Акт от 14.11.2019, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№441 14.11.2019г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и девети октомври 2019г. в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия

Драгнева административно дело №564 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.62 ал.3 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Община Стара Загора срещу Решение №1002-90/16.07.2019г. на Изпълнителния директор на ИА ОП „НОИР“ и Ръководител на Управляващия орган на

Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж“, в частта му за отказа да се верифицират следните разходи:

Сума в размер на 10.89лв. по бюджетен ред І.1.1 „Разходи за възнаграждения на учители/възпитатели от училищата/детските градини, вкл. осигурителните и здравноосигурителни вноски за сметка на осигурителя, чиято дейност е пряко свързана с целевата група“ на основание чл. 57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ, поради нарушение на чл.8 от трудовите договори на наетите за изпълнението на дейността учители, описани подробно в приложение №1. /т.1 от мотивите/;

Сума в размер на 3 685.42лв. по бюджетен ред І.1.2 „Разходи за възнаграждения на експерти/или външни консултанти, вкл. осигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя, чиято дейност е пряко свързана с целевата група“ на основание чл. 57 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.1 ал.2 от КТ / т.2 от мотивите/.

Сума в размер на 540.00лв. по бюджетен ред ІІ.3.1 „Разходи за материали, спортни пособия, оборудване и обзавеждане“ на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗУСЕСИФ / т. 3 от мотивите/.

Сума в размер на 0.05лв. по бюджетен ред

V.12.1 „Разходи за възнаграждения на персонала на бенефициента/партньора, ангажиран с администрирането на проекта“, на основание чл. 57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ, поради нарушение на чл.8 от трудовия договор на наетия за изпълнение на дейността служител./т.6 от мотивите/. Изрично заявените в жалбата възражения против отказите за верификация на конкретни разходи по бюджетни редове, имащи отношение към т.2 от диспозитива на решението, сочат на предявено искане за съдебен контрол само по отношение на сумите, за които има релевиран спор между страните.

В жалбата са релевирани доводи и против Решението в частта му по т.5 и т.8 от обстоятелствената част касателно определяне окончателния размер на допустимите разходи по бюджетни редове 9 „Разходи за информация, публичност и визуализация“ и ред V.12.1 „Разходи за възнаграждения на персонала на бенефициера, ангажиран с администрирането на проекта“, които представляват съответно 1% и 10% от определения общ размер на верифицираните допустими разходи, финансирани с БФП, за които обаче не е направен отказ за верификация. Посочените т.5 и т.8 от обстоятелствената част на решението, с които се определят като недопустими разходи, сумите по посочените бюджетни редове, превишаващи максимално допустимия процент от основа -общия окончателен допустим разход, без да се отказва тяхната верификация, не представляват годен за съдебен контрол административен акт. Жалбоподателя счита, че при основателност на искането за отмяна на обжалваните откази за верификация на суми по т.1, т.2, т.3, т.6 от мотивната част, ще се промени окончателния общ размер на допустимите разходи и следователно сумата, представляваща 1% и 10% от тази основа ще бъде различна и този факт ще обуслови друг извод за максимално допустимия размер на разходите по тези бюджетни редове. Това от своя страна ще промени резултата за възстановяване, чиято отмяна също се претендира, тъй като с петитума на жалбата се иска отмяна на цялото Решение № 1002-90/16.07.2019г. на РУО по оперативната програма. Оспорения административен акт в частта му по т.5 и т.8 от обстоятелствената част касае поканата за възстановяване на разликата между общия размер на верифицираните разходи и изплатените суми – т.3 вр. с т.5, и т.6 от диспозитива и следва да се остави без разглеждане на основание чл.159 т.1 от АПК и вр. с чл. 62 от ЗУСЕСИФ – ИАА е изричния или мълчалив отказ на РУО да верифицира предявени за плащане разход.

В тази връзка и въведените с жалбата оплаквания против определяне размера на допустимите разходи по т.5 и т.8 от мотивите на решението, представляващи функция на окончателния размер на допустимата БФП, са недопустими за разглеждане, тъй като липсва изричен отказ за верификацията им, и същите са съотносими към т. 3 и т.5 и т.6 от диспозитива на решението, който не разкрива белезите на ИАА – отказ за верификация. Поканата за възстановяване на разликата между авансово и междинно изплатените разходи и извършеното изчисление на окончателния размер на верифицираните допустими разходи по договора за БФП, няма белезите на ИАА, а е предмет на гражданско правен спор т.е. колко и следва ли да се възстановяват суми, които са верифицирани или авансово изплатени, но при прилагане на правилата за окончателно изчисляване на допустимия общ размер на БФП се явяват не следващо се плащане, извършено без договорно основание. Както се посочи и по-горе подлежи на съдебен контрол отказа за верификация като при неговата основателност преписката се връща и органа извършва преизчисляване на сумите, съгласно разрешения материално правен въпрос за допустимост на разходите. При основателност на заявеното оспорване, ответника ще следва да определи нов окончателен размер на допустимите разходи, като в зависимост от неговата стойност ще преизчисли и размера на онези разходи по договора за БФП, които се ограничават до съответния процент от определената основа. Ето защо за сумите по т.5 и т.8 от обстоятелствената част на решението не е направен отказ за верификация, който по своето съдържание е отказ да се признаят дължими за възстановяване разходи, което има за последица тяхното плащане.

Решението е постановено на следните фактически и правни основания: Община Стара Загора е бенефициер по ДБФП №BG05M2OP001-3.001-0076, проект „Вълшебна класна стая“ по Оперативна програма „наука и образование за интелигентен растеж“. На 03.01.2019г. бенефициера представя пакет отчетни документи №8 за окончателно плащане на стойност 64 550.28лв. и отчита период с начална дата 01.08.2018г. до 01.12.2018г., като след извършена проверка на всички документи УО не верифицира сумата в размер на 13 823.70лв., като разликата между верифицираните и предявените за плащане суми в размер на 50 726.58лв. представлява одобрения общ размер на верифицираните средства по това последно искане, съгласно условията на чл.57 ал.1 от ЗУСЕСИФ. Предвид на факта, че на бенефициера са изплатени авансово и междинно суми в размер на 338 902.79лв., а общия окончателен размер на верифицираните разходи, представляващи БФП е на стойност 291 528.83лв., е определена сума за възстановяване в размер на 47 373.96лв, на основание чл. 43 ал.1 т.2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018г за определяне правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество / Наредбата/. Обжалваните изрични откази за верификация:

По бюджетен ред І.1.1 „Разходи за възнаграждения на учители/възпитатели от училищата/детските градини, вкл. осигурителните и здравноосигурителни вноски за сметка на осигурителя, чиято дейност е пряко свързана с целевата група“ на наетите служители са изплащани месечни възнаграждения по-високи от договорените в трудовите им договори. На основание чл.57 ал.1 т.4 не се верифицират разходи в размер на 10.89лв. поради нарушение на чл.8 от трудовите договори на наетите за изпълнението на дейността учители, описани подробно в приложение №1 на стр.470 по делото.

Възражението на жалбоподателя е следното: В ИСУН не е прикачен файл –Приложение №1, поради което за бенефициера не съществува възможност да се запознае с мотивите и детайлното описание на разходите, които УО не верифицира. Обжалваното решение не е получено на хартиен носител в администрацията на община Стара Загора. УО не е посочил нормативния акт, на чието основание не верифицира този разход, поради което липсват фактически и правни мотиви на решението и е препятствано правото на защита.

Ответника възразява, че цялата комуникация между него и бенефициера се извършва посредством ИСУН 2020, а фактическото основание е посочено ясно – на наетите служители са изплащани месечни възнаграждения по-високи от уговореното с трудовите договори, като е посочено и правното основание за не верифициране – чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ – незаконосъобразни разходи, съгласно българското законодателство. В приложение 1 е посочена конкретната сума на превишеното възнаграждение.

По бюджетен ред І.1.2 „Разходи за възнаграждения на експерти/и или външни консултанти, вкл. осигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя, чиято дейност е пряко свързана с целевата група“ са отчетени 3 685.42лв. разходи за възнаграждения на четирима експерти за изпълнението на Дейност 5 по проекта. На основание чл.57 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ вр. с чл. 1 ал.2 от КТ не се верифицират възнаграждения на стойност 3 685.42лв. Задълженията по изпълнението на проектната дейност са възложени на четиримата експерти, чрез сключване на договори по чл.280-292 от ЗЗД, вместо на трудови договори по чл.1 ал.2 от КТ. Сключени са договори 1928-4/01.10.2018г. със С.Т.Ч., 1928-3/01.10.2018г. с Г.А.И., 1928-2/01.010.2018г. с М.И.И., 1928-1/01.10.2018г. със З.В.А.. С писмо BG05M2OP001-3.001-0076-С02-М044/21.01.2019г. от ИСУН 2020, от бенефициера е изискано да аргументира сключването на договори за услуга с експертите и съответно спазена ли е разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ. На 31.01.2019г. е представена обяснителна записка към отчета, от която е видно, че Предметът на сключените договори се отнася за извършването на определен обем работа, поради което отношенията между страните няма как да се третират като трудови. УО не приема тезата на бенефициера като се позовава на следните доводи: В част 3.2 „Наемане на човешки ресурси за изпълнението на проекта“, точка 3 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетна ос 2 и 3 на ОП „НОИР“ 2014-2020г е описана хипотезата по назначаване на лице, чрез сключване на договор по ЗЗД. Текстът на точка 3 посочва, че разходите за избраните изпълнители се планират в бюджетен раздел ІІІ „Разходи за услуги“. В конкретния случай бенефициера е извършил разход, чрез сключване на договори за услуги, за които не са предвидени средства от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Разходите за възнаграждения на тези лица са изплатени по бюджетен ред І.1.2

„ Възнаграждения на експерти, чиято дейност е пряко свързана с целевата група“, докато сключването на договори за услуги и изпълнението им е разход по бюджетен раздел ІІІ. Съгласно т.3 от указанието, в тези случаи за определянето на конкретните лица се прилагат разпоредбите на ЗОП или глава четвърта от ЗУСЕСИФ. Поради изложеното и на основание чл. 57 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ посочените разходи в размер на 3 685.42лв. са недопустими – този разход не е включен в одобрения проект като категория разходи. Отделно от това основание и съгласно договорите, графиците, докладите, констативните протоколи и присъствените списъци, е видно, че възлагането на работата на лицата противоречи на чл.1 ал.2 от КТ.

Изпълнителните по тези договори са зависими от възложителя и предоставят работната си сила за изпълнение на работата, както следва: Начинът на работа е определен – Провеждане на 18 едночасови информационни срещи с една и съща тема.

Работно време и място са определени – Работата се изпълнява съгласно графици в детските градини – партньори по проекта. Възложителят осъществява йерархичен контрол над изпълнителите, които имат задължение за спазване на определена трудова дисциплина – Графиците за провеждането на информационните срещи са подписани от ръководителя на проекта и възложителят има право да осъществява текущ контрол по изпълнението, изготвят се присъствени списъци. От тези факти е направен извод за предоставяне на работна сила и отношенията между възложителя и изпълнителя е трябвало да се уредят като трудови правоотношения, а не чрез договор по чл.280 – 292 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 27 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abba5fd0-2a09-4c12-910c-7373c3c5a0ae