Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4883 от 07.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2074/2024
Вид
Определение № 4883
Подписан
07.11.2024
В сила
07.11.2024
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4883 гр. Варна, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502074 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище гр.София, срещу разпореждане

№35942/29.08.24г., поправено с разпореждане

№38994/20.09.24г., постановени по ч.гр.д.№10813 по описа за 2024 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Н. Д. от гр.****** за сумата от 52,32лв - непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 25.03.20г. до 25.01.21г.; сумата от 61,99лв- лихва за забава за периода от 26.03.20г. до 25.01.21г. и сумата от 235,65лв- законната лихва за периода 25.01.21г. до 26.08.24г.

В частната жалба твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че заповедният съд е превишил правомощията си, тъй като не следвало да извършва преценка за валидност на договора за потр.кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави. Излага доводи, че уговореният ГПР отговаря на законовите ограничения и непротиворечи на добрите нрави, както и че е спазена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Намира за неправилно неприсъждането на лихва за забава, излагайки че кредиторът има право да получи обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

Производството по ч.гр.д.№10813/2024г. на Районен съд Варна е образувано по заявление на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Н. Д., за заплащане на сумите, посочени в т.9 от заявлението, произтичащи от неизпълнение по договор за потребителски кредит №30042771278/24.02.2020г.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че дължимите суми за предоставени допълн.услуги Фаст и Флекси не са включени в ГПР, поради което не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът се явява недействителен.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон.

Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, които изрично вменяват на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит №30042771278/24.02.2020г., съгласно който на длъжника е предоставен кредит в размер на 250лв, платим на 11 месечни вноски. В договора е посочен още ГЛП от 40,90% и ГПР-47,97%. Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст на стойност 75лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси на стойност 200лв., като цената на допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с месечните погас.вноски по кредита, включени в погасителния план.

Видно от гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер, надвишаващ предоставената в заем сума - общият им размер е 275лв., а отпуснатият кредит е 250лв. Макар и тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т.15 ОУ действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в категорията "Общ разход по кредита за потребителя " по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Непосочването на тези разходи за допълнителни услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22.

2

Противоречието с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл.

22 ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №35942/29.08.24г., поправено с разпореждане №38994/20.09.24г., постановени по ч.гр.д.№10813 по описа за 2024 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.

№68405/27.08.24г., подадено от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. Н. Д. от гр.****** за сумата от 52,32лв - непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 25.03.20г. до 25.01.21г.; сумата от 61,99лв- лихва за забава за периода от 26.03.20г. до 25.01.21г. и сумата от 235,65лв- законната лихва за периода 25.01.21г. до 26.08.24г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3