Решение № 4547 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4547 гр. ..., 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110147047 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД против Х. А. Х. с ЕГН:

**********, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи в на „...” ЕАД сумата в общ размер от 615,69 лева, от които 494,17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.5.2017 г. до м.04.2020 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 29.03.2021 г. до изплащане на вземането, 69,30 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 18.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 44,39 лева - главница за периода от м.02.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,83 лева - лихва за периода от 31.03.2018г. до 18.03.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17830/2021 г. по описа на СРС, 148 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден имот - гр..... за процесния период. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане. Сочи се, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката.

Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на 1 ответниците, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „...” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника Х. А. Х., чрез адв. В. С., е депозирал отговор на исковата молба. Предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните, както и че ответника е собственик на топлоснабдения имот, наличието на топлоснабдяване в имота, законността на отоплителната инсталация, метрологичната годност на измервателните уреди, както и реалното доставяне на топлинна енергия, нейното количество и стойност.

Прави се възражение за погасяване на част от задълженията по давност.

Оспорва се, че абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, в която се намира процесния имот е била въведена в експлоатация. Оспорва се, че общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал необходимите метрологични проверки. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

Третото лице подпомагаща ищеца страна „...“ ООД не изразява становище по основателността на исковете, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 150 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В случая качеството на ответника на клиент на топлинна енергия се установява от представения по делото нотариален акт № .../1987 г. за 2 собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона по териториално и селищно устройство. Видно от посочения нотариален акт, ответникът Х. А. Х. е признат за собственик на апартамент № .... Видно от удостоверение, издадено от ...., район „..“ при СО удостоверява, че на изградения жилищен комплекс след 1976 г. на територията на района е дадено наименование ж.к. „Х. ...“, като до момента наименованието на комплекса не е променено с решение на СО от ж.к. „Х. ...“ в популярното сред населението име ж.к. ...

По делото е представен и списък от 15.02.1988 г. за броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда на бл. ..., като ответникът се е подписал под .... от списъка като живущ в ..., ет. 2.

Представен е и протокол от 25.11.2002 г. от общото събрание на собствениците на адрес гр. ...., към който е приложен и списък на собствениците на самостоятелни обекти в сградата етажна собственост.

Ответникът се е подписал като собственик на ... в сградата.

По делото са представени и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение, съставени в периода 2018-2020 г., които са подписани от ответника.

Предвид посочените писмени доказателства, установява се, че сградата етажна собственост, където се намира процесния имот, е топлоснабдена. В тази връзка съдът взема предвид и заключението на вещото лице, обсъдено по-долу.

С оглед така изложеното, следва несъмнен извод, че именно ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес гр. ..., общ .., ж.к. „Х. ...“, ..., ..., аб. № ..., и като такъв има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Ето защо първата предпоставка за основателност на исковете е установена.

Ответникът е оспорил реалната доставка на топлинна енергия до имота, както и спазването на нормативните изисквания относно изграждането на топлопреносната инсталация.

В тази връзка по делото е допуснато изслушване на заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

Съгласно заключението на вещото лице средството за измерване на постъпилата в сградата етажна собственост – общ топломер – е монтирано в абонатната станция и се отчита по електронен път в началото на всеки месец чрез уред с четяща глава (терминал). Топлинен счетоводител в сградата етажна собственост е дружеството „...“ ООД, извършило разпределението на топлинна енергия след отчитане на уредите за дялово разпределение и топлите водомери, монтирани в жилищата на абонатите. Вещото лице е установило, че в процесния период в топлоснабдения имот аб. № ... по данни на фирмата за дялово разпределение няма потребление на топлинна енергия за отопление на имота и битово горещо водоснабдяване, суми за отопление на имота и суми за топла вода не са начислявани на абоната, който за разглеждания период е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ само за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в сградата.

Предвид изложеното, възраженията на ответника относно качеството и количеството на доставената до имота топлинна енергия са неоснователни – 3 същият има качеството клиент на топлинна енергия само по отношение на отдадената такава от сградната инсталация. В този смисъл неоснователно е и възражението, че не била заснета отоплителната инсталация в притежавания от него имот.

Вещото лице е посочило начина, по който е изчислено количеството топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, като съдът кредитира изводите му в тази връзка. Посочен е отопляемият обем на притежавания от ответника имот – 217,06 м3, като енергията за сградна инсталация е начислена на абоната за пълен отопляем обем 217 м3. Вещото лице е посочило, че фактурираните от ищеца суми са намалени със сума за възстановяване във връзка с промяна на цената на топлинна енергия със задна дата на основание решение № Ц-25/24.06.2020 г. на КЕВР за периода 1.07.2019 г. до 31.03.2020 г. – 16,42 лв., като по този начин сумите, начислени по фактури, намалени със сумата за възстановяване, са в размер от 465,14 лв. за процесния период, като същите са коригирани със сумата, начислена при извършеното дялово разпределение за сградата (сума за доплащане) в размер от 29,02 лв., като общата дължима от абоната сума на база реалното потребление на топлинна енергия, отдадена единствено от сградна инсталация, е в размер от 494,16 лв. Вещото лице е посочило, че ищецът е отчислявал ежемесечно технологичните разходи в абонатната станция от енергията за разпределяне между абонатите. По отношение на монтираното в абонатната станция средство за търговско измерване, вещото лице е посочило, че същото е преминало първоначална и последващи метрологични проверки, като техническото средство е преминавало метрологичен контрол съгласно изискванията на ДАМТН, поради което е било годно средство за търговско измерване.

По делото е прието и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

Вещото лице е посочило, че фактурираните от ищеца суми са в общ размер от 494,17 лв., като е взета предвид сумата за възстановяване, както и сумата за доплащане при извършеното дялово разпределение. Съдът счита, че при преценка какъв е размерът на дължимите за топлинна енергия суми следва да даде вяра на заключението по съдебно-техническата експертиза, доколкото получената стойност отговаря на реалното потребление на топлинна енергия.

Разликата между стойностите, посочени в двете заключения, е 0,01 лв., поради което съществено противоречие не се констатира. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е установило данни за постъпили плащания за процесния период.

При това положение съдът счита, че искът за присъждане на главница – цената на топлинна енергия за процесния период е установен по основание и по размер за сумата от 494,16 лв.

Ответникът е направил възражение, че вземанията се явяват погасени по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с 4 еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.