния обвинител, хванал го и го издърпал за якето в градинка в междублоково пространство, намираща се зад барче „Цар Картоф“. Докато го дърпал, И. ударил В. по дясната буза с юмрук, след което му ударил и силен шамар по лявата буза, а междувременно му изрекъл думите: „Сега ще видиш войната между Левски и ЦСКА“, като И. бил привърженик на футболния отбор „ЦСКА“. Свидетелят Л. забелязал, че подсъдимият И., който бил висок, с качулка от суитчър на главата, как дърпа В. в задблоковото пространство, като извикал на И. да го остави, след което застигнал другите си съученици и ги попитал какво става. С. и А. предположили, че И. И. и В. В. се познават и решили да го изчакат на около 20 метра от задблоковото пространство.

Междувременно, те чули звук, наподобяващ удряне на шамар.

В това време в задблоковото пространство подсъдимият попитал В. дали има някакви пари в себе си, но преди да изчака да му се отговори, бръкнал в левия джоб на панталона на В., взел му портмонето и от него изкарал и взел всичките му налични пари – 70 лева. След това дръпнал ципа на сивия суитчър, марка „Адидас“, намиращ се под синьото яке на В., ударил 3 го два пъти с шамар по лявата буза и му казал да го съблича суитчъра. В. много се уплашил и свалил якето си, а после и суитчъра, дал го на подсъдимия, като последният, без да казва нищо, побегнал в посока метростанция „Джеймс Баучер“. След това В. се върнал при съучениците си разплакан, разтревожен и уплашен и им споделил, че подсъдимият му е взел суитчъра и парите. Тогава всички решили да се върнат в училището, за да съобщят на учителите какво се е случило.

В училището В. потърсил първо класния си ръководител Е.К.-П., но не я открил, но в този момент срещнал учителката си по английски език, която го попитала какво е станало и като разбрала, го завела в учителската стая, където била заместник-директора на училището. Междувременно, в училището се разнесъл слух за случилото се с В. и започнало да се говори от учениците, че момчето, което е отнело вещите на В., вероятно е И. – по прякор „Бесния“.

Малко по-късно на същия ден за случилото се разбрала и класния ръководител на В., като последната се обадила на майката на пострадалото дете – Ж. В.а и я информирала, че със сина се е случил инцидент и я извикала да дойде веднага в училището. Свидетелката В.а отишла в училището и влезнала в учителската стая, където се намирали В. В., класната му, учителката му по английски и заместник-директора, като всички го разпитвали кое е момчето, но той им отговорил, че не знае, като бил много притеснен и зачервен. След като споделил, че подсъдимият е разхождал куче, в учителската стая заместник-директора изразил съмнение, че вероятният извършител може да е И., по прякор „Бесния“. В последствие В.а и синът отишли до 04 РУ-СДВР, където подали жалба във връза със случилото се.

В рамките на процесния ден за инцидента разбрала и свидетеля А.К. /В./ - класен ръководител на свидетеля А.А., който бил ученик в 10 клас в същото училище. Последната позвъняла на майката на А. и разказала за случилото се, като малко по-късно А. позвънял на класната си и след като тя му описала, момчето, което е пострадало от случилото се, ученикът А. се сетил, че найвероятно става въпрос за В. В., който бил фен на ЦСКА, понеже по-голямата част от учениците в това училище са привърженици на футболния отбор „Левски“, включително и подсъдимия И..

Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните 4 доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия И. И.; показанията на свидетелите – частния обвинител В. В., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, на свидетеля Ж. В.а, на свидетеля П.Л., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, на свидетеля Д.С., включително и приобщените по реда на чл.

281, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, на свидетеля Г. А., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, на свидетеля А.А., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, на свидетеля Е.К.-П., на свидетеля А.К. /В./, на свидетеля Д.М., на свидетеля К.Л.-М., на свидетеля Й. З., на свидетеля М. Х.; съдебнооценителна ескпертиза; съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза на частия обвинител В.; съдебно-психиатрични експертизи на свидетелите А., С. и Л.; протокол за разпознаване на лица и предмети от 05.10.2014 г.; характеристика на подсъдимия, справка за съдимост и другите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

От най-голямо значение за предмета на делото и най-вече за установяване авторството на деянието, са показанията на свидетелите В., Л., С. и А., както и извършеното от В. В. разпознавания. Тези свидетели лично и непосредствено са възприели белези от външността на извършителя на инкриминираното деяние. В показанията на свидетеля Г. А., събрани в хода на първото съдебно следствие и тези от досъдебното производство се съдържат известни противоречия основно във връзка с присъствието, което свидетелят е посочил на още едно лице на име Н.. Тези противоречия въззивният съд намери, че са преодолени посредством разпитите на свидетеля пред първия съд. Липсват съществени противоречия между показанията на свидетелите С., Л. и А., което даде основание на въззивния съдебен състав да цени показанията на тези свидетели в по-голямата им част като правдиви и 5 достоверни.

Въззивният съдебен състав не споделя твърденията на защитата за незаконосъобразност на извършеното с участието на частния обвинител В. разпознаване. Според въззивния съд протокола за разпознаване на лица и предмети трябва да се цени с доверие, понеже посредством него се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия И..

Като свидетел по делото в първата инстанция е разпитан Й. З. – поемно лице, участвало при разпознаването с участието на пострадалия. Като част от доказателствения материал е приложен протокол за разпит (преведен от немски на български език) на свидетеля М. Х. – поемно лице, участвало при разпознаването от 05.10.2014 г., посредством изпратена молба за правна помощ до немските власти в Оберстауфен, Република Германия.

Свидетелят З. в показанията си първоначално отрича да е участвал в разпознаване, след което потвърждава, че е посещавал 04 РУ към СДВР. Понататък свидетелят засвидетелства липса на спомен за това, липса на спомен за участие в процесуално-следствени действия. След осъществено предявяване на протокол за разпознаване на лица и предмети от 05.10.2014 г. и след последвал въпрос от страна на съда дали положеният подпис в протокола в графата за поемно лице е негов, свидетелят потвърждава, че това прилича на неговия подпис и че в личната му карта подписът е подобен.