Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 303 от 14.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 333/2023
Вид
Протокол № 303
Подписан
14.06.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 303 гр. Пазарджик, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500333 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателката Д. А. З. ред.пр. се явява лично и с адв. Д. Т. редовно упълномощен.

За ответника Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане АД не се явява представител. Постъпило е писмено становище от юрк. Х., по хода на делото и съществото на спора. Към него отново а представени доказателства за извършените плащания каквито има и към отговора.

Адв.Т.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№1056 по описа за 2019 година е осъдено Застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК1 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С. район В., ул. „С.С.“№ 7, ет.5, представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на Д. А. З., с ЕГН- **********, от с. Попинци, общ. П., ул.“ М.“№ 40, със съдебен адрес: гр. С. район В. ул. „А. Р.“№ 6, ап.5 -чрез адвокат Д. С.

Т. от САК, парично обезщетение за претърпените от З. неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 28.09.2018 г., около 15,30 ч., на Републикански път ІІ-37, км.92+855, по пътя от гр. П. за гр. Пазарджик, в близост до с. Бъта, общ. П., в размер на 4000,00 лв.(четири хиляди лева), предявени като частичен иск от сумата от 15000,00 лв.(петнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането - 28.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата до претендираната сума от 6000,00 лв.(шест хиляди лева).

Присъдени са разноски.

В частта относно разноските , решението е изменено с определение по реда на чл.248 от ГПК № 14.02.2023 година.

Това определение не е обжалвано.

Обжалвано е постановеното отхвърлителната му част от Д. З.. първоинстанционно решение в

Моли решението на първоинстанционния съд да бъда отменено в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 432 ал 1 от КЗ и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдените 4 000 лв. (четири хиляди лева) до размера на 6 000 лв. (шест хиляди лева) – уважен.

Присъденото обезщетение било силно занижено и недостатъчно, за да репарира причинените неимуществени вреди. Първоначално искът бил предявен в размер на 4000 лева ,като частичен от 15 000 лева. По реда на чл.214 от ГПК претенцията бил изменена, като претендирания размер е 6000 лева.

При заявената претенция било съобразено и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 1000 лева.

Молят решението в отхвърлителната част да бъде отменено и присъдени още 2000 лева.

Първоинстанционният съд правилно приел фактическа обстановка, касаеща механизма на настъпване на ПТП и поведението на двамата водачиучастници в него.Установено било ,че ищцата е отправила към ответника писмени претенции, включително и за акцесорни вземания. Доказано било и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на 2 инцидента, както и всички елементи на непозволеното увреждане.

Чрез заключението на автотехническата експертиза били установени причините за настъпване на ПТП - малката дистанция до предно движещият се автомобил, поддържана от страна на шофьора на автомобил Мерцедес“ (РА 3181 ВП). Този автомобил не е успял да спре при спиране на автомобила на ответницата, за да изчака завиващ пред нея автомобил.

Експерта обяснил в съдебно заседание, че ищцата е взела всички необходими и адекватни мерки за да предотврати ПТП, но високата скорост и неправомерното поведение на водача на камиона марка „Мерцедеса“ са предизвикали инцидента.

Ответникът не доказал възражението си , че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Чрез заключението на експерта д-р Балтов, от заключението на автотехническата експертиза, както и от събраните гласни доказателства било установено, че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан.

Съдът приел в решението си ,че ищцата е претърпяла разкъсно контузна рана на дясна подбедрица. травматичен оток по главата, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, контузия на гръдния кош.

Извършвана е рехабилитация и към момента има болки при физически натоварвания и метеорологични промени.

Неправилно съдът определил размера на обезщетението, като не съобразил всички причинени на ищцата травматични увреждания, продължителността на лечението, последиците за физическото и психическото и здраве.

От представените медицински документи и заключението на експерта било установено, че на ищцата са причинени следните увреждания:

1.Контузия на гръдния кош

2. Разкъсно - контузии рана на дясната подбедрица;

3. Контузия на главата с масивен травматичен оток, с диаметър 8 см. и всред него има синкаво кръвонасядане с размери 3 х 3 см.;

4. Травматичен оток но главата;

5. Синкаво кръвонасядане но лявата горна гръдна част на гръдния кош с размери 23 х 5 см.;

6. Синкави кръвонасядания в областта на лявата и дясната странични поясни области с размери 9 х 7 см. за ляво и 10 х 7 см. за дясно;

7. Мораво синкаво кръвонасядане в областта на корема с размери 20х 9 см.;

8. Синкаво кръвонасядане в областта на лявата раменна става с размери 14x9 см.;

9. Масивно кръвонасядане е тъмно морав цвят в областта на дясната подбедрица, в близост до колянната става с размери 11x9 см.;

10. Множество охзузни, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания но 3 тялото и крайниците;

Вследствие на произшествието ищцата имала болки в областта на корема, гръдния кош, главата, торса, тазобедрената става и крайниците. И били провеждани контролни прегледи. Ищцата била подложена на продължително медикаментозно лечение, което продължавало и към настоящия момент. Тя била обездвижена и на легло през първите месеци, което не й позволявало да обслужва санитарно-битовите си нужди, нуждаела се от чужда помощ и рехабилитация.

Случилото се се отразило изключително зле на психическото здраве на З.. След инцидента тя била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна.

Поставена и била диагноза „посттравматично стресово разстройство“’.

Изписано и е медикаментозно лечение.

Тези проблеми и към момента не били преодолени.

Позовавайки се на доказателствата по делото, ищцата подържа, че и са причинени сериозни неимуществени вреди.

На пострадалата й предстояло последващо оперативно лечение и последваща рехабилитапия. С оглед на възрастта си продължавала да търпи болки и страдания, както и не било възможно да работи ефективно.

При определяне на справедлив размер на обезщетението, съдът не взел предвид факта, че възстановителният период е бил продължителен. Като не отчел всички относими обстоятелства, съдът присъдил обезщетение в занижен размер, което не било справедливо.

Обезщетението следвало да е съобразено и с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадалата обезщетение, адекватно на инфлацията в страната и обезценяването на лева.

Уврежданията водели до трайни последици за здравословното й състояние ,физическо и психическо такова.

Претендираното обезщетение в размер на 6000 лева се явявало справедливо.

Счита, че на ищцата се дължи лихва за забава върху определеното обезщетение, считано от момента на увреждането ,като излага съображения.

Изложени са и доводи относно присъдените разноски, като съдът по реда на чл.248 от ГПК е постановил определение, което не е обжалвано.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът уважен изцяло –в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от момента на увреждането.

Претендира разноски пред двете инстанции, като адвокатското възнаграждение се претендира в минимален размер.