Определение № 207 от 01.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. София, 31.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Десислава Д.

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002900820 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК 204224065, против решение № 95/13.02.2023 г. по в.т.д. № 629/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 9-ти търговски състав, с което е потвърдено решение от 13.05.2022 г. по т.д. № 15/2021 г. по описа на Окръжен съд - Монтана в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете н а “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД против Б. Д. Б. за сумата от 19 241,30 лева - платени на отпаднало основание /договор от 10.08.2020 г./, сумата от 7 704 лева - неустойка по договор от 10.08.2020 г., сумата от 44 149 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от 2 424 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата от 23.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от 4 014 лева стойност на чували, тип “биг бег”, ведно със законната лихва върху нея от 03.02.2021 г. до окончателното й плащане, както и за присъдените в полза на Б. Д. Б. разноски в размер на 8 011,40 лева.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния 1 з а к о н , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

Относно поддържаното оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения се сочи, че въззивният съд не е обсъдил доводи на настоящия касатор, както и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. По-конкретно се обосновава, че въззивната инстанция не се е произнесла по доводите досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, счетоводните записвания на ищцовото дружество, отразяването съгласно изслушаната ССчЕ на сторнираща операция с намаляване на “неизвозения заприходен слънчоглед ” и отнасянето й по счетоводна сметка – вземания, както и относно представената електронна кореспонденция от 07.03.2019 г., 03.08.2019 г., 05.09.2019 г., 10.12.2019 г., 14.09.2020 г., 27.01.2021 г., 25.11.2020 г. Аргументира се, че въззивният съд е постановил неправилно решение, като не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не е възприел установените с тях факти и не е приложил относимите материални норми, регламентиращи правата на търговска продажба. Счита се, че неправилно е и приетото в първоинстанционното решение по делото. Изтъкнато е, че по отношение на иска за сумата от 19 241,30 лева в обжалваното решение неправилно е прието от фактическа страна, че претендираната сума е стойността на недоставен слънчоглед от 1 273,34 лева и основанието, на което ответницата дължи сумата, е отпаднало – срокът на договора е изтекъл, а тя не е изпълнила задължението си. Акцентира се, че съгласно исковата молба претенцията е за връщане на надплатена сума от 19 241,30 лева, получена неоснователно от ответницата, тъй като за доставено количество от 1 273,34 тона био слънчоглед при уговорена в договора цена от 1 005 лева за тон е платена сумата от 1 298 948 лева, а дължимата такава е в размер на 1 279 706,70 лева.

Посочва се, че издадената от ответницата фактура от 24.09.2020 г. при цена от 1 075 лева/тон не кореспондира с нито едно писмено доказателство за търговска продажба и облигационна връзка между страните при такава цена.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че самата фактура от 24.09.2020 г. доказва наличието на сключен между страните анекс към писмения договор за търговска продажба, доколкото какъвто и да било писмен анекс не е представен по делото, а и цената като съществен елемент от договора за продажба следва да бъде уговорена между страните. По отношение на иска за 2 заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на 7 704 лева се сочи, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на договора за продажба от 10.08.2020 г. и е приел, че ищецът е неизправна страна по него, тъй като съгласно чл. 6.1., изр. четвърто от същия купувачът се задължава да заплаща предварително стоката преди извозването. Подчертава се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 3.4. от договора, че окончателното плащане и извозване на цялото количество слънчоглед се извършва до края на договора – 31.01.2021 г., както и последния абзац на чл. 6, в който е уговорено, че купувачът се задължава да заплати и извози цялото количество биологичен слънчоглед най-късно до 31.01.2021 г. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 44 149 лева се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в цялост договора от 10.08.2020 г. – чл. 3.1., чл. 3.4. По иска за заплащане на обезщетение от 2 424,95 лева – направени транспортни разходи, платени от ищеца с оглед лошото изпълнение на договорното задължение на ответницата, е направено оплакване за липса на мотиви, доколкото въззивният съд се е ограничил да посочи, че при наличие на договорна връзка не може да се търси отговорност на извъндоговорно основание. Излагат се доводи, че по иска за заплащане на сумата от 4 014 лева – стойността на предадените и невърнати чували тип “биг - бег”, са представени доказателства за получаването им от ответницата и изявление от нейна страна, че при нея са останали 223 бр. чувала, обективирано в електронна кореспонденция от 25.04.2019 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства, както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора?

По отношение на така формулирания въпрос се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60287/16.02.2022 г. по гр.д. № 973/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 2623/2013 г. на ВКС, IV г.о., 3 решение № 823/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 164/28.05.2012 г. по гр.д.

№ 66/2012 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр.д. № 1332/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 202/21 .12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 76/12.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 581/30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.

2. Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните по сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях?

По този въпрос се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 28/01.03.2017 г. по гр.д. № 60094/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 60292/02.09.2022 г. по гр.д.

№ 4050/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о. , решение № 150/22.12.2016 г. по т.д.

№ 1704/2015 г. по описа на ВКС, I т.о.

3. Как се разпределя доказателствената тежест по вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника?

Касателно въпроса се счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 29/28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.

4. Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?

По поставения въпрос се релевира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 227/22.03.2019 г. по гр.д. № 896/2018 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., решение № 22/29.06.2017 г. по гр.д. № 2113/2016 г. по описа на ВКС, I г.о., решение по т.д. № 1554/2015 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т.о., решение по гр.д. № 196/2014 г. на ВКС, III г.о.

5. Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото 4 значение за сключен договор за търговска продажба в писмена форма и на неподписана от получателя фактура, в която фактура е отразена цена, различна от договорената и в същата фактура е вписан анекс, който не е представен от издателя на фактурата? Какво е доказателственото значение на фактура, която е отразена в счетоводните записвания на купувача, като спрямо същата фактура е налице сторнираща операция от страна на купувача, с намаляване на неизвозената заприходена стока по сметка 304 и съответно е отразена по сметка 498 – вземания?

По така формулираните въпроси са изложени доводи, че въззивното решение противоречи на практика на ВКС – решение № 67/31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. на ВКС, решение № 185/14.04.2020 г. по т.д. № 3224/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 71/22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г. на ВКС, решение № 62/25.06.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 166/26.10.2010 г. по т.д.

№ 991/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.

6. Допустимо ли е основателността на исковата претенция да се обсъжда в контекста на възражения, които не са заявени от ответника в рамките на преклузивния срок по чл. 133, ал. 1 ГПК?

По така формулирания въпрос се посочва, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – решение № 281/24.01.2019 г. по т.д. № 675/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 172/31. 05. 2014 г. по гр.д.

№ 6229/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решение № 382/06.01.2015 г. по гр.д.

№ 1558/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решение № 228/20.12.2010 г. по т.д.

№ 530/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 83/29.04.2014 г. по гр.д. № 463/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., решение № 56/28.06.2016 г. по т.д. № 3591/2014 г. по описа на ВКС, І т.о., решение № 40/13.05.2011 г. по т.д. № 384/2010 г. на ВКС, решение № 173/17.01.2012 г. по т.д. № 965/2010 г. по описа на ВКС, І т.о, решение № 54/20.07.2012 г. по т.д. № 336/2011 г. по описа на ВКС, І т.о., решение № 3/06.02.2012 г. по гр.д. № 189/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. решение № 48/25.04.2014 г. по гр.д. № 2410/2013 г. по описа на ВКС, І г.о., решение № 315/12.03.2014 г. по гр. д. № 6752/2013 г. по описа на 5

ВКС, І г.о.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Б. Д. Б. възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, е приел, че е неоснователно становището на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за връщане на сумата от 19 241,30 лева. Посочил е, че между цената по договора (1 005 лева) и цената по фактура № 129/24.09.2020 г. (1 075 лева) се явява разлика от 70 лева/тон, като при доставени 273,34 тона при цена със 70 лева по-висока от тази по договора се получава сумата от 19 133,80 лева. Намерил е, че след като към момента на плащане на стойността по горецитираната фактура - на 04.12.2020 г., жалбоподателят е знаел какво количество слънчоглед му е доставен, след като същият е знаел по каква цена, различна от договорената, се фактурира доставеното количество от 273,34 тона, то същият с плащането на пълната сума се е съгласил с цена на стоката от 1 075 лева/тон. Преценил е, че доколкото в случая по горепосочената фактура съществените елементи са продаденото количество и цената на тон, то за доказване на новата договорена цена от 1 075 лева/тон, не е необходимо наличието на допълнително споразумение към сключения договор. Счел е за неоснователен иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в размер на 7 704 лева - неустойка за неизпълнение, уговорена в чл. 6.5 от договора, съгласно която разпоредба за неспазване на клаузите по настоящия договор неизправната страна дължи на 6 насрещната неустойка за неиздължената част от 0,01% за всеки ден просрочие, но не повече от 10%. Изложил е съображения, че съгласно чл. 6.1, изр. четвърто от договора, купувачът се задължава да извърши плащания преди всяко извозване на слънчогледа, т.е. товаренето и предаването на стоката се извършва след предварителното плащане на договореното количество. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е поканил ответницата да предаде останалата част от фактурираното количество слънчоглед, то неплащането на цената за това количество освобождава същата от задължението й да предаде стоката. За да намери за неоснователен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на 44 149,88 лева равностойността на примесите в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма от 3%, въззивният съд е съобразил, че макар да се установява съдържание на повече от допустимите по договора проценти и тези примеси да са се съдържали още при товаренето на стоката от склада на ответницата, то това е било известно на жалбоподателя купувач съгласно изготвени 58 протокола за изследване, като във всички са установени примеси над допустимото съдържание. Позовал се е, че по делото липсват данни за уведомяване на продавача от страна на жалбоподателя по реда на чл.