Решение № 121 от 10.07.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пирдоп, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цонка Т. Миткова при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от Цонка Т. Миткова Гражданско дело № 20241860100456 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Г. П., ЕГН **********, адрес: град З., ул. „**************“ №*, Община З., област С., срещу Г. М. В., адрес: град П., ул. „************“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, живущ: село К., Община З., ул. „******“ №**, област С..

По обстоятелствата подробно изложени в ИМ и в молба с вх.№ 3256/24.10.2024г., ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се осъди ответника Г.

М. В., ЕГН **********, адрес: с. К., Община З., ул. „******“ №**, да заплати на ищеца А. Г. П., ЕГН **********, адрес: град З., ул. „**************“ №*, Община З., област С., сумата в общ размер на 20 000.00 лв. /двадесет хиляди лева/, от които: сумата 10 000.00 лева /десет хиляди лева/ обезщетение за имуществени вреди – за лечение и изследване на скенер на глава и слухов апарат - 5000.00 лева; за лечение на бял дроб, вследствие счупени ребра, появили се усложнения, ХОББ и сърдечна недостатъчност - 5000.00 лева, ищецът е получил и кожно заболяване „булозен пемфингоит“ – изразяващ се в 1 болезнени и сърбящи мехури по тялото, пълни с течност; сумата от 10 000.00 лева /десет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди - за причинени болки и страдания, уронване на човешкото му достойнство, емоционалния срив, който му е причинил ответникът при извършване на деянието и до днес, непрекъснато главоболие, поради, което не може да шофира автомобила си, причинен и стрес върху ищеца и е отключило много други болести.

Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законните последици.

Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът Г. М. В., адрес: село К., Община З., ул. „******“ №**, област С., в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е писмено доказателство по опис под № 1 и е направил доказателствени искания.

Ответникът Г. М. В., адрес: село К., Община З., ул. „******“ №**, област С., в писмения отговор оспорва исковете по основание и размер по подробно изложените съображения и моли искът за обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан с твърдения, че тези вреди не са причинени от него и не са в резултат на деянието, по което той е признат за виновен, а по отношение на иска за неимуществени вреди оспорва същия само по размер. Ответникът в писмения си отговор оспорва описаната фактическа обстановка в исковата молба, твърди, че няма причинно-следствена връзка между описаните в ИМ имуществени и неимуществени вреди, и причиненото увреждане на ищеца, като счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че на 06.03.2023г. ответникът Г. М. В., ЕГН **********, с адрес - гр.П., ул. „************“,бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, живущ в с. К., община З. , ул. „******“ , №** е нанесъл побой на ищеца А. Г. П.; че ответникът Г. М. В., с ЕГН ********** е осъден за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК; че делото е приключило с Определение №13/28.03.2024г. по НОХД №64/2024г. по описа на РС-Пирдоп, с което е одобрено споразумение, като е признат подсъдимият Г. М. В. за виновен и му е наложено наказание, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства, които не са 2 оспорени от ответника. В тази връзка е приложено НОХД № 64/ 2024 г. по описа на Районен съд – Пирдоп – свършено. Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между страните по делото.

Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото: че на 06.03.2023г. при описаната фактическа обстановка в исковата молба и допълнителната молба с вх.

№3256/24.10.2024г., ответникът е причинил на ищеца множество наранявания, чрез нанесени удари по посочените части на тялото; че в резултат на нанесените удари в различни части на тялото, ищецът е претърпял описаните наранявания и увреждания, претърпял е много болки и страдания, за които претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 10 000.00 лева и в размер на 10 000.00 лева за неимуществени вреди; че при този инцидент на 06.03.2023г. е налице причинно-следствена връзка между нанесените удари от ответника към ищеца и претърпените физически травми; че в резултат на извършеното от ответника деяние на 06.03.2023г., ищецът е получил проблеми с дишането, появили се усложнения в белия дроб, имал е и счупени ребра, ХОББ и сърдечна недостатъчност, както е получил и уврежданията на главата, което е наложило извършване на скенер и поставяне на слухов апарат, както и, че в резултат на това деяние е получил кожно заболяване „булозен пемфингоит“ – изразяващ се в болезнени и сърбящи мехури по тялото, пълни с течност, тъй като в тази насока има спор от страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от ответника. Съдът е допуснал събиране на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото.

Видно от приложеното НОХД № 64/ 2024 г. на Районен съд – Пирдоп, че с Определение № 13/ 28.03.2024 г. е одобрено споразумение, с което ответникът Г. М. В., ЕГН **********, е признат за виновен в това че: на 06.03.2023 г. около 22 – 23.00 часа в село К., Община З., С. област, в частен дом на ул. „******“ №**, чрез нанасяне на удари с ръце и ритници с крака е причинил на А. Г. П. средна телесна повреда, изразяваща се в закрита гръдна травма, счупване на четири ребра в дясно, което е довело до трайно затруднение в движенията на снагата за срок по – голям от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „пробация“ при посочените пробационни мерки. Видно от епикриза на 3

УМБАЛ „Света АННА“ АД – София, Клиника по хирургия, че А. Г. П., ЕГН **********, е бил на болнично лечение в клиниката от 07.03.2023 г. до 09.03.2023 г. с окончателна диагноза: „CONTUSIO THORARACIS ET ABDOMINIS. FRACTURA COSTARUM V, VIII, IX, X DEX“./л.4/ По делото е представен медицински документ за изследване на слуха на А. Г. П. от „Клиника по ушни, носни и гърлени болести“ при УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД – София от 21.06.2023 г./л.6/ Видно от съдебномедицинско удостоверение № 148.05/2023 г., издадено от д-р М.Ю.Г. – специалист по съдебна медицина, че при прегледа А. Г. П. на 09.05.2023 г. и прегледа на медицински документи са установени следните травматични увреждания: фрактури на 5-то, 8-мо, 9-то и 10-то ребра по средна аксиларна линия в дясно, разкъсно-контузна рана на левия лакът (в състояние на напреднало зарастване), тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети, фрактурите на четирите ребра в дясно са му причинили трайно затруднение на движенията на снагата, раната на лакътя сама по себе си му е причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота./л.7/

Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът допусна съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ и събиране на гласни доказателства.

Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза /СМЕ,л.67-л.72/, депозирано от вещото лице д-р Р. Т. Х., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно в съдебно заседание на 27.01.2026г./л.75-л.77/, че от медицинските документи по делото е видно, че при А. Г. П. са установени и описани следните травматични увреждания: „Контузия в областта на лицето; Контузия на гърди и корем;

Счупване на пето, осмо, девето и десето ребра в дясно; Разкъсно-контузна рана в областта на левия лакът.“, като счупването на четирите ребра причинява трайно затруднение в движението на снагата за срок по – голям от 30 дни от датата на травмата, а останалите травматични увреждания са причинили в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от заключението на СМЕ, че счупването на четирите ребра е било съпроводено със значителна болезненост, засилваща се при обръщане, сгъване, разгъване, при извършване на дихателни движения, кашляне, кихане и др., тази болезненост впоследствие е намаляла до пълното й изчезване, 4 останалите мекотъканни увреждания са причинили обичайните за тях болки и страдания, които в рамките на няколко дни са отзвучали, болевата чувствителност е индивидуална и е различна при различните хора. Видно от заключението на СМЕ, че липсват данни за настъпили усложнения при ищеца във възстановителния период в резултат от получените травми, при нормално протичане на оздравителния процес прогнозата за здравословното състояние на пострадалия е добра, при наличните данни може да се приеме причинно – следствена връзка между получените увреждания в областта на лицето, гърдите, корема и левия горен крайник, и претърпения инцидент. Видно от заключението на СМЕ, че ищецът страда от хронични заболявания с голяма давност: артериална хипертония, хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/, състояние след операция на перфорирала язва, булозен пемфигоит (автоимунно кожно заболяване) и увреждане на слуховия анализатор, които заболявания нямат връзка с процесния инцидент на 06.03.2023 г., не са настъпили в резултат на него и няма данни същите да са в причинна връзка с инцидента или да има влошаване на същите в резултат на този инцидент.

Видно от заключението на СМЕ, че за тези хронични заболявания на ищеца липсва приложена медицинска документация за техния дебют, в този смисъл не може да се прецизира същите от кога датират, но категорично следва да се приеме, че тези заболявания не са резултат от претърпяната травма, в това число и описаната по – горе гръдна травма със счупване на кости на гръдния кош, а много по – вероятен механизъм за счупване на четирите ребра в дясно е при нанасяне на директни удари с твърди тъпи предмети в дясната част на гръдния кош, отколкото същите да се получат при падане на тялото на пострадалия върху печка.

Видно от показанията на свидетелката Л.Х.Ш., дадени в с.з. на 27.01.2026 г./л.76/, че тя познава страните по делото, тъй като те са от с. К. – ищеца А. го познава от много години, а ответника Г. го познава от около 3 години, чула е за инцидент между тях, но не си спомня датата, но помни, че на другия ден след инцидента, е отишла в дома на Г. да му поставя инжекция и видяла счупена печка. Свидетелката Ш. установява, че попитала Г. какво е станало и печката е счупена, и той й казал, че снощи нещо е станало с А. и затова печката е счупена. Свидетелката Ш. установява, че в следващите няколко дни постоянно е виждала А. да минава покрай дома й, движел се спокойно, нямал вид на пострадал и не се движел трудно, дори шофирал 5 колата си. Свидетелката Ш. установява, че А. от много отдавна страда от кожно заболяване, имал някакви обриви и сърбежи, които особено от много топлото време го болели и фелшерката на с. К. му поставяла някакви инжекции за облекчение, а свидетелката е отказвала да му ги поставя, защото не знае какво му е заболяването.

Видно от показанията на свидетелката Ц.С.Й. /живее на семейни начала с ответника и чиито показания съдът преценява съгласно чл. 172 от ГПК/, дадени в с.з. на 27.01.2026 г./л.76/, че тя знае за инцидент между А. и Г., но не е присъствала, това се е случило през месец март 2023 г., Г. й се обадил по телефона, че е задържан и тя отишла в дома му в с. К., на другия ден около 10:30 – 11:00 часа А. дошъл и се търсел телефон и очила, казал й че е бил в бърза помощ, не се оплакал от нещо, станал и си отишъл. Свидетелката Й. установява, че стъклото на електрическата печка е било счупено, но не знае как и кога, след това е виждала А. по улиците да се движи насам – натам, не е забелязала да се движи трудно или да ползва бастун, видимо не е имал наранявания, не е бил притеснен или изплашен, не е забелязала да има страх от Г.. Свиодетелката Й. установява, че след това през лятото А. често идвал в дома им в с. К., пиели са кафе с Г., пушели цигари, разговаряли нормално и тя няма впечатления да имат лоши отношения двамата, виждала е А. да шофира буса и колата си.