Решение № 155 от 17.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Добрич, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20263200500203 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ЕТ „Д. – Г.и - Г. Г.“ с ЕИК ***, чрез упълномощения юрисконсулт, срещу решение №372/12.05.2025 г. по гр.д. №1529/2023 г. на Добричкия районен съд в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Ц. Б. Ц. с ЕГН ********** сумата 952.90 лева, представляваща рента за стопанската 2021/2022 г. по договор за аренда от 18.07.2013 г., вписан в СВп Ген.Тошево под №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

Решението се обжалва като неправилно. Изложени са обстоятелства, че в стопанската 2021/2022 г. земеделските имоти, предмет на сключения между страните аренден договор, били комасирани и фактически обработвани от друг земеделски производител. Последният обработвал по договор за наем и още земеделски имоти на ищеца и за процесната стопанска година платил на същия парична сума в размер на 9 260 лева, съставляваща арендно плащане за всички обработвани от него земи, в т.ч. и за тези, предмет на сключения между страните по делото договор. Първоинстанционният съд не обсъдил правилно тези обстоятелства и не достигнал до обоснования извод, че, макар и от друго лице, вземането на ищеца за арендно плащане по договора с въззивника е изпълнено. Настоява се решението на районния съд да бъде отменено и 1 предявеният иск да се отхвърли.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемият Ц. Б. Ц. не е изразил становище по жалбата.

След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.

№10970/20.06.2023 г., с която Ц. Б. Ц. е предявил срещу ЕТ „Д. - Г.и Г. Г.“ с ЕИК *** иск по чл.8 ал.1 от ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 143.24 лева, съставляваща арендно плащане за стопанската 2021/2022 г., дължимо по договор за аренда от 18.07.2013 г., вписан в СВп Ген.Тошево под №*** г.

В исковата молба е изложено, че по договор за дарение, сключен с нотариален акт с вх.peг. №3011/12.11.2019 г. акт №*** г. на СВп - Г. Т., ищецът притежава правото на собственост върху

- поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ нива с площ от 4290 кв.м. в землището на с. Р., общ. Г. Т. и

- поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ нива с площ от 5239 кв.м. в землищецо на с. Р., общ. Генерал. Тошево.

За същите имоти бил сключен договор за аренда от 18.07.2013 г., вписан в СВп - Ген.Тошево под №*** г. Договорът бил сключен за срок от десет стопански години, от извършилата дарението в полза на ищеца К. И. Г..

За стопанската 2021/2022 г. ответникът не платил рентата, дължима от него като арендатор по договора. Съгласно договореното, тя се равнявала на 35 % от сеитбооборота на фирмата от съответното землище, след реализацията на продукцията. За стопанската 2021/2022 г. ищецът счита, че дължимата рента възлиза на 120 лева на декар, колкото ответникът е заплатил на други арендодатели в същото землище.

Така, дължимото на ищеца арендно плащане възлизало на 1 143.24 лева, която сума ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати.

Претендирана е и законната лихва за забава върху главното парично задължение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му погасяване.

Ответникът ЕТ ”Д. - Г.и - Г. Г.“ е оспорил иска. Посочил е, че между страните по делото е съществувало арендно правоотношение по представения от ищеца договор за аренда от 18.07.2013 г. Възразил е, обаче, че не дължи претендираното арендно плащане за стопанската 2021/2022 г. В тази стопанска година въз основа на договор – споразумение за комасация процесните земеделски имоти на ищеца били предоставени от ответника за обработване на земеделски производител ЕТ “С. - Т. Г.“ с ЕИК ***. Същият бил наемател и на други земеделски имоти, собственост на ишеца Ц. Б. Ц. договор за наем №14/14.05.2021 г. Общо обработваните през стопанската 2021/2022 г. от ЕТ “С. - Т. Г.“ по договор за наем и по споразумение за 2 комасация земеделски земи, собственост на ищеца, възлизали на 92.610 дка.

Посоченият едноличен търговец платил на ищеца сумата 9 260 лева. Тя съставлявала рента, по 100 лева на декар, за всички 92.610 декара земеделски земи на ищеца, които през стопанската 2021/2022 г. били обработвани от ЕТ “С. - Т. Г.“. С това задължението на ответника за арендно плащане по договора с ищеца за процесната стопанска година било погасено и претенцията на ищеца била неоснователна.

С решение №372/12.05.2025 г. по гр.д. №1529/2023 г. Добричкият районен съд е осъдил ЕТ ”Д. - Г.и - Г. Г.“ да заплати на Ц. Б. Ц. с ЕГН ********** сумата 952.90 лева, представляваща рента за стопанската 2021/2022 г. по договор за аренда от 18.07.2013 г., и е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 1 143.24 лева.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната част.

В обжалваната част, в която предявеният иск е удовлетворен, решението на районния съд е допустимо и правилно.

Установено е по делото, че между страните е съществувало облигационно арендно правоотношение касателно две ниви в землището на с.Р., общ.Г. Т., съставляващи поземлен имот с идентификатор *** с площ от 4290 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 5239 кв.м. Правоотношението произтича от договор за аренда, сключен на 18.07.2013 г., вписан под №*** г., с който К. И. Г. предоставила на ЕТ ”Д. - Г.и - Г. Г.“ за ползване за десет стопански години посочените два земеделски имота. С договор, сключен на 12.11.2019 г. с нотариален акт №*** г. на нотариус с рег. №*** и район на действие ГТРС, К. И. Г. дарила двата имота на ищеца Ц. Б. Ц., като си запазила пожизнено правото на ползване върху тях.

Видно от представеното по делото удостоверение /л.8/ К. И. Г. починала на 02.01.2020 г., с което правото на ползване се е прекратило.

Следователно, както и не се спори помежду им, в стопанската 2021/2022 г. страните по делото са били обвързани по горепосочения договор за аренда от 18.07.2013 г. при условията, при които той е сключен. Няма спор, че ищецът Ц. Б. Ц. е изпълнил произтичащите от договора задължения на арендодател, като е предоставил двата визирани в договора земеделски имота за ползване на ответника ЕТ ”Д. - Г.и - Г. Г.“. Срещу това ответникът има задължението по чл.8 ал.1 от ЗАЗ да извърши арендно плащане, което в чл.4 от договора е уговорено в размер на 35% от сеитбооборота на фирмата за съответното землище.

Според поддържаното от ответника, вземането на ищеца за арендно плащане по договора за стопанската 2021/2022 г. е погасено, като на ищеца са били платени от трето лице по 100 лева на декар по изложения в отговора на исковата молба и сега във въззивната жалба механизъм. Това не може да се възприеме.

Ответникът е представил договор – споразумение за комасация от 01.09.2021 г. С него ответникът предоставил двата земеделски имота, предмет 3 на арендния договор с ищеца, в стопанската 2021/2022 г. да бъдат ползвани от друг земеделски производител ЕТ “С. - Т. Г.“. Представен е и договор за наем от 14.05.2021 г., с който ищецът Ц. Б. Ц. предоставил на ЕТ “С. - Т. Г.“ за ползване два земеделски имота в землището с.П. и с.С., на обща площ от 77.258 декара. Или, от споразумението за комасация от 01.09.2021 г. и от договора за наем от 14.05.2021 г. следва твърдяното от ответника, че през стопанската 2021/2022 г. третото лице ЕТ “С. - Т. Г.“ е обработвал собствени на ищеца земеделски земи - 77.258 декара въз основа на сключения помежду им наемен договор и още 9.527 декара въз основа на сключеното между третото лице и ответника споразумение за комасация.

Ответникът е представил и второ споразумение за комасация от 15.09.2021 г., с което ЕТ „Р. - Р. Т.“ предоставила за процесната стопанска година на ЕТ “С. - Т. Г.“ за ползване земеделски имот; този имот не е предмет на договора за аренда с ищеца, няма и данни да принадлежи на ищеца.

Следователно споразумението за комасация от 15.09.2021 г. е неотносимо по спора.

От представения банков документ – потвърждение за плащане се установява, че на 12.02.2023 г. ЕТ “С. - Т. Г.“ извършил плащане по банковата сметка на ищеца Ц. Б. Ц. в размер на 9 260 лева. Посоченото основание за извършеното плащане е „рента 2021/2022 по договор“. При така посоченото основание за плащането, единственият извод, който може да се направи е, че ЕТ “С. - Т. Г.“ е платил на Ц. Б. Ц. сумата 9 260 лева за погасяване на своето задължение за рента по сключения помежду им договор за наем от 14.05.2021 г.

След като друго не е отбелязано в основанието за извършеното плащане и, след като други доказателства, подкрепящи такъв извод няма, не може да се приеме, че част от сумата 9 260 лева третото лице е платило на ищеца за погасяване не на своето собствено задължение по сключения помежду им наемен договор от 14.05.2021 г., а за погасяване на задължението на ответника по сключения между него и ищеца аренден договор от 18.07.2013 г. Няма спор, че, след като задължението на ответника е парично, разпоредбата на чл.73 от ЗЗД допуска то да бъде изпълнено от друго лице, но това е само една възможност, чието реално осъществяване в конкретния случай ответникът не е доказал.

От изложеното следва, че задължението на ответника да извърши в полза на ищеца арендно плащане по договора за аренда от 18.07.2013 г. за стопанската 2021/2022 г. не е изпълнено. Първоинстационният съд правилно е осъдил ответника да плати на ищеца задължението по договора в размер на 952.90 лева, ведно с обезщетение за забавата му в размер на законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и разноски по делото. Решението на районния съд в тази обжалвана част следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №372/12.05.2025 г. по гр.д. №1529/2023 г. на Добричкия районен съд в обжалваната част, в която ЕТ „Д. - Г.и Г. Г.“ с ЕИК *** е осъден да заплати на Ц. Б. Ц. с ЕГН ********** сумата 952.90 лева, представляваща рента за стопанската 2021/2022 г. по договор за аренда от 18.07.2013 г., вписан в СВп - Ген.Тошево под №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за първоинстанционното производство.

На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5